Парламентарната комисия по правни въпроси подкрепи на първо четене законопроект за изменения в Гражданския процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет, предвиждащ по-голяма защита при т. нар. дела шамари (SLAPP) срещу журналисти и граждански активисти. Предложението беше прието със 17 гласа „За“, като нямаше нито един глас „Против“ и „Въздържал се“.
Законопроектът е свързан с пренасянето на Директива 2024/1069 на ЕС от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани с въпроси и теми от обществен интерес, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява. Промените имат за цел да се предотврати използването на съдебната система като инструмент за заглушаване на критичните мнения и на обществения дебат, като едновременно с това се гарантира достъпът до съд и справедливият съдебен процес със защита правата и доброто име на всички потенциални участници по едно дело.
С промените се очаква да намалее броят на делата „шамари“ срещу журналисти и други лица, както и да бъде облекчена натовареността на съда.
За целта се предвижда:
– ефективна защита по делата “шамари”, като се урежда възможност за прекратяване на производството на ранен етап чрез решение на съда по същество;
– регламентиране на индикатори за дела “шамари”, като неравнопоставеност между страните, необоснованост, непропорционалност или прекомерност на иска, сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца, включително чрез медийни публикации, икономически или политически натиск и други;
– в окончателното си решение, ако съдът отхвърли иска, той изрично ще се произнася, че делото е било заведено заради обществено участие на ответника.
Регламентирано е и какво се има предвид под „въпрос от обществен интерес“. Според определението това e въпрос, който е от естество да засегне правата и законните интереси на обществото в области като:
- основни права, обществено здраве и безопасност, околна среда или климат;
- дейности на лице, което е публична фигура в обществения живот или в частния сектор;
- въпроси, обсъждани в производства пред органите на законодателната, изпълнителната или съдебната власт, органите на местното самоуправление и други производства, предвидени в закона;
- сигнали или публично оповестена информация за корупция, измама или други престъпления или административни нарушения;
- дейности, насочени към защита на ценностите, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз или Конституцията на Република България, включително защитата на демократичните процеси от незаконна намеса, по-специално чрез борба с дезинформацията.
Промените предвиждат, че ответникът може да поиска отхвърляне на иск, предявен поради публичното му участие, като очевидно неоснователен. Искането за това може да бъде направено най-късно в първото заседание при разглеждане на делото.
„За първи път се внася в Народното събрание законопроект, който има за цел да защити правата на журналисти, хора на науката, общественици, природозащитници. SLAPP делата (делата шамари) в България не са малко, но не се води актуална статистика за тях“, изтъкна председателят на правната комисия Янка Тянкова от „Прогресивна България“.
По време на обсъждането на промените, резерви изрази единствено Петър Петров от „Възраждане“, който посочи, че няма становище на съда и адвокатурата, които ще ги прилагат. Заместник-министърът на правосъдието Ива Кечева обаче подчерта, че представители на съдилищата са участвали в работата по законопроекта, а и при общественото му обсъждане са постъпили становища от ВКС и от Висшия адвокатски съвет.
