На днешния национален празник – 6 септември – получаваме редица поздравления от близки и далечни държави. Тъй като в Япония са още под знака на второто издание на Фестивала на България – открил се преди дни в престижния токийски търговски център Шинджуку Такашимая, ще им върнем жеста за приятелския поглед върху нашата страна, правейки кратка екскурзия из историята на културното влияние на Страната на изгряващото слънце. Публикуваме текста на доц. д-р Иван Кьосев – преподавател по История на държавата и правото в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и изследовател на политическата, културната и стопанската история на Япония и Китай.
От средата на миналия век е налице засилен интерес на обществата и политическите елити в Европа и Америка към Япония. Япония дълго време е била далечна, почти приказна страна – цивилизация с различни религии, обичаи, писменост, естетика и социални порядки. Но с времето тази далечна страна започва да се превръща не просто в обект на любопитство, а в източник на огромно културно влияние.
Днес Япония е част от ежедневното въображение на милиони хора по света. Шогуните, самураите, воините-шпиони нинджи, религиозните вярвания и култове, бойните изкуства, чаената церемония, гейшите, японските градини и пагодите са станали глобални символи. Зад това обаче стои дълъг процес, започнал много назад във времето.
Първите европейци и „затворената“ Япония
Контактът между Европа и Япония започва още през XVI век. Португалците достигат японските острови около 1542 г. и скоро започва търговия между Япония и Европа. Но през XVII век Япония постепенно ограничава контактите си с външния свят. При режима на Токугава страната се затваря до голяма степен за европейците и външният свят получава само ограничен достъп до нея. Тази изолация естествено усилва усещането за загадъчност. По-късно истинският масов интерес към Япония се поражда през XIX век.
От средата на XIX век започва отварянето на японските пристанища за международна търговия. И тогава Западът за първи път започва да „преоткрива“ Япония. От този момент до днес интересът към 日本 Nihon/Nippon (Земята на изгряващото слънце) е постоянен и Япония традиционно се свързва с няколко образа- императора, шогуните, самураите, гейшите и неуловимите воини – нинджа.
Историческите реалности
В продължение на векове Япония не е била централизирана държава. Императорът съществува като върховен символ на държавата и традицията, но реалната политическа и военна власт се упражнява от военните правителства – шогунатите. През 1185 г. се установява първият шогунат, а военните правителства управляват Япония в продължение на векове. Самураите се превръщат в основната военна сила на феодалните владетели и се изгражда сложна система от лични зависимости и лоялност.
Самураят – японският рицар
За европейското въображение самураят се оказва почти идеален образ. Западният човек лесно може да го сравни със средновековния рицар: професионален воин, служещ на господар, носещ оръжие като символ на социалния си статус и подчинен на представи за чест, дълг и лоялност. Разбира се, това сравнение е само приблизително. Японското общество и самурайската система имат собствена историческа логика. Но именно сравнението с рицарството помага на европейците и американците да разберат самурая чрез понятия, които вече познават. И тук стигаме до едно от най-интересните понятия в японската култура – Бушидо.
Бушидо – „пътят на воина“
Думата Bushidō (武士道) буквално може да се преведе като „пътят на воина“. В популярната западна представа Бушидо често се описва като единен и древен „кодекс на самураите“, съществувал непроменен в продължение на векове. Историята обаче е по-сложна.
Самурайската етика се формира постепенно и в нея се преплитат влияния от конфуцианството, шинтоизма и будизма, както и практическите изисквания на воинската служба. През различни епохи акцентите се променят. Няма един-единствен документ, който да е бил „кодексът на всички самураи“. Идеалите обаче са реални и сред тях особено място заемат лоялността, честта, смелостта, самодисциплината, справедливостта, уважението и готовността да се изпълни дългът. Тъкмо тези качества превръщат самурая в толкова привлекателен образ за западното въображение.
С оглед по-задълбоченото разбиране на този житейски и войнски светоглед важно значение има книгата „Bushido: The Soul of Japan“ на японския учен, педагог, писател и дипломат Нитобе Инадзо (1862–1933), публикувана през 1900 година.
Невидимите бойци, скрити в сенките- шиноби
През XV и XVI век управленската система на Япония навлиза в период на кризи и военни конфликти. Това е епохата Сенгоку – „периодът на воюващите провинции“. Тогава централната власт изключително отслабва, а множество военни феодални владетели, наречени даймьо, се борят за територии, влияние и власт. Така конфликтите стават почти постоянни.
