Енергийният шок може да се окаже по-продължителен и трябва да се оцени широкообхватността му. Това е позицията на управителя на БНБ Димитър Радев, представена по време на престижна международна конференция и публикувана на сайта на банката.
В началото на изказването си Димитър Радев обръща внимание на решението на ЕЦБ от септември да повиши трите си водещи лихви с 25 базисни пункта.
„Търпението остава важно, но бдителността все пак трябва да има малко по-голяма тежест. Това не е призив за автоматично затягане. Означава да дадем време на предходните решения да проявят ефекта си, като същевременно останем готови да реагираме, ако данните сочат по-голяма устойчивост на инфлационния натиск“, коментира Радев.
По думите на управителя на БНБ икономиката на еврозоната се е оказала по-устойчива от очакванията на мнозина.
„Но устойчивостта не бива да се бърка с неуязвимост. Финансовите условия се затегнаха, разходите по заемите са по-високи, а динамиката на кредита остава неравномерна. Външната среда е изключително несигурна. Затова балансът на рисковете остава диференциран: рисковете за инфлацията са във възходяща посока, а рисковете за растежа – в низходяща“, казва гуверньорът, според когото „основният въпрос не е последното движение на цените на петрола или природния газ само по себе си. Паричната политика не може да произвежда енергия или да разреши геополитически конфликт. Основният въпрос е дали по-високите енергийни разходи започват да променят ценообразуването, формирането на заплатите и инфлационните очаквания“.
„Перспективата за инфлацията ще зависи и от фискалната реакция. Подкрепа при тежък външен шок може да бъде оправдана, но тя трябва да бъде временна и целенасочена. Широкообхватните мерки могат да увеличат търсенето, да забавят приспособяването и да изчерпят фискалното пространство. Затова надеждните публични финанси остават важна част от макроикономическата устойчивост“, коментира още Димитър Радев.
