Днес, 6 септември, се провеждат избори за Ландтаг (регионален парламент) в германската провинция Саксония-Анхалт. Избирателните секции ще бъдат отворени до 19:00 ч. българско време. Очаква се първите резултати от екзит половете да бъдат публикувани след затварянето на секциите. За да влязат в Ландтага, участващите партии трябва да осигурят подкрепата на поне 5% от избирателите.
Въпреки че само около 1,7 милиона души в Саксония-Анхалт, приблизително 3% от всички германски избиратели, имат право да гласуват, тези регионални избори не са привличали такова внимание от дълго време. Много експерти ги наричат исторически, тъй като за първи път след Втората световна война партия, смятана за дяснопопулистка – „Алтернатива за Германия“ (AfD) – може да дойде на власт в германския регион. Службата за защита на конституцията дори класифицира клона си в Саксония-Анхалт като „определено дясно екстремистки“.
Повечето наблюдатели са съгласни, че основната интрига не е дали AfD ще спечели –
никой вече не се съмнява в това – а дали може да постигне резултат, който би ѝ позволил да сформира регионално правителство.
Основните функции на Лантага са избор на премиер на провинцията, приемане на регионални закони (например в сферата на образованието, културата и полицията) и контрол над местното правителство.
Кандидатът на AfD за премиер на Саксония-Анхалт, 35-годишният Улрих Зигмунд, се превърна в звездата на AfD.
Победа на „Алтернатива за Германия“ в Саксония-Анхалт със сигурност би била лично поражение за Фридрих Мерц.
Ръководството на Християндемократическият съюз (ХДС) дори преди това взе безпрецедентното решение да не включва канцлера в предизборни събития в региона, предвид изключително ниското му ниво на подкрепа и опасявайки се, че Мерц ще се сблъска с недоволни граждани. Публичните му изяви напоследък постоянно са посрещани с освирквания и подигравки.
Патова ситуация
Според последните проучвания, AfD ще получи приблизително 40-43% от гласовете на изборите в Саксония-Анхалт, докато ХДС, воден от настоящия регионален премиер Свен Шулце, ще получи почти наполовина по-малко, около 20-23 процента. Социалдемократическата партия на Германия (СПД), която е в дълбока криза, може да очаква максимум 10%, „Зелените“ са на ръба да влязат в провинциалния парламент (5-6%), а Свободните демократи (СДП) и БСВ са малко под прага от 5 процента. Междувременно Лявата партия може да си осигури 11-13% от гласовете.
След изборите вероятно ще се развие патова ситуация по отношение на формирането на провинциалното правителство и в крайна сметка ще има значение колко партии ще влязат в провинциалния парламент. В момента регионът се управлява от коалиция на ХДС, СДП и СДП. Ако СДП не влезе в провинциалния парламент, алиансът в сегашния си вид ще престане да съществува.
AfD се стреми да постигне абсолютно мнозинство,
което би ѝ позволило самостоятелно да сформира държавен кабинет. Ако партията не успее, ще трябва да търси коалиционни партньори. Проблемът е, че други партии отказват да сътрудничат с нея.
В същото време единствената алтернатива е всички останали партии да сформират коалиционно правителство, но ХДС отказва да сътрудничи не само с AfD, но и с Либералната партия (LP). Въпреки че ХДС взе фундаментално решение по този въпрос през 2018 г., така наречената защитна стена (отказ от сътрудничество с определени партии) вече постепенно отслабва – в Саксония и Тюрингия държавните правителства, ръководени от ХДС, са принудени да разчитат и на Лявата партия. Ако Саксония-Анхалт поеме по този път, Християндемократическият съюз ще става все по-разделен, като политиците, готови да сътрудничат с AfD, ще оспорят нейната защитна стена. Позицията на Мерц като лидер на ХДС вече е доста несигурна и след изборите в Саксония-Анхалт може да бъде напълно подкопана. Няколко политолози дори говорят за „началото на края“ на канцлерския пост на Мерц.
Резултатите от провинциалните избори са не по-малко опасни за ръководството на социалдемократите.
Ако СДПГ в Саксония-Анхалт спечели по-малко от 10% от гласовете, е възможно един от двамата съ-лидери – Бербел Бас или Ларс Клингбайл – да бъде принуден да подаде оставка. Това важи особено за последния, тъй като Клингбайл вече се радва на относително ниска подкрепа сред своите съпартийци.
(по материали от чуждестранните медии)
