Китай е редуцирал инвестициите си в държавни ценни книжа на Съединените щати до най-ниското равнище за последните 18 години през юли на фона на задълбочаващите се опасения за устойчивостта на американския държавен дълг и масовите глобални разпродажби на правителствени облигации. Китайските вложения са паднали до 618 милиарда щатски долара през юли от 633.4 милиарда щатски долара през юни, показват данни, публикувани от американското Министерство на финансите на 16 септември. Юлската стойност е най-ниска от август 2008 г., когато във валутния резерв на Народната банка на Китай е имало американски облигации за 573.7 милиарда щатски долара, според китайския доставчик на финансови данни Wind.
Общият размер на чуждестранните вложения в ДЦК на Съединените щати е паднал до 9.25 трилиона щатски долара през юли, в сравнение с 9.3 трилиона щатски долара през юни, съобщава американското финансово министерство. Основната причина са непрестанните опасения за устойчивостта на финансите на Белия дом, провокирали инвеститорите да изискват по-голяма надбавка, за да задържат американските дългови книжа за по-продължителен период от време, засилвайки натиска върху по-дългосрочния дълг, в резултат на което доходността на 30-годишните облигации достигна най-високото ниво от 2007 г. насам.
В края на юли Вашингтон и Токио се намесиха, за да спрат спада на японската йена – първата им съвместна интервенция за покупка на йена от 1998 г. насам. Наблюдателите масово отдадоха участието на Съединените щати в мероприятието като начин да помогне за ограничаване на натиска върху продажбите на американски дългови книжа.
Сред другите големи притежатели на държавни облигации, Япония – най-големият чуждестранен инвеститор в американски дълг, е намалила своите активи до 1.1 трилиона щатски долара през юли от 1.12 трилиона през юни. Обединеното кралство пък е увеличило вложенията си до 998.3 милиарда щатски долара от 939.9 милиарда долара, показват официални данни.
Доходността на дългосрочните държавни облигации на Съединените щати продължи да се повишава дори след като Министерството на финансите обяви миналата седмица, че ще изкупи обратно дългосрочен дълг на стойност до 6 милиарда долара – ход, който се разглежда като опит за подкрепа на пазара и облекчаване на натиска върху дългосрочната възвръщаемост. Доходността на базовия десетгодишен американски дълг надхвърли 5% на 14 септември за първи път от 2023 г. насам, и оттогава се колебае около това ниво.
Междувременно, въздействието на решението на Федералния резерв на Съединените щати от 16 септември да увеличи лихвените проценти с четвърт процентен пункт поради опасения от инфлация (първото лихвено повишение за последните повече от три години) остана ключов акцент за инвеститорите.
Китай слезе на трето място сред чуждестранните притежатели на американски държавни облигации през март миналата година – след Япония и Обединеното кралство – продължавайки постепенното, но неравномерно отстъпление, започнало по време на първия мандат на президента на Съединените щати Доналд Тръмп в условията на нарастващото напрежение и опасенията за превръщането на щатския долар в оръжие.
За разлика от по-широките разпродажби на американски дълг, Пекин постоянно увеличава златните си резерви, които се разглеждат като защита срещу геополитически и финансови рискове. Официални данни показват, че Народната банка на Китай е увеличила запасите си от кюлчета за 22-ри пореден месец през август, с което общото им количество е достигнало 76.73 милиона тройунции.
