Има една мисъл на Марк Твен, която гласи: Винаги бъдете лоялни към страната. Бъдете лоялни към правителството, когато то го заслужава. А какъв по-добър измерител за доказване на заслугите може да има от предвидените от властимащите мерки в раздел “Правосъдие” за така лелеяната – съдебната реформа?
Същата, която без съмнение определя как функционира обществото ни. Дали ще е с положителна или отрицателна краска – това е друг въпрос!
И тук се появява първото “ако” – какво ще стане, ако на фона на силното желание за промяна, майсторите обяват гордо, че са сменили дръжката на вратата, при положение че има теч от тавана? „Поживьом – увидим“!
Да разгледаме малките парченца от безкрайния пъзел: След години на протести, паднали правителства, заключения от доклади за върховенство на правото, законодателни фифъли, политически клетви, декларации и гръмки обещания в тях, сега “реформата” изглежда съвсем близко. Само че този път трябва да се действа внимателно, да не вземе съдебната власт да разбере, че я реформират. В противен случай тя може да смени няколко агрегатни състояния и съдебната реформа да се провали като пукнал се балон, надуван с най-добри намерения.
Нов ВСС, нова философия и познати имена
Една от основните мерки, предвидени в раздел „Правосъдие“ на Програмата за управление на България за периода 2026–2030 година, е обновяването на Висшия съдебен съвет с по-квалифицирани и независими магистрати. Нещо, което ще е определящо за третата власт през следващите 5 години, колкото трае мандатът на кадровиците.
Сред основните цели са още: укрепването на държавността, върховенството на правото, възстановяването на доверието в институциите, ограничаване на командировките и други.
Защо добрият ВСС е в основата на това да имаме минимум политическо и олигархично влияние в съдебната система?
Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове, като трима са членове по право (те са наричани още “тримата големи” – председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор). Съветът трябва да включва юристи с високи професионални и нравствени качества и с най-малко 15-годишен юридически стаж. Така от другите 22-ма души 11 се избират от Народното събрание, а останалите 11 – от органите на съдебната власт, при което съдиите избират шестима, прокурорите – четирима, а следователите – един.
Пленумът на Висшия съдебен съвет – т.е. всички негови членове: приема проекта на бюджета на съдебната власт; приема решение за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет; организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите; изслушва и приема годишните доклади; управлява недвижимите имоти на съдебната власт и прави предложение до президента за назначаване и освобождаване на тримата “големи”.
Колегиите във Висшия съдебен съвет – съдийската и прокурорската – назначават, повишават, преместват, освобождават административните ръководители в органите на съдебната власт.
Заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието, но той не участва в гласуването.
На хартия всичко изглежда разписано като за “Превъзходен 7”, но големият проблем е, че от октомври 2022 г. настоящият ВСС е с изтекъл мандат. И едва в края на юни 2026 г. парламентът прие законодателна промяна, с която наложи мораториум върху кадровите решения на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат.
Причината да не може да се избере нов състав на ВСС от миналите парламенти, бе, че не можеше да се намери консенсус сред депутатите, а и, честно казано, такъв изобщо не се и търсеше. Да припомним – за избор на членове на ВСС от Народното събрание е необходимо квалифицирано мнозинство от две трети или 160 гласа.
Заради това днес – при големи шансове да се постигне консенсус – е важно с какви конкретни стъпки ще се постигнат желанията на управляващите, защото на думи отдавна сме първенци по “независимост”, “прозрачност” и “отчетност”.
Ще започнем с оповестяването на имената на 26-те кандидати за ВСС от председателя на правната комисия проф. Янка Тянкова, заедно с предложенията от професионалната квота.
При предложените за номинация от парламентарната квота най-голям е делът на кандидатите за съдийската колегия – 20 души, като за прокурорската колегия те са само шестима. Техните имена са издигнати от НПО-организации, университетски преподаватели, магистрати и физически лица.
Любопитното е, че сред мераклиите, които така или иначе трябва да бъдат припознати от някой депутат, има трима бивши министри: Андрей Янкулов (служебен министър на правосъдието в правителството на Андрей Гюров), Емануил Йорданов (вътрешен министър при правителството на Иван Костов) и Веселин Вучков (заместник-министър на МВР по време на първото правителство на Бойко Борисов, а после и титуляр на поста).
