Фискалният съвет излезе със становище, в което изразява резерви и прави препоръки във връзка с някои допускания в макроикономическата прогноза на Министерството на финансите. Става въпрос за Есенната прогноза, изготвена от екипа на министър Гълъб Донев, която служи като основа за подготовката на бюджета за 2027 година. и за проектобюджетния план до 2029 година.
Фискалният съвет одобрява прогнозата, но отбелязва, че част от допусканията и прогнозата за 2026 г. са оптимистични или недостатъчно обосновани.
Според Министерството на финансите реалният растеж на БВП е 3.0% през 2026 г., 2.5% през 2027 г. и по 2.4% през 2028–2029 година. Фискалният съвет приема 2.8% за 2026 г. и 2.5% за 2027 г., но очаква забавяне до 1.5% през 2028 г. поради циклично охлаждане във външната среда.
Прогнозата на Министерството на финансите за 3.0% през 2026 г. е в горния край на оценките (реалистичен диапазон 2.5–2.8%) и изисква ускорение на тримесечния растеж през второто полугодие, което към септември не се потвърждава от индустриалното производство, търговията на дребно и заетостта, отбелязват от Фискалния съвет.
Освен това от Фискалния съвет обръщат внимание, че средногодишната инфлация според разчетите на Министерството на финансите е 4.8% през 2026 г. и 4.0% през 2027 г., докато той приема само първия процент, а за втория се изказва предпазливо.
От Фискалния съвет смятат за приемливо, че безработицата ще се задържи около 3.4%, както са отчели от Министерството на финансите, също така отбелязват, че номиналният БВП е вътрешно съгласуван (около 130.5 млрд. евро през 2026 г. и 141.3 млрд. евро през 2027 г.), но смятат, че от екипа на министър Гълъб Донев е трябвало да обяснят рязкото понижение на дефлатора след 2026 година.
Външните допускания като цяло следват консенсуса, но две от тях вече са остарели. Цената на Brent е заложена на 90.9 долара през 2026 г. и 80.5 долара през 2027 г., докато след датата на отрязване спотът достигна около 101.6 долара. EURIBOR е 2.3–2.5%, което е под траекторията на ЕЦБ (около 3% за 2027–2028 г.) след повишението с 25 базисни пункта на 10 септември 2026 година. Дефицитът по текущата сметка се прогнозира на 6.4% от БВП през 2026 г. и остава над 5% в средносрочен план – реалистично, но с риск към по-голям дисбаланс, коментират от Фискалния съвет и продължават анализа си със следните наблюдения:
Основните рискове са изместени надолу за растежа и номиналния БВП: по-високи енергийни цени и лихви, фискална консолидация по процедурата при прекомерен дефицит, край на Плана за възстановяване и устойчивост (усвояване около 70% към 31 август 2026 г.), евентуално охлаждане на кредита и жилищния пазар.
Накрая от Фискалния съвет правят четири препоръки:
– да се обоснове или леко да се понижи растежът за 2026 г.;
– да се актуализират петролът и EURIBOR или да влязат в анализ на чувствителността;
– алтернативният сценарий да бъде пълен и количествен;
– да се посочат допусканията за фискалната политика.
По отношение на бюджетното планиране за 2027 г. Фискалният съвет препоръчва прилагането на предпазлив подход при прогнозирането на приходите и осигуряването на достатъчен буфер за реакция при реализиране на неблагоприятен макроикономически сценарий.
