Когато преди месеци Община Варна обяви, че започва събарянето на незаконни сгради в местността „Баба Алино“, това изглеждаше като първия реален опит държавата да се намеси в един от най-фрапиращите строителни случаи по Черноморието. След години на безконтролно строителство, десетки издигнати жилищни сгради без необходимите строителни книжа и множество въпроси без отговор, институциите най-сетне дадоха сигнал, че законът ще бъде приложен. Да, ама друг път.
Само няколко седмици по-късно стана ясно, че този процес ще бъде сериозно забавен. Административният съд във Варна отмени на 6 август предварителното изпълнение на 12 заповеди на кмета Благомир Коцев за премахване на многофамилни жилищни сгради в местността.
Самите заповеди не са отменени, но отпадна възможността те да бъдат изпълнени незабавно. Това означава, че принудително събаряне няма да има поне до окончателното приключване на съдебните производства – процес, който може да продължи дълги години.
Решението поставя отново на дневен ред един от най-важните въпроси около казуса „Баба Алино“ – как е възможно да се появи цял незаконен квартал, без институциите да реагират навреме, а когато най-накрая решиха да предприемат действия, законовите процедури да доведат до ново отлагане? Междувременно обвиниха за скандалното закононарушение няколко дребни чиновници.
Незаконният град, който никой не спря навреме
Цял незаконен квартал изниква край Варна. Десетки сгради се строят години наред, апартаменти се продават, хора се нанасят, а институциите наблюдават процеса без да го спрат…
Въздушно лазерно заснемане с дрон показа мащаба на строителството – между 120 и 130 постройки изобщо не фигурират в кадастралната система, а още десетки са нанесени с несъответстващи параметри или местоположение.
Според първоначалните експертни оценки голяма част от сградите не отговарят на действащите градоустройствени показатели. Въпреки това строителството е продължавало години наред, без да бъде ефективно спряно.
Парадоксът е още по-голям, защото самата зона не е принципно забранена за строителство. По действащия Общ устройствен план на Варна различните части на местността са предвидени за жилищно и курортно застрояване. По тази причина специалистите поставят въпроса защо проектите не са преминали по законовия ред за издаване на необходимите разрешителни и строителни книжа.
След проверките Община Варна обяви, че е установила над 100 незаконни обекта. Първата серия заповеди засегна 13 сгради, а впоследствие съдебният спор обхвана 12. В тях се намират повече от 40 апартамента.
Заповедите са насочени срещу инвеститорите „Форест клуб Варна“ ООД и „Венедикт 02“ ЕООД, които атакуваха административните актове пред съда. Прокуратурата пък води няколко отделни разследвания, свързани със строителството в района, което допълнително показва сложността на случая и множеството институции, ангажирани с него.
Защо съдът спря незабавното събаряне
Решението на Административния съд не означава, че сградите са признати за законни. Съдът разглежда единствено дали събарянето може да започне още преди окончателното приключване на делата.
Магистратите приемат, че общината не е мотивирала достатъчно ясно необходимостта от предварително изпълнение на заповедите. Законът допуска подобна извънредна мярка само при наличие на конкретни и убедително доказани основания, като например защита на особено важен обществен интерес или предотвратяване на непосредствена опасност.
В случая съдът намира, че подобни аргументи не са изложени по начин, който да оправдае незабавното събаряне. Затова предварителното изпълнение е отменено, а самите заповеди остават предмет на съдебен контрол по същество. Чудно защо общината не се е аргументирала по-добре и дали страда от липса на юристи?
Практическият резултат е ясен. Докато делата не приключат с окончателни съдебни решения, сградите няма да бъдат премахнати принудително. На практика обаче именно тук се крие уловката. Административните производства у нас често продължават години. Следват експертизи, заседания, обжалвания пред Върховния административен съд и нови процесуални срокове. През това време незаконните строежи продължават да съществуват.
Опитът от десетки подобни казуси показва, че именно времето е най-големият съюзник на подобни обекти. Общественият интерес постепенно отслабва, политическите приоритети се променят, а съдебните спорове се превръщат в обичайна административна процедура. В крайна сметка първоначалната решителност често приключва без реално изпълнение.
Казусът „Баба Алино“ изглежда следва именно тази логика. Вместо въпросът да бъде как се е стигнало до изграждането на десетки сгради без необходимата документация, общественото внимание вече е насочено към процедурните пропуски при последвалите действия на администрацията.
И така, ще стане ли някога ясно кой носи отговорност за появата на цял незаконен квартал. Защото строителството на подобен мащаб не се случва за дни. То предполага години на инвестиции, строителни дейности, доставки, продажби и институционален контрол, който очевидно не е предотвратил нарушенията навреме.
Законът не е отменен. Заповедите също. Но тяхното изпълнение, както обикновено, остава в бъдещето. Докато съдебните спорове продължават, незаконният квартал край Варна остава на мястото си, като паметник на беззаконието и наглостта.
