На първо четене парламентът прие промени в Закона за управление на отпадъците, с които премахна продуктовата такса за моторни превозни средства. Предложеният законопроект бе внесен от Божидар Божанов и група народни представители от „Демократична България“. В мотивите си вносителите уточняват, че целта на продуктовата такса, съгласно приложимата европейска директива, е да бъдат покрити разходите по оползотворяване на отпадъците, получени след като даден продукт престане да бъде използван. Моторните превозни средства обаче са специфична категория продукти, чието разкомплектоване е икономическа дейност, носеща приходи, поради стойността на различни компоненти, съдържащи се в автомобила. При предаване за разкомплектоване, собствениците получават съответното възнаграждение.
На следващо място моторните превозни средства подлежат на регистрация и дерегистрация по Закона за движението по пътищата и за тях се дължи данък. В този смисъл, изоставени автомобили, които не са дерегистрирани и предадени за разкомплектоване от техните собственици, са изключение, което не може да обоснове заплащането на продуктова такса при регистрация на всеки автомобил.
Стимулът за дерегистрация (за която по закон се изисква документ, че автомобилът е предаден за разкомплектоване), е че в противен случай се дължи местен данък, което е разход за собственика.
Вносителите на законопроекта правят специално уточнение, свързано с вноса на употребявани автомобили – те отбелязват, че тъй като в директивата се посочва, че такса се дължи при “пускане на пазара”, то при стриктно прилагане, при употребявани автомобили не следва да се дължи такава, тъй като тя вече е платена в друга държава членка.
Освен това вносителите на законопроекта са направили проучване, от което резултатът е, че са регистрирали, че не навсякъде в страните членки на ЕС се изисква плащане на продуктова такса при регистрация на автомобил, особено на вече употребяван
Не на последно място вносителите на законопроекта отбелязват, че заплащането на продуктова такса затруднява процеса по регистрация на МПС – таксата се заплаща на друго място, като в някои случаи или няма пос-терминал, или таксата за трансакцията е прекомерна. Някои организации по оползотворяване изискват и сключване на договор за членство от всеки регистриращ автомобил, което противоречи на целите на оползотворяващите организации.
В приетия днес на първо четене законопроект депутатите записаха и прехвърляне на част от контролните функции от Министерството на околната среда и водите към Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“. Екоминистерството ще запази надзора върху екологичните цели и програми, но финансовият контрол, отчетността на възнагражденията, декларирането на продукти и вносът ще се извършват от компетентните фискални органи. Вносителите на законопроекта смятат, че така ще се подобри ефективността, ще се ограничат възможностите за конфликт на интереси и ще се осигури институционален баланс и координация.
Също така се въвежда ново изискване за учредяването на организациите по оползотворяване – а по-конкретно поне 51% от капитала им да бъде притежаван от задължените по закона лица – а именно тези, които пускат на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. Според вносителите на законопроекта тази мярка има за цел да осигури реална представителност и да ограничи възможността трети лица без екологични ангажименти да контролират тези организации, заобикаляйки законовите цели.
На следващо място вносителите на промените предвиждат организациите по оползотворяване на отпадъците и лицата, които изпълняват задълженията си индивидуално по Закона за управление на отпадъците, да преминат от разрешителен към регистрационен режим. Така според Божидар Божанов и депутатите от „Демократична България“ ще се облекчи административната тежест и ще се създадат ясни, обективни и проверими критерии за достъп до дейността. Регистрацията ще се извършва при спазване на съществуващите изисквания за документи и гаранции, но без възможност за субективна преценка от страна на администрацията дали дадено дружество може или не може да участва в модела.
Въвеждат се и допълнителни механизми за прозрачност чрез задължение организациите ежегодно да предоставят на Министерството на околната среда и водите данни за методиката на възнагражденията, условията по договорите с членовете и обосновка на предвидени промени. Предвижда се екоминистерството да публикува тази информация на интернет страницата си. Наред с това, организациите ще бъдат задължени да уведомяват своите членове и МОСВ за всяко предстоящо увеличение на възнаграждения или такси най-малко 6 месеца предварително.
С оглед осигуряване на по-пропорционално и достъпно финансово изискване за организациите, се предлага намаляване на банковите гаранции с 50% за всички. Практиката показва, че прекомерно високите гаранции ограничават достъпа на нови участници, особено такива с регионален обхват или специфична пазарна ниша, без да водят до повишена степен на изпълнение на задълженията. Предложението запазва възпиращата функция на гаранцията, като в същото време намалява административната и финансова бариера за включване в системата за оползотворяване.
Вместо сегашния 12-месечен срок за ново заявление след отказ се предвижда по-кратък – 6-месечен, който се приема за по-пропорционален и даващ възможност на засегнатите лица своевременно да коригират пропуските и отново да се включат в системата.
С цел осигуряване на правна сигурност се въвежда правило, според което предоставената банкова гаранция се освобождава незабавно след отказ или прекратяване на регистрацията, освен ако в кратък срок не е започната процедура по нейното усвояване. Така се избягва неоправдано блокиране на средства на операторите и се въвежда ясен, обективен и предвидим механизъм, който защитава както публичния интерес, така и добросъвестните стопански субекти.
Не на последно място отказите за регистрация ще бъдат публикувани на интернет страницата на МОСВ и така ще се повиши административната прозрачност и отчетност. Това ще осигурява възможност за граждански контрол и ще премахне предпоставките за неравнопоставеност, смятат вносителите на законопроекта.
Освен това ще се въведе изискване за приемане на методика за определяне на таксите на ПУДООС, така че те да са различни в зависимост от дължината на жизнения цикъл на продукта и трудността на оползотворяване на отпадъците.
По време на дебатите по законопроекта Петър Витанов от „Прогресивна България“ изрази категоричната позиция, че от неговата парламентарна група са наясно със злоупотребите в сектора и ще ги прекратят. Той подчерта и че правителството е готово с промени относно продуктовите такси.
Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев призова за връщане на продуктовите такси на нивата, които са били по време на тяхното управление през 2023 година.
Цончо Ганев от „Възраждане“ поясни, че е факт, че размерът на таксите е един от проблемите, но реално по-големият проблем е за какво те се изразходват.
Накрая по предложение на Тодор Джиков от „Прогресивна България“ депутатите приеха срокът за предложения между първо и второ четене на законопроекта да бъде три седмици.
