Петролът продължи да поскъпва след съобщенията, че Иран е атакувал „враждебни цели“ в Ормузкия проток. Цената на базовия сорт „Брент“ надхвърли 83 щ. долара за барел, а американският WTI се търгува в близост до 78 долара за барел.
Атаките са се случили на 6 август вечерта местно време, когато са чути експлозии близо до остров Кешм в Ормузкия проток, според полуофициалната информационна агенция Fars. Ударите заличиха по-голямата част от спада на петролните котировки от началото на седмицата заради изпаряващия се оптимизъм за пълното отваряне на Ормузкия проток, което да доведе до възобновяване на енергийните потоци от Персийския залив.
Съгласно предложеното споразумение между Иран и Оман, Техеран възнамерява да забрани на израелските кораби да влизат в пролива и да изисква компенсации от враждебни държави, за да го използват.
„Сделките за повторно отваряне на Ормузкия проток остават трудно постижими, а инвеститорите се колебаят“, коментира Роб Хауърт – старши директор по инвестиционната стратегия в US Bank Asset Management Group. „Засега трафикът се запазва нисък и пътят към трайна сделка е неясен.“
През последните дни както американски, така и ирански представители обнадеждиха, че в близко време ще има някакво споразумение за Ормуз. Американският президент Доналд Тръмп, който се отказа от последните си заплахи за възобновяване на военните атаки срещу Иран, заяви по-рано на 6 август, че Съединените щати участват в преговори, но отказа да каже дали е постигнато споразумение. „Ние го контролираме, но те винаги могат да стрелят по нещо“, каза Тръмп за жизненоважния воден път.
Ключов преговарящ от иранска страна пък се подигра на Белия дом за многократните заплахи и последващото отдръпване, определяйки ги като „театрална дипломация в цикъл“.
Вашингтон настоява за свободен транзит през Ормузкия проток и за връщане към статуквото отпреди войната. Всички временни маршрути през пролива няма да подлежат на одобрения, разрешения, такси или мита, заяви американски служител на 6 август в отговор на доклади за последните предложения.
Техеран обаче изисква премахване на американската морска блокада като условие за отваряне на водния път. Американците не са посочили и дали са готови да се върнат към условията, които приеха в споразумението от юни, което се провали в рамките на седмици. Те включват отмяна на петролните санкции срещу Иран и размразяване на някои от блокираните му финансови активи.
Позовавайки се на информиран източник от иранското външно министерство, агенция Fars съобщи, че проектът на споразумение с Оман предвижда иранско управление на влизането на кораби в Ормузкия проток, като излизането ще се контролира съвместно от двете страни. Те предвиждат транзит през „централен коридор“, като трафикът по другите два маршрута, които в момента се използват ограничено, ще бъде прекратен в рамките на „определен срок“.
Постигането на договореност за преминаването на товарни кораби и танкери през пролива би облекчило нарастващия натиск върху световната икономика от по-високите цени на енергията и би могло да отвори пътя за преговори по други въпроси, включително ядрената програма на Иран. Към съществуващите пречки за сключването на трайно мирно споразумение обаче се прибави и разрастването на военните действия в региона.
Най-големи проблеми създават хутите, които контролират голяма част от Йемен и изобщо не смятат да мируват. Йеменската групировка заяви, че е предприела „мащабна“ атака срещу войски, свързани със Саудитска Арабия, в централния регион на страната на 6 август, твърдейки, че е убила и ранила стотици.
„Асошиейтед прес“ съобщи по-рано, че най-малко 30 войници от международно признатото правителство на Йемен са били убити при ударите, позовавайки се на служители от правителството. Коалицията, водена от Саудитска Арабия в Йемен, също така заяви, че бойната групировка е изстреляла снаряди през саудитската граница в района на Наджран, близо до северната граница на Йемен. Двете страни спазваха споразумението за прекратяване на огъня от 2022 г., но през последните седмици отново избухнаха военни действия, включително в Червено море.
Конфликтът между Израел и подкрепяната от Иран и призната за терористична групировка „Хизбула“ в Ливан също показва признаци на ново разпалване. Договореността за примирие от юни между Вашингтон и Техеран изискваше прекратяване на огъня и в Ливан, но Тел Авив отказа да се съобрази с нея.
Всяка нова сделка за Ормузкия проток ще трябва да бъде одобрена от върховния лидер на Иран Моджтаба Хаменей, който се укрива, откакто беше ранен при първоначалните американско-израелски атаки през февруари. Не е ясно дали той е дал съгласието си, а ирански представители заявиха, че комуникацията с него отнема време.
От американска страна, след като Тръмп отмени това, което определи като предстоящо мащабно ново нападение срещу Иран, „Вашингтон поуст“ съобщи, че сред причините е недостигът на ключови ракети и системи за противовъздушна отбрана. Стопанинът на Белия дом обаче отрече да има какъвто и да е недостиг и предупреди медиите да не разпространяват фалшиви новини.
В Ормузкия проток видимият трафик през пролива е ограничен. Производителите от Близкия изток са превозвали товари от Персийския залив като част от програма за совалки, които включват помощ от американските военни и кораби, изключващи транспондерите си.