Именно Вучков изнесе фрапиращи данни, че в МВР има 4833-ма служители с ТЕЛК решения за нетрудоспособност, а 4779 души в системата на МВР вземат едновременно и заплата, и пенсия.
Прави впечатление и номинацията на Цвета Рангелова, която беше депутат от “Възраждане” (поне знаем, че ще бъде припозната), като предлагащите я са от движение “Ние жените”.
Друго познато име е това на Даниела Дончева (председателят на Софийския апелативен съд) През 2022 година, разследващият сайт BIRD разкри, че Дончева, докато все още е апелативен съдия, а впоследствие и заместник-председател (2009-2016) в същия съд, се сдобива с къща за гости с открит басейн, финансирана с евросредства от ДФЗ за 236 219 лева. Къщата за гости е регистрирана на фирма – собственост на майката и мъжа на съдийката, но е с неизпълнен бизнес план – т.е. видно е, че къщата е била предимно за лично ползване, а не за развиване на туризъм по програмата за селските райони, каквато е била целта на получените евросредства.
През 2017 г. – пък вече като председател на Софийския апелативен съд Даниела Дончева изземва всички дела на съдия Милен Василев, сред които и нашумялото дело за 102 млн. лева, свързано с апетитни активи на КТБ. Тогава Василев уличава председателката си в корупция, а тя завежда дело за клевета срещу него… и го губи! Ала държавното обвинение, оглавявано по онова време от Сотир Цацаров, така и не образува разследване за нарушения от страна на Дончева. Защо ли!?
И като споменахме Цацаров, няма как да не се сетим и за неговия наследник на поста Иван Гешев, чийто заместник Десислава Пиронева сега също се включва в битката за ВСС от парламентарната квота. Пиронева беше една от трите предложени за европейски прокурор през 2019 година, заедно с Теодора Георгиева, около която се разрази скандалът с Петьо Еврото и неговата роля в нейното назначаване.
Десислава Пиронева също така бе и един от седемте кандидати за нов европейски прокурор от България, преди правителството на Румен Радев да започне нова процедура. Според Пиронева решението да не бъде избрана за европейски прокурор от България още първия път е било изцяло политическо. Да не забравяме, че избраната Георгиева беше на трето място от класиралите се кандидати!
Сред сегашните кандидати за ВСС е и Стефан Милев, който преди години стана и. ф. председател на Софийския районен съд, макар и дотогава да беше прокурор, без стаж в районния съд. После Милев стана съдия, а в момента е в Софийския апелативен съд. Той е издигнат от проф. Таня Йосифова за прокурорската колегия.
На страницата на парламента може да видите списъка на постъпилите инициативни предложения на кандидатури за членове за съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
След публикуването на списъка топката е вече в полето на депутатите, които имат 14-дневен срок да направят същинските предложения за кандидати – да припознаят някого от вече обявените, както и да предложат друг, който не е в листата.
Интересното е какви са механизмите, за да се състави до края на ноември “деолигархизиран” Висш съдебен съвет?
От “Прогресивна България” имат мнозинство да управляват, но трябват още 29 депутати, за да изберат парламентарната квота във ВСС. Очаква се тези гласове да дойдат именно от ПП и ДБ, а защо не и от “Възраждане”, макар че само техните 12 гласа няма да стигнат… Доскорошните партньори в коалицията ПП-ДБ се обединиха около идеята да си сътрудничат в издигането на кандидати, така че общо техните 37 депутати (21 от „Демократична България“ и 16 от „Продължаваме промяната“) можем да ги броим в пакет.
От ГЕРБ-СДС коментираха, че нямат претенции кой ще влезе в новия ВСС и остават този избор на Радев и другите от опозицията, като няма да предлагат свои кандидати. Този ход е удобен и за ДПС, за които е най-изгодно да са по-ниски и от тревата, защото техният лидер Делян Пеевски едва ли има нужда от представители в парламентарната квота, за да запази своето влияние в съдебната система. Още повече, че сред кандидатите от професионалната квота ще има и такива, приемливи и за Борисов, и за Пеевски. А това е “уин-уин” ситуация!
Какво става при квотата на „професионалистите“?
Крайният срок за предложения за изборни членове на ВСС от страна на прокурорите вече изтече – на 23 август. Резултатът е общо 25 прокурори, номинирани за изборни членове на Висшия съдебен съвет от професионалната квота.
