Германските потребители и бизнес рискуват да направят допълнителни разходи за милиарди евро за енергия, защото страната се приближава към зимата с малка защита срещу застудявания и прекъсвания на доставките. Запасите от газ в най-голямата европейска икономика са необичайно ниски и правителството отклонява предупрежденията какво означава това за енергийната сигурност. И вероятно залага на благоприятна зима с меко време, докато продължителните застудявания или прекъсвания от войната в Иран биха могли да го принудят да се конкурира за газови пратки точно когато глобалното търсене достига пик.
Нарастващите рискове оказват натиск върху министъра на икономиката Катерина Райхе – ветеран в енергийния бранш, която обеща да намали сметките, като същевременно минимизира държавната намеса. Вицеканцлерът Ларс Клингбайл – лидер на участващите в правителствената коалиция социалдемократи, заяви ясно на въпрос за дилемата през миналата седмица, че отговорността за всички проблеми с доставките е нейна.
Ако цените на едро останат високи, разходите за газ за германските крайни потребители биха могли да скочат с до 3.8 милиарда евро (4,4 милиарда долара) следващата година, пресмята Торстен Щорк – енергиен експерт в сайта за ценови анализи Verivox. Европейскитегазови контракти за идващата зима вече са над два пъти по-високи от нивата от предишната година и биха могли да се качат до стойностите, наблюдавани последно по време на кризата през 2022 г., ако глобалните доставки останат ограничени, според анализатори от „Голдман Сакс груп“ и „Енерджи аспектс“.
Ниските запаси означават „по-ниска застраховка срещу шокове и потенциално много по-високи цени“, отбелязва анализаторът от икономическия екип на агенция „Блумбърг“ Архам Мохамед. Въпреки че това може да има опустошителни последици за части от икономиката, които все още се борят да се възстановят от последната криза, Мохамед смята, че Германия може да избегне физическия недостиг на газ в резултат на способността си да плаща.
Търговците обикновено складират евтин газ през лятото, за да го продават през студения сезон, като обемите на съхранение обикновено покриват около една трета от зимните нужди на Европа от гориво. Това стана особено важно за Германия, откакто загуби газовите потоци по тръбопроводите от Русия през 2022 година. Но тазгодишният скок на цените направи практиката нерентабилна за мнозина, като летните договори вече стават по-скъпи от зимните.
Германските газови хранилища са запълнени само на около 51%, в сравнение с почти 82% в Италия и средно 63% за Европейския съюз. Местата за съхранение на синьото гориво в Германия са и най-големите в блока, което означава, че евентуално напрежение в най-голямото европейско стопанство вероятно ще се усетят и другаде. Увеличаването на вноса тази зима, за да се компенсират ниските резерви, би могло да засили конкуренцията в Европа за ограничени доставки.
Резултатът е нарастващ списък от предупреждения от потребителски и индустриални групи през последните дни за потенциалните последици. Докато много метеоролози, учени и метеорологични модели предвиждат тазгодишния гастрол на „Ел Ниньо“ да вещае по-меко и бурно начало на отоплителния сезон за части от Европа, той може да бъде последван от потенциални студени периоди по-късно през зимата, което ще диктува от какво количество гориво в крайна сметка ще се нуждае Германия.
Въпреки че Франция и Италия предлагат някои стимули за складиране, основната алтернатива на Берлин, ако пазарът не достигне желаните нива, са скъпите спешни покупки, което само по себе си може да повиши цените. Засега правителството обеща да се противопостави на подобен ход.
„Германия е особено зле позиционирана“, коментира Георг Захман – старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel в Берлин. „Търговците в момента спекулират, че кабинетът няма да може да осъществи запълването на публичните складове, като по същество залагат, че държавата в крайна сметка ще се дсъгласи на компромис.“
Засега страната ще се нуждае от еквивалента на около 36 допълнителни товара втечнен природен газ (LNG), за да запълни хранилищата си на 80% до края на ноември, според Дейвид Луис – старши анализатор за горивото в Wood Mackenzie. Това е приблизително количеството, което страната е получила през последните четири месеца, според данни за доставките, събрани от „Блумбърг“.
Възможностите за компенсиране на недостига с повече газ от съседните пазари са ограничени. Луис очаква вносът от Белгия и Холандия да намалее тази зима – всяка от страните е доставила около 20% от германския внос на горивото миналата година. Берлин вероятно ще балансира това отчасти чрез намаляване на износа за Чехия, Полша и Австрия с около 23% в сравнение с миналата зима, предполага той.
Германското министерство на икономиката заяви миналата седмица, че следи отблизо ситуацията и е готово да реагира, ако тя се влоши. Въпреки това, то повтори, че не се очаква недостиг на газ и нива на запаси от едва 60% биха били достатъчни за „средното зимно търсене“. Страната има достъп до тръбопроводни потоци от Норвегия и товари за втечнен природен газ от Съединените щати и други световни производители, след като през последните години изгради редица терминали за внос.
На 24 август държавната компания Uniper обяви, че е сключила нов 15-годишен договор с Норвегия, доставките по който започват през януари. Берлин проучва възможността за по-малък, управляван от държавата стратегически газов резерв, който може да се използва за управление на кризи, след като целевите параметри на ЕС за търговско съхранение изтекат през 2027 година.
Това обаче не помага особено за решаването на по-неотложния въпрос как да се осигурят адекватни доставки тази зима. „Физическият недостиг на газ или рязкото повишение на цените биха представлявали сериозна заплаха за индустрията“, смята Тило Бродтма – главен изпълнителен директор на индустриалната асоциация VDMA. „Затова настоятелно призоваваме отговорните лица да предприемат действия своевременно и да осигурят достатъчно резерви.“
Цените на европейския природен газ се задържаха над 68 евро за мегаватчас на 25 август – най-високото им равнище от януари 2023 г., тъй като новите мерки на Съединените щати срещу Иран засилиха опасенията за по-нататъшни прекъсвания на енергийните доставки от Персийския залив. Американското министерство на финансите заяви, че разширените вторични санкции ще бъдат насочени към цифровите активи, технологиите, златото, авиацията и корабоплаването на Иран. То наложи също и нови санкции на близо 60 организации, физически лица и плавателни съдове, за които се твърди, че са участвали в генерирането на приходи от петрол за Иран, снабдяването с оръжия и подкрепата на кибероперации.
Развоят на събитията добави допълнителен риск за доставките в Европа, където продължаващата блокада на Ормузкия проток вече ограничи товарите синьо гориво от Катар. Прекъсването съвпадна с по-силно търсене на охлаждащи технологии заради продължаващите горещи вълни, връхлетели това лято Стария континент, което затрудни възстановяването на газовите запаси и засили опасенията, че регионът може да влезе в зимния отоплителен сезон с недостатъчни газови количества.
