Необявеното посещение на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва тази седмица се превърна в един от най-необичайните сигнали в отношенията между Вашингтон и Кремъл от началото на войната в Украйна. Ратклиф е разговарял с представители на руските разузнавателни служби и според няколко източника е отправил предупреждение Русия да не предприема атаки срещу държави от НАТО, с особен акцент върху Естония, Латвия и Литва.
Паралелно с това американската страна е поставила пред Москва въпроса за нейното военно и разузнавателно сътрудничество с Иран.
Кремъл потвърди, че Ратклиф е бил в руската столица и е провел контакти по линия на специалните служби, но отрече да се е срещал с Владимир Путин. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че руският президент е бил незабавно информиран за резултатите от разговорите. По думите му контактите между разузнавателните служби могат да продължават дори когато политическите отношения са в тежка криза, но е твърде рано да се оценява дали визитата ще доведе до по-широко подобрение на отношенията между Москва и Вашингтон.
Сложният начин, по който бе организирано пътуването, показва колко чувствителна тема са връзките между тайните служби на двете страни. Американски военен транспортен самолет C-17A Globemaster III е излетял от САЩ, направил е престой в Рига и след това е продължил към Москва.
Самолетът е кацнал на московското летище „Внуково“ във вторник сутринта, а няколко часа по-късно е напуснал руската столица. Данните от проследяването на полета са позволили на американските медии да установят маршрута, преди Вашингтон официално да потвърди каквото и да било.
Това е първото известно посещение на Ратклиф в Русия, откакто оглави ЦРУ и едва вторият публично известен случай през последните години, в който директор на американското разузнаване пътува до Москва в разгара на конфронтацията. Предишният е от ноември 2021 г., когато тогавашният директор на ЦРУ Уилям Бърнс беше изпратен от администрацията на Джо Байдън да предупреди Путин за последствията от евентуално нахлуване в Украйна. Само няколко месеца по-късно Русия започна пълномащабната инвазия.
Сегашната мисия се случва при различни, но не по-малко опасни условия. Войната навлезе в петата си година, руските и украинските сили увеличиха ударите с дронове и ракети далеч отвъд непосредствената фронтова линия, а дипломатическите опити за прекратяване на конфликта продължават да буксуват. Украйна засили ударите по цели в дълбочина на Русия, включително по райони около Москва, докато руската армия продължава масираните си атаки срещу украински градове и критична инфраструктура.
Балтийският въпрос и границата на руската ескалация
Според информация на „Уолстрийт Джърнъл“ и „Политико“ една от основните цели на Ратклиф е била да предаде на Москва недвусмислено предупреждение срещу атака на държава от НАТО. Особено внимание е било отделено на трите балтийски страни – Естония, Латвия и Литва. И трите са членки на НАТО и Европейския съюз, граничат с Русия или са непосредствено свързани с руското военно пространство около Калининград.
Опасенията във Вашингтон не се свеждат непременно до подготовка на пълномащабна руска война срещу НАТО. Американски представители са обсъждали сценарии, при които Москва може да опита да провери политическата и военната готовност на алианса чрез действия под прага на откритата война, като кибератаки, саботаж, дезинформационни операции, провокации с дронове или ограничени военни инциденти. Целта при подобен подход би могла да бъде не завземане на територия, а проверка дали съюзниците ще реагират единно и доколко ще бъдат подкрепени от Вашингтон.
Тук значението на член 5 от Северноатлантическия договор е решаващо. Той предвижда, че въоръжено нападение срещу един или повече членове на НАТО се разглежда като нападение срещу всички. Разпоредбата бе задействана политически след терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 година.
Проблемът е, че съвременната конфронтация може да остане в сивата зона между мир и война. Русия от години е обвинявана от западни правителства в използване на кибератаки, саботажни операции, намеса в информационната среда и други действия, при които е трудно да се определи моментът, в който провокацията се превръща във въоръжено нападение. Именно тази неопределеност увеличава риска от погрешна преценка.
Последните инциденти в Европа допълнително засилиха тревогите. Американски представители посочват нарушения на въздушното пространство с дронове, преминаване на руски ракети и отломки през територията на страни от НАТО и увеличаване на предполагаемите саботажи и кибероперации. В тази среда предупреждението на Ратклиф може да се разглежда като опит да бъде очертана граница, преди някой инцидент да доведе до верижна ескалация.
Показателно е, че Киев е бил информиран предварително за пътуването на американска делегация до Москва и според американски медии е бил предупреден временно да ограничи ударите по цели в района на руската столица и в други северни части на Русия.
Москва, Техеран и вторият фронт на американския натиск
Втората чувствителна тема е Иран. Според източници, цитирани от американски медии, Ратклиф е настоял Москва да намали военното, икономическото и разузнавателното си сътрудничество с Техеран. Вашингтон е особено заинтересован от ограничаване на обмена на оръжия, технологии и разузнавателна информация между двете държави.
Междувременно американското финансово министерство обяви нова кампания за санкции и предупреди, че натискът може да бъде разширен към страни и компании, които продължават да поддържат определени икономически отношения с Техеран. Според съобщенията Вашингтон разглежда руско-иранското сътрудничество и като фактор, който може да повиши риска за американските военни сили в Близкия изток.
През последните години Москва и Техеран задълбочиха партньорството си. Русия е обвинявана от американски представители, че предоставя на Иран разузнавателна информация за местоположението на американски военни обекти, докато двете страни развиват сътрудничество и в производството и използването на безпилотни системи. За Вашингтон това означава, че натискът върху Русия вече не бива да се ограничава само до Украйна.
Въпреки това визитата на Ратклиф е необичайна. Директорът на ЦРУ не е дипломат в класическия смисъл, но достъпът му до чувствителна разузнавателна информация и възможността му да разговаря директно с руските служби го превръщат в подходящ посредник за послания, които не могат или не трябва да бъдат отправяни публично.
Доналд Тръмп определи посещението като „полурутинно“ и отрече то да е било свързано с предупреждения към Русия относно НАТО или с Иран. Президентът каза, че основната цел е била войната в Украйна да приключи и че „може да излезе нещо“ от визитата.
Тази публична версия обаче се разминава с информацията от източниците, според които разговорите са включвали именно рисковете от руска ескалация спрямо НАТО и руската подкрепа за Иран. Несъответствието не означава непременно противоречие, защото чувствителните разузнавателни разговори често остават извън официалната публична рамка.
Освен това преди междинните избори в САЩ тази есен Тръмп спешно се нуждае от някакви успехи. Рейтингът му е на най-ниското си ниво, войната с Иран се отхвърля от мнозинството американци, а хората страдат от нарастващите разходи за живот. Според „Тагесшпигел“ е много възможно Ратклиф да е бил изпратен в Москва, за да подготви размяна на затворници.
Фактът, че Путин не се е срещнал лично с Ратклиф, също е показателен. Контактът е бил на ниво специални служби, а руският президент е получил доклад за резултатите. Песков определи тези контакти като положителен процес, но подчерта, че отношенията между Москва и Вашингтон остават в дълбока криза.
Ратклиф вече бе използван от администрацията на Тръмп като канал за специални мисии. Той е извършвал и други необявени дипломатически пътувания, при които задачата му е била да предаде на чужди правителства конкретни предупреждения от Вашингтон.
