Доминиращата тема на седмицата на световните пазари беше първото повишаване на лихвите от Федералния резерв на САЩ от 2023 г. насам – с четвърт пункт до 3,75%-4% на 16 септември, насочено директно към инфлацията, обусловена от енергийните източници. Това тласна долара и доходността по държавните облигации нагоре и се отрази на всички други пазари. Петролът остана висок, но показа първите си истински признаци на деескалация от седмици. Това отбелязват от „Софийска стокова борса„.
Пшеницата се обърна рязко надолу, след като бе обявено, че Русия и Украйна са се споразумели да спрат ударите по взаимната си енергийна инфраструктура, докато царевицата и соята се затвърдиха благодарение на бичия септемврийски WASDE и стабилните китайски покупки, част от които бяха насочени към бразилски, а не към американски произход.
Медта се охлади от рекордно високите си нива, тъй като отложеното решение за митата на САЩ и доставките на нови складове облекчиха натиска, въпреки че цинкът остана силно обратно анулиран поради задълбочаващ се недостиг на доставки от мините, а захарта се търгуваше в спокоен, ограничен диапазон.
Петролът се отдръпна от последните си върхове тази седмица,
благодарение на най-надеждните сигнали за деескалация, откакто конфликтът се разшири. Американските удари по иранска територия бяха преустановени за десети пореден оперативен период, самият Иран се въздържаше от ракетни атаки и атаки с дронове повече от седмица, а външният министър Арагчи заяви в Пекин, че Техеран иска да се върне към дипломатическия път. Цената на Brent се понижи с около 2,7% до около 106 долара, а WTI се понижи до 102 долара. А решението на Saudi Aramco да пренасочи около 20 милиона барела товари, пътуващи към Червено море, обратно през Ормузкия проток през Оман беше разчетено като вот на доверие в повторното отваряне на пролива. И все пак основната затегнатост не е изчезнала: физическите фючърси на омански суров петрол се търгуваха над 132 долара. Двата бенчмарка остават далеч над нивата отпреди кризата.
Цената на природния газ при Henry Hub спадна допълнително
до около 9,80 долара за MWh под натиска на значителния добив на сух газ и нивата на запасите, които надвишават с около 4,8% средните стойности за последните пет години, като същевременно прогнозите за по-ниски температури допълнително свиват краткосрочното търсене. При TTF се наблюдаваше обратната тенденция – цената скочи до 90 – 95 долара за MWh вследствие на поредица от проблеми с доставките в Европа (непланирани прекъсвания на работата на норвежките находища „Осгард“ и „Трол“ и преработвателния завод „Колснес“, както и спиране на работата на интерконектора между Обединеното кралство и Белгия). Ситуацията се усложни допълнително от напрежението в Близкия изток, което ограничава предлагането на втечнен природен газ (LNG), както и от атаките на хутите срещу енергийни съоръжения в Саудитска Арабия. Запълняемостта на газохранилищата в ЕС възлизаше на около 67,8% от капацитета, което е с 15,7% под нивата отпреди година в навечерието на отоплителния сезон.
Цената на медта се понижи спрямо рекордните си нива над 14 500 долара за тон,
връщайки се към диапазона от 14 000 – 14 200 долара, след като новините за отлагане на решението на Белия дом относно митата върху вносната рафинирана мед и постъпването на нови количества в складовете на борсата облекчиха недостига на физическия пазар, който досега подхранваше поскъпването. Така металът отбеляза първата си седмица на спад от юни насам.
Ситуацията при цинка беше различна: цената на метала за незабавна доставка (спот цена) се установи близо до 4000 долара за тон, тъй като глобалният добив от мини спадна с 2,6% през първата половина на годината (като при втория по големина производител – Перу – спадът надхвърли 10%), а китайските металургични заводи, изпитващи остър недостиг на концентрат, на практика плащаха на мините за суровината вместо обратното, при силно отрицателни такси за преработка. Международната изследователска група за олово и цинк (International Lead and Zinc Study Group) все още прогнозира дефицит на рафиниран цинк за 2026 г., което поддържа трайна пазарна структура на „backwardation“ (при която цената за незабавна доставка е по-висока от тази за бъдеща доставка), въпреки че поскъпването на долара вследствие на повишението на лихвите от Федералния резерв тази седмица оказва натиск върху целия сектор на металите.
