Рекордно ниските нива на река Дунав изправиха Румъния пред най-сериозната енергийна криза от десетилетия, принуждавайки властите да предприемат безпрецедентни извънредни действия, за да запазят работата на АЕЦ „Черна вода“. Военни инженери взривиха скално образувание в речното корито, а следващата стъпка е потапянето на четири натоварени със скална маса шлепа, които трябва да пренасочат част от водния поток към охлаждащия канал на централата. Целта е нивото на водата да се повиши с едва 10-12 сантиметра, които може да се окажат решаващи за работата на единствения останал действащ реактор.
Кризата далеч не е временен инцидент. Тя е първото толкова мащабно доказателство, че климатичните промени вече създават реални рискове за енергийните системи на Европа. Все по-честите суши и екстремни горещини превръщат водните ресурси в критичен фактор за производството на електроенергия, особено в държавите, които разчитат едновременно на ядрени и водноелектрически мощности.
В края на юли дебитът на Дунав спадна до около 1500 кубически метра в секунда, което е почти три пъти под обичайните сезонни стойности. Това принуди румънската държавна компания Nuclearelectrica да спре единия от двата реактора на АЕЦ „Черна вода“, която осигурява приблизително една пета от електроенергията в страната.
Премиерът Илие Боложан обяви национална тревога за август и предупреди, че Румъния може временно да загуби до 20% от електропроизводството си. Правителството вече призова големите индустриални потребители доброволно да ограничат потреблението си в пиковите часове, а Букурещ поиска и аварийна подкрепа от съседна Украйна.
Сходна е ситуацията и в Унгария. АЕЦ „Пакш“, която произвежда около 40% от електроенергията на страната, също е под сериозен риск заради недостатъчния приток на охлаждаща вода. Паралелните проблеми в двете най-големи ядрени централи по течението на Дунав показват, че кризата засяга цялата енергийна система на Югоизточна Европа.
От локална суша към европейски енергиен риск
Недостигът на вода удари едновременно няколко ключови енергийни съоръжения. Освен атомните централи, силно засегнати са и водноелектрическите мощности. Комплексът „Железни врата“, който обслужва Румъния и Сърбия и е сред най-големите хидроенергийни централи в Европа, работи с около половината от нормалния си капацитет заради ниския речен отток. В Сърбия производството на ВЕЦ „Джердап 1“ също е сериозно ограничено, а охлаждането на въглищните електроцентрали „Костолац“ става все по-трудно.
Последиците вече излизат извън рамките на енергетиката. Ниските водни нива затрудняват корабоплаването по Дунав, ограничават превоза на суровини и зърно и създават проблеми за речните пристанища. В България при Русе нивото на реката остава под критичните стойности, а ограниченията за плавателните съдове продължават.
Засега няма непосредствен риск за работата на АЕЦ „Козлодуй“, но централата работи по специален план за действие, а още от началото на юли функционира оперативен щаб, който следи развитието на хидроложката обстановка.
Климатичните тенденции показват, че подобни събития ще стават все по-чести. Според доклада на европейската програма „Коперник“ за състоянието на климата близо 95% от територията на Европа през 2025 г. е регистрирала температури над климатичната норма, докато около 70% от реките са били с поднормен отток.
Части от Централна Европа преживяха една от десетте най-сухи години в историята на измерванията, а влажността на почвите достигна най-ниските си стойности за последните повече от три десетилетия. Европа вече се затопля над два пъти по-бързо от средното за света, което означава, че зависимите от водните ресурси енергийни системи ще бъдат изправени пред повтарящи се, а не еднократни сътресения.
Това е особено опасно за Румъния, където близо половината от електроенергията по един или друг начин зависи от наличието на вода. През последните дванадесет месеца водноелектрическите централи са осигурили приблизително една четвърт от националното производство на електроенергия, ядрената енергетика – около 19%, вятърната енергия – 12%, а слънчевата – близо 9 процента. В същото време газът и въглищата продължават да формират почти една трета от енергийния микс, което показва, че страната все още няма достатъчно диверсифицирана и устойчива система.
Проблемът не е само румънски. Според анализ на Ember поне 120 гигавата планирани възобновяеми мощности в Европа са изложени на риск заради недостатъчно развита електропреносна инфраструктура. Сред държавите с най-голямо разминаване между планираните инвестиции във възобновяеми източници и възможностите на мрежата са Румъния, България, Полша и Австрия. Вече около половината европейски държави не разполагат със свободен капацитет за присъединяване на нови производители към електроенергийните системи.
България се превърна в неочакван стабилизатор на региона
Докато Румъния и Унгария губят около 2.5 гигавата базови производствени мощности, България се оказва сред държавите, които най-успешно компенсират недостига благодарение на бързото развитие на слънчевите централи и системите за съхранение на електроенергия. Само за две години страната се превърна в световен лидер по дял на батерийния капацитет спрямо размера на електроенергийната си система.
Бумът на фотоволтаиците доведе до много евтина или дори отрицателна цена на тока в слънчевите часове, а батериите съхраняват този излишък за вечерния пик. За целта са инвестирани около 2 млрд. евро (главно частен капитал, съчетан с грантове от Плана за възстановяване и устойчивост – ПВУ). По официални данни по схемите за съхранение на енергия са подписани договори за над 13 000 мегаватчаса, което надхвърли първоначалните планове благодарение на поевтиняването на технологиите.
В края на май компанията Enery официално откри в Нова Загора най-голямата система за съхранение на електроенергия в батерии в Централна и Източна Европа. С капацитет от 150 мегавата, съоръжението е сред най-мащабните и значими проекти за съхранение на енергия в Европа и ще има ключова роля за интегрирането на възобновяеми енергийни източници и стабилността на електроенергийната система.
Това показва колко съществена вече е ролята на съхранението на електроенергия, което постепенно се превръща в липсващото звено между възобновяемите източници и сигурността на доставките. Енергийната сигурност вече не зависи единствено от броя на електроцентралите. Все по-решаващи стават устойчивостта на електропреносната инфраструктура, капацитетът за съхранение на енергия и способността на държавите да реагират на климатични крайности.
Военните операции по взривяване на скали и потапяне на шлепове може да осигурят няколко допълнителни дни работа на АЕЦ „Черна вода“, но не могат да решат фундаменталния проблем. Истинското решение изисква дългосрочни инвестиции, предвидима регулаторна среда и ускорено модернизиране на енергийната инфраструктура.
