Терминологично уточнение: Изразът „свирен мач“ в българския език обозначава ситуация, чийто изход е предварително ясен, уреден или предрешен, поради което всякакви по-нататъшни усилия са безсмислени. Фразата идва от спортния жаргон (най-вече от футбола), където се визира мач, „купен“ или манипулиран още преди началото му. Във всекидневния политически език изразът се използва метафорично за избори, при които резултатите от гласуването изглеждат нагласени и/или ясни предварително.
С оглед това уточнение е пределно ясно, че предстоящите президентски избори не са „свирен мач“
в смисъл, че се готви манипулиране на резултатите – дори най-предубедените наблюдатели не твърдят подобно нещо. Изключваме Бойко Борисов, който винаги има нужда от оправдание за провалите си и употреби израза, визирайки машините за гласуване и изгледите служители на МВР „да човъркат в тях с отвертки“.
В същото време е масово убеждението, че резултатите от президентските избори изглеждат „ясни предварително“ поради съотношението на силите и капацитета на заявените кандидатури. Това изглежда доста логично. Въпреки че по принцип изходът от едни избори никога не е напълно сигурен, при наличната информация Илияна Йотова се очертава като категоричен фаворит. Тя води убедително пред останалите известни кандидати във всички проучвания и се ползва с широк авторитет в различни обществени слоеве.
От друга страна, има и някои вероятни сценарии за протичане на изборите, които внасят елемент на неопределеност.
Преди всичко, балотажът се възприема като почти сигурен, поради очакванията, че избирателната активност няма да надхвърли 50 на сто – необходимо изискване за победа на първи тур. Също така, в момента на писането на тази статия все още не е известно дали ГЕРБ ще издигнат свой кандидат (вчера стана ясно, че ГЕРБ няма да номинира свой кандидат за президент – бел. ред.), коя ще бъде кандидатската двойка на „Възраждане“, нито има официална позиция на ДПС. При едно или друго решение на посочените въпроси са възможни различни отговори на въпроса кои ще бъдат вторите на балотажа (ако приемем, че ще има такъв и че Йотова е сигурен участник в него).
Накрая, при всеки един балотаж съществува неяснота как ще се преразпределят гласовете на избирателите, подкрепили отпадналите на първи тур кандидати. В България обаче е валидна закономерността, че който води на първия тур, става краен победител. В днешната ситуация това гарантира с 99 на сто сигурност на Йотова следващ мандат– обстоятелство, което се признава дори от партиите, подкрепящи двойката Гюров-Кандев.
Но предстоящите президентски избори, без да подценяваме ролята на институцията, са нещо много по-важно и дългосрочно,
отколкото определянето на седмия български президент. Те представляват важен тест и „игра с високи залози“ за политическото позициониране на всички сили с претенции за трайно обществено влияние. Резултатите от изборите ще имат дългосрочни последици, които надхвърлят вота сам по себе си. Това обстоятелство би трябвало да се осъзнава от партиите и лидерите и да ги мотивира да направят всичко възможно за мобилизация на своите електорални ядра и периферии. Ако се върнем към спортните метафори, този мач може и да е с ясен резултат, но първенството – не.
В посочения контекст може да се приеме, че президентските избори ще бъдат едновременно „барометър“ за обществените настроения към новото управление и арена за възстановяване и прегрупиране на опозиционните сили. Дори и резултатът да изглежда ясен, начинът, по който ще бъде постигнат, представянето на отделните кандидати и ефективността на електоралната мобилизация ще очертаят изходните позиции на партиите за местните избори през 2027 г. и дори за следващия парламентарен вот.
Противно на доминиращия за момента интерес към действията на ПП-ДБ, ГЕРБ и „Възраждане“, най-голямо значение имат процесите в електората на „Прогресивна България“. Погледнато от посочената перспектива за позиционирането на партиите и лидерите, залогът около мобилизацията на този електорален сегмент е наистина ключов, защото ще даде ориентири за дългосрочната сила на новата управляваща формация. Предизвикателството е много сериозно предвид нехомогенността на тези избиратели и различните им очаквания към управлението на страната. Затова в настоящия анализ ще се фокусираме главно върху този аспект.
За „Прогресивна България“ президентските избори са първият голям тест след триумфалната парламентарна победа през април.
Предвид вече обявената подкрепа за Илияна Йотова, нейно силно представяне би затвърдило позициите на партията и би показало, че подкрепата за нея се запазва. Има редица аргументи в подкрепа на очакването, че този електорат ще бъде силно мобилизиран на предстоящите избори. Първо, известно е, че гласуването за „Прогресивна България“ е преди всичко личен вот за Радев, чийто рейтинг остава изключително висок. Симпатията към него е силен мобилизиращ фактор, който може да пренесе гласове и към подкрепения от него кандидат, особено предвид факта, че Йотова беше лоялна и ефективна като негов вицепрезидент в два мандата.
На второ място, изборите ще бъдат първа проверка на новите ръководители на наскоро създадените партийни структури по места. Те ще трябва да потвърдят оказаното им доверие, като поне доближат резултатите от парламентарните избори в съответните области, общини и населени места.
На трето място, представянето на президентските избори ще бъде тест за законите и политиките, приемани и провеждани от новата власт, поради което е логично да се очаква повишена активност на депутатите и министрите, макар и не пряко в предизборната кампания, а като своеобразен (и важен) неин фон. Дори да нямат особено желание, ще бъдат принудени, тъй като критиките към управлението ще бъдат основен аргумент на всички опозиционни кандидати.
Въпреки тези преимущества за управляващата партия, има и фактори, които могат да действат в обратна посока. Преди всичко, има известен риск доверието и подкрепата, дадени авансово на „Прогресивна България“, да започнат да се изчерпват, въпреки че към момента такива доказани симптоми няма. Това едва ли ще се случи до края на октомври или началото на ноември, но ситуацията е динамична, а предизвикателствата пред управлението – множество и доста трудни.
По-важен рисков фактор на мобилизацията на избирателите на „Прогресивна България“ е възможната незаинтересуваност,
която да доведе до по-ниска избирателна активност на първия тур. Не е изключено част от този електорат да се повлияе от посланията за предрешен победен резултат, което – в съчетание с прогнозите за сигурен балотаж – би накарало мнозина „да отложат“ явяването си пред урните за втория тур.
Впрочем, посочените обстоятелства точно обясняват защо в спорта мачовете, които се приемат за „свирени“ (с ясен изход) се оказват често доста проблематични. Липсата на изначална мобилизация и подценяването на съперниците водят до труден развой и пораждат нервност и взаимни обвинения.
Всички тези обстоятелства вероятно са ясни и ще бъдат отчетени както от щаба на Йотова, така и от ръководството на „Прогресивна България“. Но те едва ли ще останат тайна за останалите партии, които чрез съпротивата, оказвана на управляващите и на подкрепения от тях кандидат, ще се постараят да постигнат своите цели, които, впрочем, са много по-сложни и разнообразни от прокламираната „битка за лидерство в опозиционното пространство“.
Най-вероятно едни цели ще си поставят от вече доста условното обединение ПП-ДБ, други – от ГЕРБ, трети от „Възраждане“, четвърти от извънпарламентарните партии. Но това ще бъде тема на следващия анализ.
