България е получила научни експертизи, свързани с автентичността на костите, открити на остров „Св. Ахил“ край Преспа и считани за тленните останки на цар Самуил. За това съобщава гръцкият вестник „Катимерини“ във връзка с връщането на останките на средновековния български владетел.
Според изданието през юли 2026 г. гръцките власти са предали на българското правителство резултатите от два научни анализа. Единият е антропологичен и е извършен в Лабораторията за археологически науки „Малкълм Х. Винер“ към Американската школа за класически изследвания в Атина. Вторият представлява протеомен анализ, изследващ белтъците в останките, и е направен от Центъра за археологически науки в Бон към Рейнския университет „Фридрих-Вилхелм“.
Гърция представя двете изследвания като научна подкрепа на заключението, че останките, открити през 1969 г., принадлежат на българския цар Самуил.
Към научните анализи са добавени и археологически аргументи. Сред тях е мястото на откриването – базиликата „Свети Ахил“, изградена по времето на Самуил и намираща се в близост до района, свързван с неговата смърт. Посочват се още фактът, че погребението е извършено в саркофаг, което е свързано с високия статут на погребания, както и данните от датирането на погребалния саван и символите, характерни за династията на Комитопулите.
Като допълнително доказателство е посочена и травма на лявата ръка. Според публикацията на „Катимерини“ тя съответства на увреждането, което Самуил е получил по време на битката при река Сперхей през 997 година.
Гръцкият вестник не публикува подробности за научните наблюдения и не уточнява дали изследванията са били извършени по искане на българската страна.
Според „Катимерини“ разговорите между България и Гърция по въпроса ще продължат, тъй като има и други исторически ценности, представляващи интерес за двете държави. В публикацията се посочва, че настоящото споразумение за размяна не включва плащеницата от синьо кадифе, открита заедно с останките. На нея е изобразен гербът на цар Самуил, а България проявява интерес към нейното получаване.
От своя страна Гърция има претенции към византийски ръкописи, които се съхраняват в Българската академия на науките. Те обаче не са в правомощията на Министерството на културата в София.
