Европейските банки и други финансови компании ще изплатят рекордните 228 милиарда евро на акционерите тази година, пресметнал екип на „Блумбърг интелиджънс“. Това ще е с 13% повече от 2025-а, като се очаква банките да са водещи в ръста на печалбите през второто полугодие, пишат анализаторите Лоран Дуйе и Симбараше Гумбо в проучване, публикувано на 19 август.
Приносът на „Ейч Ес Би Си холдингс“, „Банко Билбао Биская Аржентария“, „Банко Сантандер“, „Алианц“ и „Интеза Санпаоло“ ще е около 54 милиарда евро от общата сума, според „Блумбърг интелиджънс“.
Много европейски финансови фирми са настигнали рентабилността на американските си конкуренти. Но въпреки това приходите, които едва са се увеличили от 2020 г. насам, показват, че растежът остава тяхната „ахилесова пета“, посочват анализаторите.
Оценките показват, че финансовият сектор ще бъде най-големият фактор за увеличението на печалбите в индекса за Европа MSCI Europe през тази и следващата година. Основните двигатели, според екипа на „Блумбърг интелиджънс“, ще са по-високите лихвени проценти и ефективността от внедряването на изкуствения интелект, от които ще се възползват банките и застрахователите.
Индексът EURO STOXX Banks скочи с 80.3% през 2025 г., без да се смятат дивидентите. Увеличените обеми на търговия и кредитната активност, които надминаха нивата отпреди кризата, доведоха до печалби, които значително надминаха очакванията.
Прогнозира се, че нетната печалба за европейския банков сектор ще достигне 408 милиарда долара през 2026 г., което е 9% увеличение на годишна база. Очаква се солидните нетни постъпления през второто полугодие да бъдат основният двигател зад рекордните преводи на дивиденти и на пари от обратните изкупувания на акции. Способността на банките да генерират извънреден капитал, като същевременно поддържат коефициентите за капиталова адекватност, изисквани от регулаторните органи, вдъхват увереност на управленските екипи да връщат агресивно пари.
В продължение на години след финансовата криза от 2008-а европейските кредитори работеха под сянката на регулаторното благоразумие. Дивидентите бяха намалени, обратното изкупуване беше рядкост и надзорниците активно агитираха против щедрата възвръщаемост за акционерите, докато не бъдат възстановени банковите баланси. Европейската централна банка стигна дори дотам, че забрани изцяло изплащането на дивиденти през първите месеци на пандемията.
Обратното изкупуване, което навремето беше почти изключително американска корпоративна традиция, беше възприето с ентусиазъм от европейските конкуренти, които го използваха, за да допълнят дивидентите и да увеличат печалбата на акция.
Все пак, регулаторният риск не е изчезнал напълно. Европейските банкови регулатори запазват правомощията си да ограничават разпределенията, ако преценят, че системните рискове го налагат, както демонстрираха по време на пандемията.