За да си осигури стратегическо предимство, всеки владетел използва специално обучени бойци и разузнавачи, способни да се придвижват безшумно, да наблюдават и запаметяват важни детайли, да използват специални оръжия, да владеят техники за самозащита и нападение, за дегизиране и маскиране, както и тайни комуникационни кодове. Това са воините шиноби, познати днес като бойци нинджа. И когато двама даймьо са във война, шиноби влизат в действие.
В исторически план 忍び — shinobi са специално обучени бойци за извършване на разузнаване, шпионаж, проникване, саботаж, елиминиране на военни или политически противници и неконвенционални методи на война. Йероглифът 忍 означава „издържам“, „търпя“, „прикривам се“, „действам незабелязано“. Той е съставен от знаците за „острие“ (刃) и „сърце“ (心), което често се тълкува символично като „острие над сърцето“ – образ, свързан с търпение, самоконтрол и способност да понасяш трудности. Също така глаголът 忍ぶ (shinobu) означава „скривам се“, „прикривам се“, „издържам“, „понасям“.
А думата „нинджа“ (忍者, ninja) се състои от двата йероглифа:
• 忍 (nin) – „издържам“, „понасям“, „търпя“, но и „скривам се/действам тайно“ според контекста;
• 者 (sha/ja) – „човек“, „лице“, „онзи, който…“.
Затова в буквален смисъл 忍者 може да се предаде като „човек, който действа тайно/скрито“.
Задачата на шиноби често е била да наблюдават противника, да събират информация и да я предават на своя господар. При необходимост са извършвали саботажи, палежи, засади и други диверсионни действия.
Ига и Кока – земята на шиноби
Когато говорим за шиноби, трябва да споменем две географски наименования – Ига и Кока. Това са исторически области в Япония, в които се развиват общности с бойни и разузнавателни умения.
Ига и Кока – къде се намират?
Ига (伊賀, Iga) е историческа провинция в централна Япония, приблизително на територията на днешната префектура Мие. Тя е планинска и сравнително труднодостъпна.
Кока (甲賀, Kōka) се намира на запад, в днешната префектура Шига.
Двете области са близо до Киото – старият политически и културен център на Япония – но самият им планински терен ги прави трудни за директен контрол от големите владетели. В тези райони съществуват и се развиват местни военни общности, които поддържат специфичен опит в разузнаването, засадите, ръкопашния бой, използването на разнообразни оръжия, плуването и гмуркането, скоковете от големи височини, придвижването по отвесни стени, проникването и защитата на труднодостъпния планински терен. Тези умения постепенно стават ценни и търсени за военните владетели даймьо.
Епохата Едо – когато войните се превръщат в истории
Епохата Едо – Edo-jidai (江戸時代) е важен период от историята на Япония, който продължава от 1603 до 1868 година. Това е време, в което Япония навлиза в продължителен период на вътрешен мир.
Тази епоха започва с установяването на Токугава шогуната (徳川幕府 – Tokugawa bakufu) от Токугава Иеясу през 1603 г. и завършва през 1868 г. с Реставрацията Мейджи, когато властта постепенно е върната на императора и започва модернизацията на Япония.
В исторически план периодизацията е следната:
Епоха Сенгоку (XV–XVI в.) → Токугава шогунат / Едо (1603–1868) → Мейджи (от 1868 г.)
Тук се получава интересен парадокс: именно дългият мир през епохата Едо помага за развитието на японската култура – театърът Кабуки, литературата, градската култура – и същевременно позволява образите на самураите, на воините шиноби и героите от старите военни конфликти да се превърнат от реални исторически фигури в легенди и популярни персонажи.
Така конфликтите и войните създават шиноби, но мирът на епохата Едо помага да се роди легендата за тях. Това е голямата историческа промяна, която стои зад развитието на легендата за шиноби. Така войната се превръща в разказ. Хората започват да четат и гледат истории за велики воини, известни кланове, предателства, битки и необикновени герои от миналото. И точно тук се появява благоприятната среда за превръщането на шиноби в легенда.
Кабуки – историята става зрелище
Театърът Кабуки се развива именно през периода Едо и се превръща в една от най-популярните форми на театрално забавление. На сцената има всичко, което публиката обича: любов и предателство, отмъщение, герои и злодеи, самураи, бойци със свръхестествени способности, драматични двубои, политически интриги и необичайни персонажи. Това е идеалната среда за образа на тайния воин шиноби, който се появява и изчезва по магически начин. Така реалният шиноби постепенно се превръща в това, което днес приемаме за типичния „нинджа“.
