Парламентът одобри предложените от правителството промени в Закона за чужденците, като законопроектът на Министерския съвет беше приет на първо четене със 151 гласа „за“, 11 „против“ и осем „въздържал се“. Депутатите отхвърлиха другия законопроект по темата, внесен от „Демократична България“.
Промените на Министерския съвет целят да въведат изисквания на европейското законодателство, като улеснят законната трудова миграция и ограничат риска от трудова експлоатация. Предвижда се работодателят да дължи обезщетение на чуждестранен работник, когато достъпът му до пазара на труда бъде отнет по вина на работодателя.
Залага се и задължение за сключване на писмен договор, уреждащ условията за наем на жилище, когато то е предоставено от работодателя на сезонен работник. Ще има възможност за издаване на служебни паспорти на деца до 25-годишна възраст на служители без дипломатически ранг, изпратени на работа в чужбина, когато децата не са сключили брак и продължават образованието си в приемащата държава. Срокът за обикновената услуга за издаване на документите се предлага да бъде намален от 30 на 20 дни.
Законопроектът на ДБ беше отхвърлен със 133 гласа „против“, 31 „за“ и десет „въздържал се“. Той предвиждаше законова уредба за използването на автоматизираната информационна система „Платформа за производство за издаване на разрешения за пребиваване и работа“. Целта беше заявленията за разрешения за пребиваване и работа да се обработват в единна електронна среда, използвана от компетентните институции.
По време на дебата Даниел Митов от ГЕРБ-СДС заяви, че са необходими по-ясни правила за миграцията и по-добре уреден достъп до пазара на труда. Според него работодателите се нуждаят от предвидими процедури, а българските работници трябва да бъдат защитени от нелоялна конкуренция и незаконна заетост.
Митов посочи, че при недостиг на работна ръка законното наемане на чужденци трябва да може да става в разумни срокове и при надеждни проверки. По думите му, това не отменя необходимостта от политики за квалификация и заетост на българските граждани. Той поиска от правителството и конкретни разчети за необходимия ресурс за прилагането на промените.
От „Възраждане“ се обявиха против двата законопроекта. Петър Петров посочи, че под предлог за въвеждане на европейска директива се разширява защитата на чуждестранните работници. Той постави под въпрос и отпадането на изискването работодателят да представя справка за броя на чуждестранните работници на съответното място.
Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов каза, че според него проблемите на българския трудов пазар се дължат на нежеланието на работодателите да увеличават възнагражденията и на привличането на работници от други държави.
Владимир Николов от „Прогресивна България“ отбеляза, че безработицата в страната е ниска и голяма част от населението в трудоспособна възраст работи. Според него това е сред причините бизнесът да търси нискоквалифицирани кадри от чужбина.
Богдан Богданов от „Продължаваме промяната“ заяви, че трудностите при намирането на персонал в ключови сектори на икономиката налагат облекчаване на процедурите. А България трябва едновременно да упражнява строг контрол върху нелегалната миграция и да осигурява подходящи условия за инвеститорите, които искат да развиват дейност в страната.
