На първо четене депутатите приеха със 124 гласа „За“, 64 гласа „Против“ и 11 гласа „Въздържал се“ нови правила за потребителския кредит, които разширяват обхвата на защитата за кредитополучателите и въвеждат промени при определянето на разходите по заемите. Една от основните промени в приетия законопроект за потребителския кредит предвижда годишният процент на разходите (ГПР) да не надхвърля 5-кратния размер на законната лихва при просрочени задължения в евро и друга валута. Това ограничение обаче няма да важи за заемите до 3 минимални работни заплати, изчислени към момента на отпускането им. За по-малките кредити се предлага отделен режим.
Законопроектът транспонира европейската директива от 2023 година за потребителските кредити и обхваща заеми до 100 000 евро. В регулацията ще попаднат и част от краткосрочните кредити и овърдрафтите, безлихвените заеми, както и все по-разпространените услуги от типа „купи сега, плати по-късно“.
Сред основните забрани са: предоставянето на непоискан кредит, включително изпращането на предварително одобрени кредитни карти и едностранното увеличаване на кредитни лимити без предварително искане и изрично съгласие на потребителя.
Освен това Комисията за защита на потребителите ще води и поддържа регистър на кредитните посредници и регистър на кредиторите, предоставящи потребителски кредит.
Предвиждат се и по-строги правила при оценката дали клиентът може да обслужва задълженията си. Целта е да бъде ограничен рискът от свръхзадлъжнялост. Разширяват се и изискванията за информацията, която кредиторите трябва да предоставят в рекламите и договорите си.
В рамките на дебата Костадин Проданов от „Прогресивна България“ обърна внимание, че има не малко оплаквания от гражданите, че задълженията им нарастват вследствие на непосилни лихви и такси, а за събиране на вземанията се използват неправомерни методи, включващи психически и физически атаки.
„Законопроектът въвежда различен режим на т. нар. малки кредити, който е необходим, защото за по-дребни суми фирмите не могат да спазват тавана на ГПР и имат два варианта – спират да отпускат такъв тип кредити или започват да заобикалят тавана, като налагат допълнителни такси“, допълни Проданов и обясни, че ще направят предложения между първо и второ четене.
Реакцията на опозицията
Александър Иванов от ГЕРБ-СДС обърна внимание, че 85% от потребителските кредити са в размер до две минимални работни заплати. Той бе категоричен, че законопроектът нарушава баланса между гражданите и бизнеса.
Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев изтъкна, че таванът на лихвите е заменен с общ таван на разходите на кредита, само че общият таван е между 11 и 6 пъти по-висок, отколкото тавана на лихвите, който отпада. Той се застъпи за възстановяване на тавана на лихвите.
Цончо Ганев от „Възраждане“ коментира, че законопроектът е една от „най-големите мечти на фирмите за бързи кредити“ и определи промените като „вземаш клечка за зъби и връщаш кубик дърва“.
