Обявеният „икономически D-Day“ срещу Иран от американския министър на финансите Скот Бесънт рискува да провокира сблъсък между Съединените щати и Китай – основният търговски партньор на ислямската република. Това обаче ще се случи само ако Бесънт действително изпълни заплаха на администрацията на Тръмп за безпрецедентна икономическа блокада на Техеран, особено що се отнася до Пекин, който купува около 90% от иранския петрол, докато Вашингтон се опитва да поддържа крехко търговско примирие с втората по големина световна икономическа сила и да избегне глобален икономически шок.
На 24 август американският финансов министър обеща „икономическа атака срещу финансовите връзки на Иран по целия свят“ в операция „Икономически изгнаник“ и обяви десетки нови санкции срещу организации, лица и плавателни съдове. Основната тема на нашумялата пресконференция обаче беше заплахата с така наречените вторични санкции срещу компании и държави, които продължават да правят бизнес с Иран.
Китай е най-големият купувач на ирански петрол и служи като ключова връзка със световната икономика за Техеран, което означава, че всеки опит за истинско спиране на останалите потоци от приходи на режима би бил изключително труден без наказателни действия срещу китайски компании. Тръмп вече е заявявал нееднократно, че Белият дом ще въведе вторични санкции на всяка държава или фирма, купуваща ирански петрол, и никога не ги е осъществил. Кампания, която изключва Китай, вероятно няма да окаже съществено въздействие върху Иран, но насочването към китайски дружества може да доведе до ответни мерки и потенциално до повече проблеми за световната икономика.
Все пак, в обявения в началото на седмицата пакет, насочен към десетки физически и юридически лица, са включени и юридически субекти, базирани в Хонконг – модел, наблюдаван в прилагането на санкции от Съединените щати срещу Русия войната в Украйна. В тази кампания Вашингтон е насочил вниманието си към търговски посредници и корабни компании в града, обвинени, че подпомагат прехвърлянето на стоки, включително чувствителни технологии.
Последните мерки срещу Иран показват, че Вашингтон се стреми да повиши разходите за бизнес с Техеран, без все още да провокира по-широките икономически и дипломатически последици, които биха могли да произтекат от санкционирането на големи китайски банки. Все още не е ясно колко ефективни ще бъдат мерките срещу фирмите, като се има предвид, че те са частни с оскъдни известни контакти със Съединените щати.
„Санкциите срещу конкретни юридически лица са безсмислени, тъй като не могат да бъдат приложени достатъчно бързо, за да съответстват на скоростта, с която могат да бъдат създадени заместващи юридически субекти“, посочва Дерек Скисърс – старши сътрудник в Американския институт за предприемачество, който следи китайските инвестиции в чужбина. Някои фирми биха могли да започнат като фиктивни компании и след това да разширят дейността си, ако оцелеят, обяснява Скисърс, добавяйки, че десетките организации, посочени от Вашингтон, „съществуват във вселена от десетки хиляди“.
Ключов акцент на мерките е мрежа за технологични поръчки, съсредоточена около базираната в Хонконг Sweet Ocean Industrial Ltd. Министерството на финансите твърди, че компанията е действала като посредник при придобиването на лазерно-оптично оборудване, предназначено за иранския Технологичен университет „Малек Ащар“ – изследователска институция, свързана с отбраната. Лицата Ли На, Тиан Джианбай и Джан Лимей – всичките със седалище в Китай – също са посочени за предполагаеми помощници на координирането на дейностите по поръчки чрез мрежата.
Санкциите засягат и няколко фирми, свързани със същата верига за доставки, включително Shenzhen Sweet Ocean Technology, RPT Technology, Tiany Technology и MT Trading and Logistics HK. Американското финансово ведомство твърди също, че базираната в Хонконг DEC Photonics многократно е превеждала средства на Shenzhen Sweet Ocean. Компанията рекламира лазерни и оптични продукти на своя уебсайт. И че регистрираните в Хонконг компании Feili Co, Minvur Ltd, Feisu Ltd и Guska Co са превели десетки хиляди долари на Sweet Ocean и нейната мрежа, за да помогнат на иранските крайни потребители да купят продукти. Министерството на финансите съобщава, че няколко от тези организации са служили като фиктивни фирми, които са улеснявали плащанията за иранските финансови мрежи.
Вашингтон отделно е атакувал редица логистични оператори, които обвинява за връзки с Иран. Сред тях са Shenzhen Huamei Lianyun International Logistics Co, Shenzhen Bositong Logistics Co и Bositong Supply Chain Shenzhen Co.
