Правителството на Франция представи на 1 октомври в Париж бюджетния план на страната за 2027 г., предвиждащ икономии в размер на 54 милиарда евро (включително замразяване на заплатите и промени в пенсионната система) с цел ограничаване на бюджетния дефицит, който се очаква да спадне от около 5.4% от БВП през 2026 г. до 5% през 2027 г., на фона на рекордно висок държавен дълг, достигнал 119% от БВП през второто тримесечие. Това е най-високото му ниво от Втората световна война насам, което надхвърля дори пиковите стойности от периода на пандемията. Министерството на финансите прогнозира, че през 2027 г. той ще нарасне допълнително до около 121.7% от БВП. Разходите за обслужването му пък отбелязаха рязък скок, като рисковата премия на 10-годишните държавни облигации спрямо германския им аналог надхвърли един процентен пункт – най-широката от времето на дълговата криза в еврозоната – което засилва натиска върху правителството да предприеме действия.
Както често се случва във Франция, където двама предишни министър-председатели загубиха постовете си заради планове за строги икономии, пред законодателния акт предстои труден път в силно разделения парламент, докато политическите лагери се позиционират за едни от най-значимите избори в страната в съвременната история. Гласуването за поредния президент е насрочено за периода 18 април – 2 май, като лидерът на крайната десница Марин льо Пен води убедително в социологическите проучвания на фона на засилващото се недоволство от центристкото управление на Еманюел Макрон.
Бюджетните ограничения ще включват замразяване на заплатите в публичния сектор и на всички пенсии (с изключение на най-ниските) и реформиране на системата за финансираните от държавата болнични. Предвидени са и поредица от целенасочени данъчни мерки, като еднократният данък върху големите фирми, въведен от 2025 г., ще бъде удължен, поне частично, въпреки протестите на бизнес организациите.. Премиерът Себастиан Льокорню е подложен на нарастващ натиск от страна на неспокойни инвеститори в държавни облигации, нестабилната предизборна политическа обстановка и все по-недоволни избиратели, които се питат как планираните от него бюджетни икономии на стойност 54 милиарда евро ще се отразят на живота им.
Разходите за обслужване на френския държавен дълг (базирани на доходността на 10-годишните облигации) скочиха до най-високото си ниво от 2008 г. насам, тъй като инвеститорите се съмняват в способността на правителството да овладее бюджетния дефицит и се опасяват от политическата несигурност преди изборите. В 12.17 ч. българско време на 1 октомври диференциалът между годишната вързвъраемост на десетгодишните френски ДЦК (4.90%) и идентичните по срочност германски облигации (3.60%) беше 1.3 процента.
Междувременно, на 29 септември служители от публичния сектор стачкуваха заради предвиденото в бюджета замразяване на заплатите, а ученици от гимназиите блокираха десетки училища тази седмица в знак на протест срещу недостига на ресурси – проблем, който според тях води до препълнени класни стаи, лошо състояние на сградите и липса на достатъчно учители.
Льокорню заяви, че бюджетните ограничения са необходими за стабилизиране на фискалния дефицит, след като предшествениците му не успяха да постигнат съществен напредък поради липсата на парламентарно мнозинство след предсрочните парламентарни избори, свикани от Макрон през 2024 година. Целта на кабинета е понижи бюджетния недостиг от 5.4% от БВП през тази година до 5% през идната.
Постоянно високият дефицит на Франция доведе до нарастване на националния дълг до рекордните 119% от БВП към второто тримесечие на 2026-а, съобщи на 29 септември френската статистическа служба INSEE. През следващата година Франция ще трябва да пласира на инвеститорите рекорден обем дългови книжа на стойност 340 милиарда евро, за да покрие бюджетния си дефицит и да рефинансира огромните разходи по съществуващите облигации, емитирани при изключително ниски лихвени равнища по време на пандемията от КОВИД-19, чийто падеж предстои.
Законопроектът за бюджета трябва да бъде приет окончателно до края на декември, за да се избегне извънредно законодателство – подход, към който Франция прибегна както в началото на тази година, така и за началото на предишната. Оттук нататък предстоят поредица от гласувания, докато законопроектът преминава между Националното събрание и Сената. Ако правителството не успее да си осигури мнозинство, то може да използва т.нар. член 49.3, за да заобиколи законодателите, но това излага премиера на по-висок риск от вот на недоверие.
Марин льо Пен посочи, че този път може да не направи опит да свали правителството, като се позова на риска от криза на пазара на държавни облигации. И заяви на 29 септември, че ще представи своите бюджетни предложения, както и дългосрочен план за стабилизиране на публичните финанси в случай че спечели изборите през май. Левите депутати дадоха сигнали за по-голяма готовност да инициират вот на недоверие, но Льокорню вероятно би оцелял, ако крайнодясната партия „Национален сбор“ се въздържи от гласуване.
Плановете на Макрон за намаляване на бюджетния дефицит многократно се отлагаха, тъй като данъчните постъпления и икономическият растеж се оказаха под очакванията. Правителствата му също така бяха принудени да приемат не особено амбициозни цели, за да си осигурят достатъчно парламентарна подкрепа и да останат на власт.
Според Льокорню, ако не бъдат направени промени в законопроекта за бюджета за следващата година, които да ограничат тенденцията към нарастване на разходите, дефицитът може да достигне 6.5% от БВП. Той вече обяви някои мерки за икономии в проектобюджета, включително 2.5 милиарда евро от бюджета на Министерството на труда, 2 милиарда евро от замразяване на индексацията на заплатите в публичния сектор и 2 милиарда евро от промени в обезщетенията за болнични. Правителството също така ще предложи икономии в размер на 5.5 милиарда евро в пенсионната система чрез индексиране на пенсиите с темп под нивото на инфлацията за по-заможните пенсионери и чрез намаляване на данъчните им облекчения.
„Няма да намаляваме пенсиите. Въпросът е с колко ще ги увеличим“, заяви министърът на труда Жан-Пиер Фаранду в интервю за списание Challenges на 30 септември. За целия бюджет за социално осигуряване правителството си поставя за цел да намали дефицита до 12–13 милиарда евро спрямо 22 милиарда евро през тази година, добави той.
