Президентът Илияна Йотова смята, че инцидентът с падналия дрон на територията на България се използва за „примитивна политическа употреба“. По време на посещението си във Варна тя подчерта, че в момента основният приоритет трябва да бъде сигурността на българските граждани и призова институциите и политическите сили да работят заедно в тази посока.
Йотова заяви, че очаква докладите на службите за сигурност, които трябва да дадат повече яснота около случая. Според нея е необходимо да бъде установено какъв е дронът, откъде произхожда, какво е било предназначението му и дали навлизането му на територията на страната е било случайно или умишлено.
Президентът припомни, че поне два Консултативни съвета за национална сигурност са били посветени на българската армия и на нейното състояние, но резултатите от тях са били „повече от скромни“. „Той ще бъде свикан в първия момент, в който има защо да бъде свикан“, подчерта Йотова.
Тя уточни, че България има много бели петна що се отнася до наличието на системи, които да се борят с дронове. „Те стават все по-съвършени, а държавата трябва да подпомогне българските фирми, които произвеждат дронове и антидрон системи. Това е бъдещето и тук имаме много какво да наваксваме„, отбеляза държавният глава.
„Струва си да се проведе среща на страните, които са в Черно море, без Русия, за да се гарантира сигурността му. Необходимо е да има международен натиск, за да се спре каквато и да е ескалация и да бъдат прекратени бойните действия в Черно море, включително и срещу търговското корабоплаване. Ние губим – не само от гледна точка на сигурността, но и икономически и финансово. Смятам, че и другите държави биха се съгласили след разговори и преговори. Защо България да не бъде инициатор?“, запита държавният глава.
Йотова отново подчерта необходимостта от дипломатически усилия за прекратяване на военния конфликт. Според нея случилото се в България, както и подобни инциденти в Полша и Румъния, показват рисковете от продължаването на бойните действия в региона.
Йотова посочи още, че поддържа постоянна координация с Министерския съвет и българските служби, които отговарят за сигурността. Тя изрази признателност към служителите, които първи са пристигнали на мястото на инцидента.
През изминалия ден стана ясно, че дрон е навлязъл във въздушното пространство на България от посока Румъния и се е взривил на около 100 метра навътре от границата. Инцидентът е станал около 8:10 ч. на близо 200 метра от бившия граничен пункт между България и Румъния при Кардам и на около километър от компресорна станция на Трансбалканския газопровод.
Според първоначалния анализ на Министерството на отбраната останките вероятно са от дрон-примамка тип „Майя“. От ведомството посочват, че такива безпилотни апарати се използват широко от украинските въоръжени сили. На този етап няма данни инцидентът да е бил преднамерен.
Украинското външно министерство заяви, че поддържа контакт с българските власти за изясняване на случая. От украинска страна съобщиха, че армията не е насочвала умишлено летателен апарат към България, но не потвърди официално дали дронът е украински.
За допълнително изясняване на обстоятелствата външният министър Велислава Петрова предстои да разговаря в понеделник с украинския посланик в България Олеся Илашчук.
Йотова коментира и случая с българката Ива Михайлова. Тя съобщи, че е разговаряла с президента на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова и с министъра на външните работи на страната по повод състоянието на младата жена. Йотова е предложила България да изпрати медицински екип, който да прегледа Ива Михайлова на място и заедно с македонските лекари да прецени къде би било най-подходящо тя да продължи лечението си.
По думите на президента предложението е отправено още през април, но до момента българската страна не е получила отговор. Йотова заяви, че ще поднови искането си пред властите в Северна Македония и пред президента Силяновска-Давкова, която по-рано е поела ангажимент по случая.
Държавният глава изрази недоволство от липсата на реакция и подчерта, че политическите различия не трябва да възпрепятстват оказването на медицинска помощ. Според нея човешкият живот и здравето трябва да бъдат поставени над политическите и идеологическите разногласия.
