Изкуственият интелект може скоро да доведе до обществен и икономически катаклизъм, който да надмине индустриалната революция. За това предупреждават Клеменс Фюст – директор на базирания в Мюнхен институт Ifo, смятан за един от най-влиятелните икономически изследователски институти в Германия, и Моника Шницер – председател на Експертния съвет за оценка на цялостното икономическо развитие в позиция, публикувана във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. Те предлагат и четири възможни реакции от страна на Германия.
Само до преди няколко години системите с ИИ едва можеха да броят до десет, без да правят грешки. Днес те решават отворени математически задачи, пишат по-голямата част от кода във водещи компании за ИИ и понякога хакват сайтове. Ако изчислителната мощност и инвестициите в ИИ продължат експоненциално да нарастват, компаниите с ИИ биха могли да развият „трансформиращ ИИ“ през следващите години, вероятно дори преди края на мандата на настоящия законодател. Става въпрос за системи с ИИ, които внасят технологични промени във всички сфери на обществото и то по начин, непознат досега в историята на човечеството.
Европа е неподготвена за този сценарий. Държавите членки на ЕС разполагат само с пет процента от световния изчислителен капацитет за ИИ, приходите на европейските разработчици на ИИ са незначителни в сравнение с водещите американски компании, а европейските правителства почти нямат експерти по авангарден ИИ и не са запознати с последиците от неговото използване, смятат Клеменс Фюст и Моника Шницер. Макар че не е сигурно, че трансформативният ИИ ще бъде разработен преди края на десетилетието, чакането не е опция, предупреждават експертите. Според тях щом часът на трансформативния ИИ удари, ще бъде твърде късно за подготовка.
Европа може да загуби достъп до авангардните модели на ИИ за една нощ, а той е особено важен за европейската конкурентоспособност, суверенитет и сигурност. В момента тези модели се разработват най-вече от американски компании, а във врата им дишат китайските разработчици.
Това лято наложените от САЩ ограничения за износ на авангардни модели от разработчика Anthropic показаха, че Европа може да загуби достъп до тях за една нощ. Авангардният ИИ вече е от съществено значение в две области: киберсигурност и в самите изследвания в областта на ИИ-технологиите.
Без съмнение компаниите в Европа се нуждаят от авангарден ИИ и в други икономически области, за да останат конкурентоспособни в международен план. Това включва например научноизследователска и развойна дейност.
Въпреки че Европа в момента изостава от САЩ и Китай в областта на ИИ, тя притежава ценни активи, които биха могли да я върнат на силните й позиции.
Много от тези активи се намират в Германия: Zeiss и Trumpf доставят уникални в световен мащаб компоненти за машините за производство на чипове на холандската компания ASML.
Някогашните електроцентрали в Рейн или Лужица имат гигаватови мрежови връзки и биха могли да бъдат трансфромирани в центрове за данни с изкуствен интелект. Компаниите и застрахователните компании също разполагат със значителни капиталови резерви, които биха могли да бъдат мобилизирани за изграждане на инфраструктура с изкуствен интелект. И накрая, Германия би могла да използва своя индустриален производствен капацитет, за да превърне трансформативния изкуствен интелект в свой инструмент за създаване на стойност.
Какво обаче трябва да направи Германия
Първо, Германия трябва да инициира създаването на съюз, който да изгради верига за доставки с Франция и Холандия, с тясното участие на Европейската комисия. Този съюз трябва да обедини всички ключови бази по веригата за доставки на изкуствен интелект и след това да ги използва, за да направи споразуменията за достъп до авангардните модели и чипове с изкуствен интелект правно обвързващи. Тогава вече технологичните зависимости трудно биха могли да бъдат използвани за политически лост.
Второ, Германия спешно се нуждае от повече държавен капацитет в областта на изкуствения интелект. Институтът за сигурност на изкуствения интелект, обявен като предстояща стъпка от германското правителство, трябва да бъде създаден извън традиционните правителствени структури като гъвкав изследователски и консултантски институт с международен обхват и достатъчен бюджет за привличане на най-добрите таланти. Трябва да се назначи консултант по въпросите на изкуствения интелект с директен достъп до канцлера, който да може да превърне техническите открития във видими резултати с политически последици.
Трето, германското правителство трябва да приеме закон за ускоряване развитието на изкуствения интелект (ИИ), за да създаде центрове за данни с ИИ с капацитет от поне десет гигавата на определени места до 2030 г. и да намали зависимостта на Германия от чуждестранна ИИ инфраструктура. С изграждането на терминали за втечнен природен газ (LNG) по време на енергийната криза през 2022 г. Германия демонстрира способността си да осъществи големи инфраструктурни проекти, дори в условия на изключителна спешност.
Четвърто, германското правителство трябва да защити населението от заплахи, предизвикани от изкуствения интелект, чрез целенасочени мерки за устойчивост. Случаи като насочената от ИИ автономно контролирана хакерска атака срещу компанията Hugging Face показват, че възможностите на изкуствения интелект в момента се развиват по-бързо от способността ни да го контролираме. Защитата на критичната инфраструктура от кибератаки, поддържани от изкуствен интелект, е също толкова важна за устойчивостта на обществото, колкото и ранното проследяване на ефектите на изкуствения интелект върху пазара на труда.
Германия и Европа разполагат с добрите предварителни условия за успешно направляване на процеса по преминаване към епохата на трансформиращия изкуствен интелект, но за да го осъществи наистина, трябват смели политически решения, заключават Клеменс Фюст и Моника Шницер.
