Саудитска Арабия, Турция и Пакистан подписаха тристранен отбранителен пакт в Мека на 7 август. Съюзниците се стремят да задълбочат регионалното сътрудничество в областта на сигурността след сътресенията, предизвикани от войната между САЩ и Израел срещу Иран. Военният съюз „отразява признанието, че американските действия заъзпиране са отслабени значително и че иранската заплаха все повече ще трябва да се управлява от регионални сили“, заяви саудитският коментатор Али Шихаби, който е близък до кралския двор.
Споразумението между трите държави с мюсюлманско мнозинство идва в момент, когато Рияд е изложен на нарастваща заплаха от подкрепяните от Иран бунтовници хути в Йемен, които възобновиха десетгодишния конфликт със Саудитска Арабия, атакувайки петролни танкери в Червено море и енергийната инфраструктура на кралството с ракети и дронове.
Министерството на външните работи на Пакистан посочва, че пактът отразява „ангажимента на трите държави за по-нататъшно укрепване на колективната им сигурност и за насърчаване на мира, сигурността и стабилността в региона и отвъд него“. Той „има за цел да засили колективното възпиране срещу всеки акт на агресия и постановява, че всяко въоръжено нападение срещу която и да е от трите държави ще се разглежда като нападение срещу всички тях“, се казва в изявление на ведомството.
Споразумението е подписано от саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и пакистанския премиер Шехбаз Шариф. На срещата е присъствал и влиятелният военен командир на Пакистан – фелдмаршал Асим Мунир.
Две запознати с постигнатата договореност лица заявиха, че тя е подобна на пакта за взаимна отбрана, сключен миналия септември между Саудитска Арабия и Пакистан – държава, притежаваща ядрено оръжие. През април Исламабад разположи ескадрила изтребители и екипажи, както и произведена в Китай система за противовъздушна отбрана HQ-9, в саудитска военновъздушна база, за да помогне на кралството да се защитава от ирански атаки като част от това споразумение.
Рияд и Пакистан водят от месеци преговори с членката на НАТО Турция за евентуално разширяване на спогодбата им – процес, който изглежда е ускорен от ескалиращия конфликт между хутите и Саудитска Арабия.
„Това е прелюдия към още саудитски военни действия срещу хутите. Анкара разполага с военноморски активи и мисля, че ще се очаква те да участват, както и пакистанците“, отбелязва запознато със споразумението лице. И допълва: „Това отразява желанието на Турция да се включи, което е много интересно развитие.“
Високопоставен служител на Пакистан съобщава, че Мунир и Ердоган са обсъдили формирането на „нова регионална архитектура за сигурност“ и сътрудничество в отговор на ударите на хутите срещу Саудитска Арабия и корабоплаването в Червено море по време на разговорите в Анкара миналия месец. Турски източник пък пояснява, че пактът е „чисто отбранителен по природа“ и не е насочен върху „конкретен участник“. И добавя, че ще бъде отворен за присъединяване на други държави от региона в бъдеще.
Турция се стреми да увеличи износа на отбранителна техника за Персийския залив, а тристранният алианс би могъл да съчетае петродоларите на Рияд със закалените в битки армии и капацитета за производство на отбранителна техника на Анкара и Исламабад. Турция и Пакистан вече си сътрудничат в разработването на безпилотни машини, а Саудитска Арабия е подписала големи договори за покупка и обучение на дронове с турската отбранителна компания Baykar.
Споразумението за отбрана също така „отговаря на настоятелните призиви на Съединените щати за по-голямо регионално споделяне на тежестта“, смята Бурджу Йозчелик – старши сътрудник в мозъчния тръст Royal United Services Institute в Лондон. И допълва, че в същото време то е в съответствие с подхода „регионални решения на регионалните проблеми“, застъпван отдавна от Анкара.
Саудитска Арабия, Турция, Пакистан и Египет задълбочават връзките си през последната година в стремежа на държавите от региона да управляват последиците от почти тригодишния конфликт в Близкия изток между Иран и неговите подставени бойни групи и Израел. Освен заплахата, породена от Техеран, съюзниците са все по-загрижени и за военните операции на Тел Авив в региона.
И четирите страни се стремят да деескалират войната на Съединените щати с ислямската република откакто Техеран изстреля ракети и дронове срещу държавите от Персийския залив и затвори Ормузкия проток. Конфликтът създаде обстановка за неотложна реакция сред регионалните нации за необходимостта да диверсифицират отбранителните си партньорства, тъй като продължаващата от месеци война затвърди мнението, че не могат да разчитат единствено на Вашингтон като партньор в областта на сигурността.
„Съединените щати не могат да свършат работата, така че това помага да се запълни празнината и има нужда от нова архитектура за сигурност в региона“, коментира едно от запознатите с разговорите лица. Този подход стана още по-належащ за Рияд, след като през юли хутите възобновиха войната си срещу кралството, нарушавайки четиригодишно примирие, като изстреляха ракети и дронове срещу Саудитска Арабия и обявиха блокада на саудитските пристанища. Те заплашиха също да затворят пролива Баб ел-Мандаб, който свързва Червено море с Аденския залив – воден път, превърналсе в жизненоважен маршрут за износ на саудитския петрол откакто Техеран затвори Ормузкия проток.
Като очевидно доказателство за ескалация на конфликта, саудитските военни заявиха, че атаките на хутите срещу южната провинция Наджран в кралството са ранили 11 цивилни, включително четиригодишно дете, на 6 август. Отделно, йеменската групировка пое отговорност за атаките, при които загинаха десетки войници, свързани с подкрепяното от Саудитска Арабия правителство на Йемен. Рияд отговори на атаките от последните седмици, като започна въздушни удари срещу бунтовниците.
Кралството се намеси в гражданската война в Йемен през 2015 г., като оглави арабска коалиция срещу хутите, след като те превзеха столицата Сана и свалиха международно признатото правителство. Страните постигнаха прекратяване на огъня през април 2022 г., но нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври и нападенията на хутите срещу кораби осуетиха дипломатическите усилия за прекратяване на войната. Саудитска Арабия беше атакувана също с ракети и дронове от подкрепяни от Иран милиции в Ирак и миналия месец се присъедини към американските удари срещу тези бойци.
Саудитската медия „Ал Арабия“ цитира на 6 август служител, който казва, че има „достоверна разузнавателна информация“, която предполага, че подкрепяни от Иран проксита и Иранската революционна гвардия се готвят да атакуват кралството. Ясмин Фарук от мозъчния тръст „Кризис Груп“ заяви в неотдавнашен анализ, че задълбочаващото се сътрудничество между Саудитска Арабия и нейните съюзници има „потенциал да промени регионалния ред, макар и постепенно, като първият тест е дали може да помогне за постигане на стабилен изход от войната между Съединените щати и Израел с Иран“.