За номинации от страна на съдиите крайният срок все още не е изтекъл и е на 6 септември, а за издигнатите от следователите – 20 септември.
Какво е положението досега? Има ли „натискащи“ или „натискани“ „джуджета“? И очертава ли се със стари кадри, нов б****к да се прави?
Последната новина, която е от вчера, е, че прокурорската колегия на ВСС допусна петима кандидати – Благовест Вангелов, Владимир Николов, Иван Тасков, Пламен Евгениев и Атанас Илиев, до участие в избора на членове на ВСС от квотата на прокурорите
Благовест Вангелов е прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас, Владимир Николов е прокурор в Окръжна прокуратура – Плевен, Иван Тасков е прокурор в Софийска градска прокуратура, Пламен Евгениев е прокурор в Апелативна прокуратура – София и Атанас Илиев е заместник-окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Смолян.
Решенията на Прокурорската колегия ще бъдат обявени незабавно на интернет страницата на ВСС. Те могат да се обжалват в тридневен срок чрез Прокурорската колегия пред състав, състоящ се от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд.
Преди това отсяване сред кандидатите бе и бившият говорител на Иван Гешев – прокурорката Сийка Милева, която бе номинирана от 49 нейни колеги, сред които и Румяна Арнаудова, която пък беше говорител на Сотир Цацаров. Накратко – “прилична” стартова заявка за промяна само ако искаме усилията да свършат в гробището на Темида!
Позиция във ВСС искаше и заместник-градската прокурорка на София Марина Ненкова, която минава за един от приближените магистрати до шефката си Емилия Русинова. Русинова, която е проверявана за връзките си с Петьо Еврото.
Ненкова има и солиден опит по знакови дела, като например прекратяването на делото по сигнала на хазартния бос Васил Божков, че е платил повече от 60 милиона лева подкупи на Бойко Борисов и Владислав Горанов, за да си гарантира спокойствие за бизнеса. Именно Горанов, който сега отново е депутат от ГЕРБ, е санкциониран от САЩ по глобалния закон “Магнитски“.
Тя наблюдава и делото срещу Кирил Петков (обвинен в принуда срещу бившия министър на електронното управление Александър Йоловски) и Божидар Божанов (обвинен в длъжностно престъпление, свързано с обществена поръчка), както и разследването за митническата афера, по което тихомълком беше сключено споразумение между сочения за контрабандист №1 у нас Никола Николов – Паскал и прокуратурата.
Сред кандидатите бе и представител на опозиционните гласове в прокуратурата в лицето на Ивайло Илиев от Окръжната прокуратура в Кюстендил. Той е един от учредителите на новото опозиционно прокурорско сдружение – Независимото сдружение на българските прокурори.
Интересното е, че имаше и кандидат, който бе номиниран и от професионалната квота, и от парламентарната. Става въпрос за съдия Красимира Милачкова, която засега остава само в първия списък – публикуваният на сайта на Народното събрание.
Номиниран беше и Пламен Петков от Софийската районна прокуратура, който беше сред класираните по време на правителството на Росен Желязков за финалния подбор за европейски прокурор от България.
Вместо заключение – заслужава ли правителството лоялност?
Властта очаква от обществото лоялност и разбиране. Това обаче не е абонамент, който сме длъжни да плащаме на всяко правителство. Прието е да има 100 дни толеранс, а след това двете търсени отношения – тази чест – трябва да се заслужи.
Не с броя на приетите законови промени, а с качеството. Само редовно избран състав на ВСС и заявени високи нравствени критерии не означава, че сме скъсали със зависимостите.
Нима нямаме достатъчно примери назад в миналото, че политическата воля свършва там, където започват интересите на собственото мнозинство, за да не сме изпълнени с подозрение?
Помним и как след всеки опит за голяма съдебна реформа, идва времето на обяснителния режим, търсещ извинение. После следват пресконференции, анализи и уверения, че този път нещата са различни. А хората мигат на парцали и се питат дали отново няма да станат свидетели на поредната серия:
Лелеяна реформа – с кадифена ръкавица и доза вина.
Ъгловата припряност при срок, просрочен с 4 лета
„Желана цел“ звучи ни „вяло“ – търчим напред с апломб – „нов ред“,
И чакаме едва ли не на Злото края, а то – все същият сю-жет?
