Столичният общински съвет одобри окончателно поемането на рекорден нов дълг от 367 млн. евро. Решението беше прието въпреки острите критики в залата, че общината разчита на заемно финансиране вместо на по-добро управление и че част от средствата ще бъдат насочени към текущи разходи.
Докладът получи подкрепата на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС, БСП и „Спаси София“, като общо 45 общински съветници гласуваха „за“. „Възраждане“ беше против, а съветниците от „Синя София“ и част от независимите представители се въздържаха.
Как ще бъде осигурен заемът?
Половината от сумата – до 183,5 млн. евро – се предвижда да бъде привлечена от Европейската инвестиционна банка, а останалите до 183,5 млн. евро – от търговска банка.
И двата заема ще бъдат със срок от минимум 15 години. Усвояването на средствата ще продължи поне три години, като е предвиден и гратисен период от минимум три години. Погасяването ще се извършва за период от поне 12 години.
Заложеният максимален плаващ лихвен процент е 6-месечният Euribor плюс до 110 базисни точки. Таксите и комисионните не трябва да надхвърлят 0,25% от главницата. Предвижда се заемът да бъде обслужван чрез бъдещи приходи на Столична община.
Близо половината от средствата – за нов транспорт
Около 177 млн. евро от новия дълг ще бъдат насочени към закупуването на нови превозни средства за градския транспорт.
Плановете включват придобиването на 200 автобуса, 50 електробуса, 75 тролейбуса и 20 трамвая. Подобен мащаб на инвестицията е безпрецедентен за столицата. Паралелно с това София вече обновява автопарка и електротранспорта със средства от европейски програми и общинския бюджет.
Останалата част от заема ще бъде използвана за различни инфраструктурни проекти, като са предвидени 40 млн. евро за ремонт на тротоари.
Как ще се отрази дългът на бюджета на София?
Новият заем е равен на около 82% от размера на дълга на Столичната община към края на 2025 година. По отчетни данни тогава задълженията на София са били 874,7 млн. лева, или около 447,2 млн. евро.
Експерти определят планираното задлъжняване като безпрецедентно, като същевременно отбелязват, че в доклада липсва достатъчно подробна обосновка за необходимостта от заемите.
Не е представен и ясен анализ на общия размер на дълга след поемането на новите задължения. В документа са посочени бъдещите разходи за обслужване на заемите, като според прогнозите те ще достигнат най-високо ниво през 2029 г. – 9,72% при законово допустим лимит от 15% от собствените приходи и изравнителната субсидия.
Липсва и сравнителен анализ на други възможности за финансиране – например европейски безвъзмездни средства, използване на собствени средства, поетапно финансиране на отделните проекти или публично-частни партньорства.
Остри критики в общинския съвет
Въпреки че докладът беше приет без сериозен дебат в комисиите, обсъждането в залата предизвика остри реакции. Част от съветниците заявиха, че зад решението стои политическа договорка. Дискусията обаче беше прекратена преди всички желаещи да се изкажат.
Съветникът от „Синя София“ Ивайло Йонков определи процедурата като „класически шантаж“ и заяви, че чрез заема се обвързват две различни направления – инфраструктурата и закупуването на нов подвижен състав за градския транспорт.
По думите му общината прехвърля разходите върху всички софиянци, вместо да търси решения за проблемите в общинските транспортни дружества. Йонков посочи още, че заедно с лихвите сумата, която столичани ще трябва да върнат, ще надхвърли половин милиард евро. Предложението му заемът да бъде разделен на две отделни части не беше прието.
Критики отправиха и от „Спаси София“ заради включването на средства за текущи разходи по преасфалтиране, докато сред приоритетите не са знакови обекти като лифтовете на Витоша и Централната минерална баня. Предложението те да бъдат включени в програмата за сметка на три други предвидени за ремонт кръстовища също не беше прието.
От „Възраждане“ беше поставен въпросът защо се поемат нови заеми за инфраструктура при неизпълнение на капиталовата програма на общината. Отговорът беше, че проблемите с изпълнението са концентрирани в друга част от програмата.
Кметът Васил Терзиев защити решението с аргумента, че заемът осигурява дългосрочно финансиране на проекти, които надхвърлят рамките на един управленски мандат. По думите му средствата ще бъдат използвани за изграждане на отдавна чакана инфраструктура и за значителни инвестиции в градския транспорт.
Зам.-кметът по финансите Иван Клисурски заяви, че условията по заема са по-изгодни от тези по някои емисии на държавен дълг.
