Парламентът одобри на първо четене със 183 гласа „за“ и 10 „против“ промени в Наказателния кодекс, с които се въвеждат европейските правила за наказване на нарушенията на ограничителните мерки на Европейския съюз. Законопроектът беше подкрепен от всички парламентарни групи с изключение на „Възраждане“.
С промените се предвижда определени нарушения на санкциите на Европейския съюз, както и опитите за заобикалянето им, да бъдат обявени за престъпления. За тях ще могат да се налагат наказания лишаване от свобода, глоби и в някои случаи лишаване от определени права.
Министърът на правосъдието Николай Найденов заяви, че законопроектът е изготвен от междуведомствена работна група. Той отбеляза, че срокът за въвеждането на европейската директива вече е изтекъл и Европейската комисия е започнала процедура за нарушение срещу България.
Предлага се в Наказателния кодекс да бъде създадена нова глава „Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“. В нея ще бъдат включени нарушения на санкции, свързани със замразяване на средства и икономически ресурси, забрани за пътуване, ограничения върху сделки, обществени поръчки и концесии, както и забрани за предоставяне на финансови и други услуги.
Наказателна отговорност ще се носи и за действия, чрез които се заобикалят санкциите. Като пример е посочено прехвърлянето на средства или икономически ресурси от санкционирани лица към други лица с цел избягване на наложените ограничения.
В законопроекта е заложен праг от 10 000 евро за определени нарушения. Деяния, свързани с финансови средства, икономически ресурси, стоки или сделки на стойност под тази сума, няма да бъдат криминализирани. Целта е да се направи разграничение между нарушенията с по-ниска обществена опасност и тези, които трябва да водят до наказателна отговорност.
От наказателните разпоредби се изключва предоставянето на хуманитарна помощ, когато тя се извършва при спазване на принципите на безпристрастност, хуманност, неутралност и независимост. Предвидено е изключение и за адвокатите, когато защитават или представляват свои клиенти в наказателни, граждански и административни производства.
По време на дебатите депутатите изразиха подкрепа за законопроекта, но част от тях настояха текстовете да бъдат прецизирани между първо и второ четене. Иван Вачев от „Прогресивна България“ отбеляза, че транспонирането на директивата е закъсняло с повече от година и предложи създаването на работна група за допълнително изчистване на разпоредбите.
От ГЕРБ-СДС също заявиха подкрепа, но предупредиха, че прилагането на закона ще бъде също толкова важно, колкото и приемането му. Стефан Арсов подчерта необходимостта от ясни прагове, за да не се стигне до прекомерна криминализация.
Надежда Йорданова от „Демократична България“ посочи, че текстовете трябва да бъдат прецизирани, така че да не се криминализират дейности на българската военно-промишлена индустрия, когато те сами по себе си не нарушават санкционните режими на Европейския съюз.
От „Продължаваме промяната“ също подкрепиха законопроекта, но Стою Стоев заяви, че значителна част от текстовете се нуждаят от сериозна преработка.
„Възраждане“ гласува против и обяви, че няма да участва в работната група. От партията отправиха критики към законопроекта и поставиха въпроси относно липсата на определение за някои понятия, включително за криптоактивите.
Предстои текстовете да бъдат обсъдени и прецизирани между първо и второ четене, преди окончателното им гласуване в пленарната зала.