Цената на пшеницата рязко се понижи тази седмица
до 267 долара за тон на CME и 278 долара за тон на Euronext, породено от успокоение за по-нататъшно прекъсване на доставките в Черно море и това изтегли голяма част от премията за военен риск от пазара. Силният долар, който сам по себе си е продукт на повишаването на лихвите от Федералния резерв, утежни хода, като направи американската пшеница по-малко конкурентоспособна за чуждестранните купувачи. Не всеки сигнал сочеше в една и съща посока – засаждането на зимна пшеница в САЩ изостава от петгодишното си темпо, като е завършено само с 8% спрямо средно 12% – но това дългосрочно безпокойство беше победено тази седмица от по-непосредственото дипломатическо облекчение. С примирие по отношение на енергийната инфраструктура, което вече е в сила, но по-широкият коридор за зърно в Черно море все още не е решен, пшеницата изглежда готова да остане чувствителна към трайността на тази деескалация.
Царевицата се затвърди тази седмица, все още преживявайки бичи септемврийски WASDE: USDA намали прогнозата си за добив до 178,5 бушела на акър, намалявайки производството с 213 милиона бушела до 15,8 милиарда и сваляйки крайните запаси до 1,567 милиарда бушела. В допълнение към този благоприятен баланс, стабилните покупки на фуражно зърно от Китай и признаците, че Пекин възстановява държавните резерви, добавиха нова подкрепа за търсенето. В същото време по-слабият бразилски реал и аржентинско песо насърчиха южноамериканските фермери да продават предварително вместо да държат запаси, ограничавайки конкурентното предлагане. Фючърсите на царевицата с доставка в следващ месец на CME се търгуваха в диапазона 208 – 209 долара за тон, а тези на Euronext 301 – 303 долара за тон.
Захарта прекара седмицата в тесен, до голяма степен без посока диапазон,
но цените в края на седмицата тръгнаха надолу. Лондонската бяла захар се понижи от 524 до 508 долара за тон, докато суровата захар в Ню Йорк от 395 до 384 долара за тон. Под тази спокойна повърхност структурните сили, които поддържаха цените през по-голямата част от 2026 г., все още са налице. Бразилските фабрики продължават да предпочитат етанола пред производството на захар, когато икономическата обосновка на горивото го оправдава, което ограничава краткосрочните доставки. В същото време средносрочният таван от нарастващото производство на Тайланд и свободния експортен капацитет на Индия остава непроменен
В подкръг „Зърно“ на „Софийска стокова борса„
след сделките в последните дни на месец август за фуражна пшеница на 180 евро за тон, за фуражен ечемик на 170 евро за тон и за овес на 150 евро за тон, в средата на месец септември остават офертите за търсене на фуражна пшеница на 192 евро за тон и за продажба на хлебна пшеница на 230 евро за тон.
В подкръг „Хранителни стоки” цените на основните стоки са стабилни. Предлагат се разнообразни видове консерви, където началните цени леко поевтиняха: зелен грах от 2,23 до 2,37 евро за килограм, сладка царевица от 1,65 до 3,19 евро за килограм и белени домати на кубчета от 2,28 до 2,39 евро за килограм. Остава и предлагането на ядки и семена от 1 278,23 до 7 362,60 евро за тон.
В подкръг „Индустриални стоки” през тази седмица се реализираха продажби на скрап: от черни метали в диапазон от 81,81 до 107,37 евро за тон, скрап от алуминий на 409,03 евро за тон и скрап от месинг на 2556,46 евро за тон.
При горивата имаше сделки за дизелово гориво Б6 за 1566,67 евро за хиляда литра, автомобилен бензин А95Н на 1358,33 евро за хиляда литра и газьол за ПКЦ от 1542,63 до 1603,44 евро за хиляда литра. Продадоха се и газьол за извънпътна техника на 1580 евро за хиляда литра и газ пропан бутан на 550 евро за хиляда литра.
