Причините са натрупвани дълго – ниско заплащане, свърхнатоварване, включително в ниско квалифицирани дейности, недооценяване от други медицински специалисти, от медиите и от обществото, както и наименованието на квалификацията в женски род и свързаното с него феминизиране на професията. Това бяха причините за критичния недостиг на медицински сестри, които изброи здравният министър Катя Ивкова в отговор на въпросите на депутата от „Демократична България“ Александър Симидчиев, който й постави много конкретни питания. Те гласяха:
– Считате ли, че предприетите до момента мерки съответстват на тежестта и динамиката на недостига на медицински сестри и какви конкретни мерки – със срок и финансово осигуряване – предвиждате за задържане на работещите в момента медицински сестри и за осигуряване на здравни грижи в общините без нито един специалист по здравни грижи, включително какъв е напредъкът по изпълнението на Стратегията за увеличаване най-малко с 30% на броя на правоспособните медицински сестри и акушерки за периода до 2030 година?
– Как Министерството на здравеопазването гарантира и контролира прилагането на минималния размер на основното месечно възнаграждение на медицинските сестри и на медицинския стандарт „Здравни грижи“ в лечебните заведения (включително тези на които сте принципал), в колко от тях са констатирани нарушения през 2026 г. и какви мерки са предприети спрямо тях?
Министър Ивкова започна отговора си, отбелязвайки, че за последните 35 години броят на медицинските сестри у нас е намалял почти 2 пъти и от 53 810 през 1990 г. през 2025 г. те са 28 357 души. Тя повтори и статистическите данни, които Симидчиев също изложи пред депутатите – по данни на Националния статистически институт през 2025 г. над 76% от медицинските сестри са на възраст над 45 години.
Ивкова обяви и какви конкретни мерки са предприети към момента – Министерството на здравеопазването ежегодно предлага на Министерството на образованието и науката максимално увеличаване на броя на местата на студенти по специалност медицинска сестра. През последните три години броят им е съществено увеличен, като за учебната 2026-2027 година за първи път са предвидени 1310 места. По думите на министъра резултатът от тази мярка ще стане видим най-рано след 4-5 години.
Освен това Ивкова добави, че са актуализирани единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността във връзка с научните и техническите постижения, регламентирани в Директива 2024-782.
За учебната 2026-2027 година са утвърдени и 771 места държавна поръчка за студенти по специалността медицинска сестра, която от 2025 г. е защитена професия, в резултата на което обучаващите се по нея са освободени от такси. Освен това е предвидено, че след като държавата ще заплаща обучението на тези студенти, тя ще им осигури и договор с работодател, при когото те ще имат задължението да работят поне 5 години.
Министър Ивкова обяви, че тази мярка създава условия за по-балансирано териториално разпределение и осигуреност с медицински сестри. Освен това създадената нормативна редба позволява общите грижи за болните, които не изискват квалификация на медицинска сестра да се извършват от болногледачи и здравни асистенти. Това дава възможност медицинските сестри да насочат повече време към дейностите, за които е необходима тяхната професионална квалификация, обясни Ивкова.
Що се отнася до втория въпрос здравният министър обяви, че министерството приоритетно утвърждава финансирани от държавата места за специализанти медицински сестри по специалности и в области, в които осигуреността е по-ниска от средната за страната, както и по специалности с недостиг на национално ниво. Към момента общо специализантите по проекта са 353, от които 67 души са медицински сестри и акушерки, обяви Катя Ивкова.
След това тя гордо обяви, че през 2025 г. Министерството на здравеопазването за първи път е издало Медицински стандарт за здравни грижи, чиято цел е да гарантира качествено обслужване на пациентите. Тя подчерта, че този стандарт предвижда лечебните заведения за болнична помощ да осигурят необходимите им брой медицински сестри в 10-годишен срок. В рамките на тези 10 години лечебните заведения следват да предприемат действия за привличане и задържане на медицински сестри.
Сллед като изслуша отговорите, Александър Симидчиев коментира, че изброените мерки са насочени почти изцяло към дългосрочния приток на нови кадри, докато острата фаза на кризата е в настоящия момент.
При средна възраст на медицинските сестри, която по данни на съсловието наближава 58 години, в следващите 4-5 години системата ще загуби много повече сестри, отколкото ще влязат в нея. Ето защо той обърна внимание на работещи решения по света – по думите му най-ефективни са онези пакети от мерки, които едновременно задържат работещите, връщат напусналите и осигуряват новопостъпващите. Ето защо според него у нас трябва да има обръщане на приоритетите – т.е. Министерството на здравеопазването да не залага в такава голяма степен и изцяло на притока, а да помисли как да задържи близо 80%-те процента, които са над 45-годишна възраст.
Депутатът от „Демократична България“ даде пример с Румъния, отбелязвайки, че е показателно, че между 2011 г. и 2016 г. над 8 000 румънски сестри са заминавали всяка година за чужбина, но след 2017 г. изтичането почти спряло, като това съвпаднало с новата политика за заплащане в публичните болници.
След това Симидчиев предупреди, че у нас е съществен проблем, че парите не стигат до сестрите, въпреки че законът вече им гарантира 125% от средната работна заплата или 1550 евро, но както Институтът за пазарна икономика отбелязва, независимо от това е изключително важно да има отделен фонд или бюджетна програма за заплатите на сестрите. Досегашният опит сочи, че увеличението на средствата на Здравната каса изобщо не достига до медицинските сестри, подчерта народният представител.
Той препоръча да се въведе практически контрол през НЗОК и който не спазва минималните изисквания, това да бъде отразено в публичния регистър на лечебните заведения. Симидчиев приветства идеята за обвързване на болничната мрежа с кадровата реалност. Припомни, че България е първа в ЕС по брой легла и призова структура без сестрински персонал да не получава право да сключи договор със Здравната каса.
Здравният експерт настоя и да има спешен пакет за „медицинските пустини“ – за онези общини, където няма нито една медицинска сестра и отделно от това там сестринските и патронажни практики да могат да се финансират от НЗОК така, както се случва с аптеките. Симидчиев предложи и финансов бонус за задържане на медицинските сестри, които са около пенсионната възраст, отбелязвайки, че това е работеща практика в Белгия. Накрая – противно на идеята на здравното министерство – дипломиралите се медицински сестри, които не са плащали четири години за обучението си, да имат задължението пет години да работят при един и същ работодател, той предложи здравното министерство да им отпусне еднократна сума срещу ангажимента да сключат по-кратък – 3-годишен трудов договор.