Пекин не остана длъжен на Вашингтон и на 25 август заплаши с ответни мерки и даде да се разбере, че няма да се откаже от сътрудничеството си с Иран. На редовен новинарски брифинг в столицата на азиатския колос говорителят на Министерството на външните работи Лин Джиен представи първата официална реакция на Китай на американските мерки, заявявайки, че се противопоставя на едностранни санкции, които рискуват да влошат конфликтите.
Най-спешната задача е да се деескалира напрежението и да се възстаняват преговорите, каза той. На въпрос за реакцията на Пекин на стъпките, предприети от САЩ срещу Иран, и заплахите, отправени срещу търговските му партньори, Лин повтори, че Китай ще действа, за да се защити. „Сътрудничеството на Китай с Иран винаги се е осъществявало в международната рамка и не трябва да бъде възпрепятствано или подкопавано“, каза той. „Китай следи отблизо развитието на събитията и ще предприеме всички необходими мерки, за да защити твърдо собствените си интереси.“
Пекин е бил вторият по големина търговски партньор на Техеран през 2025 г., след Обединените арабски емирства, които заявиха, че са прекъснали всички икономически връзки с ислямската република, която обвиниха в изстрелване на балистични ракети по тяхна територия.
Китай отдавна твърди, че едностранните санкции на Съединените щати срещу Иран са нелегитимни. И докато държавният сектор на азиатския гигант до голяма степен спазва ограниченията, за да сведе до минимум икономическите последици и да запази достъпа до американската финансова система, Пекин позволи на по-дребните частни рафинерии да използват заобиколни пътища за внос и преработка на ирански суров петрол. А през май нареди на местните компании да не спазват санкциите на Белия дом срещу пет рафинерии.
Ако САЩ ударят Китай смислено – например, като се насочат към китайска банка – Пекин ще го разглежда „не само като дестабилизиращо и обидно, но и като нарушение“ на търговското примирие, договорено преди това от Тръмп и китайския му колега Си Дзинпин, посочва Майкъл Соболик, старши сътрудник в Института „Хъдсън“. Това би могло да подтикне Пекин да отвърне по начини, включително с допълнителни ограничения за износ на критични минерали, от решаващо значение за световното производство, или ограничаване на ключов фармацевтичен износ за американците, добавя той.
В по-широк план, новите санкции на Бесънт рискуват да разширят огромните икономически смущения, причинени от войната срещу Иран. Конфликтът, който Съединените щати и Израел започнаха в края на февруари, вече се разпространи в световната икономика, нарушавайки енергийните доставки и корабоплаването през Ормузкия проток – една от най-важните търговски артерии в света. Полученият петролен и газов шок доведе до повишаване на разходите за транспорт, торове и други суровини, подхрани глобалната инфлация и притисна потребителите и бизнеса по целия свят. По-високите разходи за превоз на товари и застраховки оказаха допълнителен натиск върху глобалните вериги за доставки.
Бесънт призна рисковете от твърде агресивни действия, като предположи, че администрацията първо ще даде възможност на държавите и компаниите да прекъснат връзките си с Иран, преди да наложи санкции, които биха могли да се отразят на световните пазари. „Даваме възможност на всеки да поправи лошото си поведение“, каза той. „Защо бих искал да взривя световната финансова система?“
Предишната щатска администрация на Джо Байдън се сблъска с подобно предизвикателство, след като Русия нахлу в Украйна през 2022 г., сформирайки коалиция от над 30 държави, за да замрази руските активи, да отреже банките от световната финансова система и да ограничи достъпа на Москва до технологии. Мерките въведоха допълнителни разходи, но не успяха да осакатят руската икономика, която се адаптира, като пренасочи търговията към страни, включително Китай и Индия, докато по-широките смущения от войната доведоха до рязко поскъпване на енергията и храните и удариха особено силно развиващите се икономики. И въпреки усилията краят на войната не се вижда.
Вторичните санкции срещу държави, които правят бизнес с Техеран, биха разширили значително конфликта с икономически щети не само за Китай, но и за Индия, Турция и държавите от Персийския залив, според Вали Наср – професор в Училището за висши международни изследвания „Джонс Хопкинс“ и бивш съветник на Държавния департамент на САЩ. Той отбелязва, че „Съединените щати по същество разширяват войната си в Персийския залив до много по-голяма война между себе си и други глобални играчи по света“.
