България планира да закупи поне десет антидрон системи, като за целта са предвидени 127 млн. евро. Това заяви пред журналисти министърът на отбраната Димитър Стоянов. „Когато поех министерството, нямаше предприети кой знае какви действия в тази посока. Надяваме се сега да ускорим процесите“, каза Стоянов.
Има два варианта за придобиване на необходимото оборудване. Първият е закупуването на европейски системи чрез механизма SAFE. Предвидените 127 млн. евро ще позволят придобиването на не по-малко от десет антидрон системи и една система за радиоелектронна война. България вече е започнала преговори с държавата, която може да предостави оборудването, но към момента няма конкретен срок за доставката.
„Въпрос на преговори е. Нали знаете, че няма такова оборудване, което да е подготвено, да стои зад щанда и да чака“, уточни министърът.
Вторият вариант е закупуването по ускорена процедура на ограничено количество антидрон системи българско производство. В момента Военноморските сили и Сухопътните войски разполагат с по една такава система от различни български производители, тествани при различни условия. Според Стоянов този подход е целесъобразен, но българските системи не могат да бъдат закупени със средства по SAFE, тъй като нито една българска компания не е била посочена от предишното правителство като допустима по механизма, а на този етап това не може да бъде коригирано.
Военният министър коментира и разследването на случая с дрона, паднал край Кардам. България все още очаква информация от украинската страна, която е поела ангажимент да предостави данни до края на деня. Българските власти са изпратили серийния номер на апарата и очакват Украйна да установи дали нейни сили са оперирали с него в деня на инцидента.
Стоянов отбеляза, че по намерените отломки може категорично да се установи, че дронът е произведен в Украйна. Части от кабелната му система са произведени в завод в Одеса. Този тип безпилотни летателни апарати могат да носят до 5 кг взрив. Все още се изяснява дали конкретният дрон е бил оборудван с взривно вещество. МВР е взело натривки от отломките, чиито резултати се очакват.
Според свидетелски показания при падането е имало взрив, но на мястото няма кратер. Министърът на отбраната посочи, че е възможно експлозията да е била причинена от горивото при удара. Той допуска, че дронът може да се е отклонил от зададената траектория вследствие на смущения в GPS сигнала. Апаратът има обсег до 600 км и се управлява по предварително зададени координати, но при заглушаване на сигнала може да промени посоката си.
Работи се и по версията за дефектирал чип. Стоянов отбеляза, че в условията на войната в Украйна и двете страни използват технологии за заглушаване на сигнали.
