Ратко Младич, бивш командир на Армията на Република Сръбска, почина днес на 84-годишна възраст, докато изтърпяваше доживотната си присъда. След кончината му все още остават въпроси без отговор, свързани с едни от най-тежките престъпления по време на войната в Босна и Херцеговина. Едни от най-мрачните водят към Белград и към смъртта на двама млади гвардейци в Топчидер.
От офицер на ЮНА до командир на Армията на Република Сръбска
Ратко Младич е роден през 1942 г. в село Божановичи край Калиновик. Изгражда военната си кариера в Югославската народна армия, а разпадането на Югославия го заварва като висш офицер.
През 1991 г. участва във военните действия в Хърватия, а през май 1992 г. става командир на Главния щаб на новосформираната Армия на Република Сръбска.
Именно периодът от 1992 до 1995 г. се оказва ключов за биографията му.
Сараево е под обсада в продължение на години, подложено е на обстрел и снайперистки огън. По-късно Хагският трибунал установява, че Младич е отговорен за онази кампания на терор срещу цивилното население на града.
Най-тежкото му престъпление обаче е от юли 1995 г. след падането на Сребреница. Тогава са убити повече от 8000 босненски мюсюлмански мъже и момчета. Международните съдилища квалифицират масовите убийства в Сребреница като геноцид.
Още през 1995 г. Хагският трибунал повдига обвинение срещу Младич, но арестът му става факт едва 16 години по-късно.
Ратко Младич – генералът, който изчезна
В действителност след войната Младич не започва веднага да живее като човек, който се крие от целия свят. През годините се появяват данни, че е имало хора, които са му помагали. Става ясно в какви жилища е пребивавал и какви връзки с военни структури е поддържал.
Съществуват свидетелства, че при укриването си е използвал военни обекти.
Един от тях е комплексът в Топчидер в Белград. На 5 октомври 2004 г. там се случва нещо, което повече от две десетилетия по-късно все още няма обяснение.
Двама гвардейци, изстрели и тайната на Топчидер
Сутринта на 5 октомври 2004 г. Драган Яковлевич и Дражен Милованович са на пост край секретния военен обект „Караш“ в комплекса Топчидер.
И малко по-късно и двамата са открити мъртви с огнестрелни рани.
Първоначално, според военното разследване, двамата войници са стреляли един срещу друг.
Независима комисия, създадена след бурната обществена реакция, обаче стига до различен извод – гвардейците са загинали заради участието на трето лице или повече лица.
Така случаят от трагедия се превръща в една от най-големите мистерии в съвременната сръбска история.
Скоро възниква въпросът, който остава без отговор и до днес – дали Яковлевич и Милованович са видели Ратко Младич или негови помощници?
Подозренията се засилват и от факта, че има твърдения, че преди фаталната утрин на 5 октомври 2004 г. Младич е пребивавал именно във военни обекти в Топчидер. През 2005 г. Human Rights Watch документира признания на бивш военнослужещ, че е видял Младич в комплекса през юни 2004 г. – само няколко месеца преди смъртта на гвардейците.
Съществува и свидетелство на бившия офицер Сърболюб Николич, че още през 2002 г. е получил заповед, свързана с извеждането на Младич от обект на Гвардейската бригада в Топчидер.
Никога обаче не е доказано, че Младич е бил в „Караш“ именно на 5 октомври 2004 г., нито че двамата гвардейци са били убити, защото са го видели.
Семействата им години наред търсят отговор.
Така и не го получават.
2011 г. – краят на 16-годишното укриване
Ратко Младич най-накрая е арестуван на 26 май 2011 г.
Той не е открит в таен военен бункер, а в Лазарево край Зренянин, в къщата на своя роднина Бранислав Младич. Използва името Милорад Комадич.
Арестът му отново поставя случая „Топчидер“ във фокуса на вниманието. Семействата на гвардейците и техни представители настояват Младич да бъде разпитан къде се е намирал по време на смъртта им и дали не е пребивавал в „Караш“.
Мистерията остава неразгадана.
Младич е предаден на Хага, където се води процес срещу него пред Международния наказателен трибунал за бивша Югославия.
Доживотен затвор за Ратко Младич
През ноември 2017 г. Ратко Младич е осъден на доживотен затвор.
Той е признат за виновен за геноцида в Сребреница, за преследване, изтребление, убийства, депортации и насилствено преместване, както и за тероризиране на населението на Сараево, включително и за държане на служители на ООН за заложници.
През 2021 г. доживотната му присъда е окончателно потвърдена.
Младич отхвърля вината си до края.
За едни – герой, за други – символ на военните престъпления
Съдебният финал не слага край на обществения и политическия спор около името му.
За част от сръбската общественост Ратко Младич остава военен герой и командир, защитавал Република Сръбска. Ликът му се появява върху стенописи, тениски и транспаранти, а послания в негова подкрепа продължават да се виждат дълго време след окончателната му присъда.
