На брифинг заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обяви, че вече са публично известни предлаганите от кабинета годишни промени в данъчните закони – Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за местните данъци и такси, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за счетоводството и Закона за акцизите и данъчните складове. Всички те са публикувани в Портала за обществени консултации, като по тях може да се правят предложения до 23 октомври.
„Пакетът от данъчни и приходни мерки за 2027 година има за цел да осигури устойчиво нарастване на бюджетните приходи, включително чрез намаляване дела на сивата икономика и повишаване на събираемостта на приходите. Отделно пакетът предвижда няколко данъчни преференции както за семействата с деца, така и за предприятията“, обясни Петкова при представянето.
По думите ѝ във всички данъчни закони са предвидени корекции от техническо естество, както и актуализация на санкциите и глобите.
Една от най-съществените промени е данъкът върху свръхпечалбата за 2027 година.
Той ще обхване банки, застрахователни и презастрахователни дружества, търговци с не по-малко от пет обекта за търговия с храни, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити.
По данни, представени от Петкова, тези сектори формират около 60% от реализираната свръхпечалба във всички икономически сектори. За всяко предприятие ще се изчислява средната печалба за периода 2020-2025 година, увеличена с 20 на сто. Разликата между данъчната печалба за 2027 година и тази референтна стойност ще се облага с 33 процента. Ако разликата е отрицателна, данък върху свръхпечалбата няма да се дължи.
Общият ефект от данъчните мерки се оценява на 1.4 милиарда евро.
Освен това се увеличава прагът за задължителна регистрация по ДДС за 292 милиона евро. Очаква се, че нетният ефект от тази мярка ще е 1.123 милиарда евро.
Променят се и данъчните оценки на недвижимите имоти.
Увеличението ще бъде поетапно – с 30% през 2027 година, 35% през 2028 година и 35% през 2029 година, като целта е за три години да се постигне 100% увеличение. Актуализираната оценка няма да се използва при определянето на такса битови отпадъци.
По отношение на данъчните облекчения първата мярка е увеличаване на размера на данъчните облекчения за деца. При едно дете в момента действащият размер за 2026 година е 6000 лева. Той се увеличава на 5000 евро. При две деца размерът се увеличава от 12 000 лева на 8000 евро. При три и повече деца размерът се увеличава от 18 000 лева на 11 000 евро. За децата с увреждания увеличението е най-голямо – от 12 000 лева на 10 000 евро.
За работещите семейства се предвижда въвеждането на данъчно облекчение за детско развитие – за разходи за здравни, образователни и спортни дейности на питомниците им. Тези разходи ще трябва да бъдат документално доказвани. Например – такси за участие в кръжоци, курсове, спортни дейности и други.
Заместник-министърът на финансите уточти, че документите трябва да са налични при проверка от НАП, така че да не се затрудняват правоимащите лица.
„Идеята е тези разходи да се приспадат от годишната данъчна основа на работещите родители. За едно дете е предвидено облекчение в размер на 2000 евро, за две деца – 4000 евро, а за три и повече деца – 6000 евро“, допълни Петкова.
Промени ще има и в режима на ваучерите за храна на електронни носители.
В момента в бюджета за ваучери са отделени 818 милиона евро. Предлага се през 2027 година те да бъдат 1,5 милиарда евро. Ваучерите, които могат да бъдат предоставени на едно лице, в момента са 200 лева или 102 евро. Предлага се 200 евро да бъде ваучерът за храна.
Това, което се предлага е и облагане на ваучера със 7% данък.
Относно прага за задължителна регистрация по ДДС се очаква той да се пивиши на 75 000 евро от сегашните 51 130 евро.
Въвежда се и задължение за регистрация по ДДС при облагаеми доставки, свързани със земя и сгради. Тази мярка е насочена към предотвратяване на възможностите за укриване и недеклариране на ДДС.
Друга мярка е и въвеждането на задължително електронно фактуриране за местните доставки. Съгласно европейска директива от 1 януари 2030 година задължително трябва да бъде въведено електронно фактуриране за трансграничните доставки. Очаква се тя да започне реално да функционира от 2028 година, тъй като е необходимо изграждането на информационна платформа на НАП.