След войната – Япония влиза в световното кино
След Втората световна война западният интерес към японската култура придобива ново измерение. През 1951 г. филмът „Рашомон“ на Акира Куросава печели „Златния лъв“ във Венеция и привлича огромно внимание към японското кино. Западната публика открива, че японският исторически филм може да бъде не само екзотичен спектакъл, но и пример за серозно кино с дълбок психологизъм. Само три години по-късно идва филмът, който вероятно най-силно променя западната представа за самурая: „Седемте самураи“ (1954).
„Седемте самураи“ – когато японският воин става универсален герой
Филмът на Акира Куросава разказва историята на селяни, които наемат седем самураи, за да защитят селото си от разбойници. Историята изглежда проста. Но Куросава превръща бойния сюжет в размисъл за честта, саможертвата, социалната несправедливост и човешкото достойнство. Самураите не са представени като непобедими супергерои. Те са уморени, противоречиви и понякога отчаяни хора.
Някои са бедни, други са идеалисти, трети са прагматици. Сред тях е и героят на Тоширо Мифуне – Кикучийо, човек, който сам се опитва да прекрачи границата между селяни и самураи. Тъкмо тази човешка страна е ключова. Куросава показва, че истинският героизъм не е просто в това да умееш да убиваш с меч. Той е в това да поемеш отговорност за други хора.
Филмът е силно повлиян от американския уестърн и особено от Джон Форд. Но след това се случва обратното – американското кино започва да заимства от Куросава. През 1960 г. Джон Стърджис прави филма „Великолепната седморка“ – американски уестърн, изграден върху фабулата на „Седемте самураи“. Самураите са превърнати в каубои, японското село става мексиканско селище, но основната идея остава.
Това е интересен пример за културен обмен на полето на киноизкуството- американският уестърн вдъхновява Куросава, а впоследствие Куросава вдъхновява Холивуд. Но влиянието не спира до тук. Моделът на група различни герои, обединени за обща опасна мисия, се появява в „Мръсната дузина“, „Междузвездни войни“ и множество други филми.
Джеймс Клавел и „Шогун“
Ако Куросава превръща самурая в световен кинематографичен герой, Джеймс Клавел със своето творчество помага на Запада да види Япония като завършен свят със своите драми и копнежи. През 1975 г. излиза романът на Клавел „Шогун“. Главният герой Джон Блекторн е английски мореплавател, попаднал в Япония в началото на XVII век.
Образът му е вдъхновен от реалната историческа фигура Уилям Адамс – англичанин, който действително пристига в Япония и става съветник на Токугава Иеясу. Идеята на Клавел е изключителна: западният читател открива Япония през очите на човек, който в началото сам не разбира тази цивилизация.
„Шогун“ се превръща в международен бестселър, а през 1980 г. е направен телевизионният сериал с Ричард Чембърлейн и Тоширо Мифуне в главните роли. Този екранен хит допълнително разпалва интереса към японската история и култура сред американската и световната публика. Тук вече Япония не е просто фон за приключения. Тя се превръща в самостоятелен свят.
Нинджа – раждането на един попкултурен мит
След самурая идва ред на още по-загадъчната фигура- невидимите разузнавачи и шпиони на феодалните владетели, познати на европейската и американската публика с по-новото наименование нинджи, а всъщност в своята епоха в Япония наричани шиноби.
През 70-те и особено през 80-те години на миналия век в САЩ, а не след дълго и в целия свят избухва истинска „нинджа мания“. Игрални и документални филми, телевизионни предавания, интервюта, научни публикации, демонстрации на живо и видеоигри превръщат нинджата в глобален символ. Една от най-популярните и емблематични фигури на тази вълна е актьорът и модел Майкъл Дудикоф.
През 1985 г. излиза филмът „American Ninja“, продуциран от Cannon Films и донесъл приходи от 10 500 000 долара, който поставя началото на поредица от следващи филми. Така интересът към тази тематика допълнително се усилва, като постепенно обхваща и държавите от източна Европа и след политическите промени от 1989г. тези филмови продукции водят до лавинообразно нарастване на интереса към източните бойни изкуства и към Страната на изгряващото слънце – далечната, безкрайно интересна и екзотична Япония.
