Нарастващите нива на държавния дълг укрепват аргументите централните банки да увеличават златните си резерви, смята председателят на Бундесбанк Йоахим Нагел. „Неотдавнашният ръст на доходността на глобалните държавни облигации отново повиши относителната привлекателност на дълговите ценни книжа“, отбеляза той в речта си на Световна конференция за благородни метали в Соренто на 5 октомври. „В същото време нарастващите нива на дълга увеличиха опасенията относно кредитния риск на тези активи. Освен това, геополитическите рискове вероятно ще продължат да оформят решенията за управление на резервите“, добавя банкерът. Заключението му е, че „взети заедно, аргументите за по-нататъшна диверсификация в злато остават значителни“.
Германия притежава вторите по големина златни резерви в света, но през последните години е запазила количеството им като цяло стабилно, докато други институции на паричната политика драстично увеличават покупките. Ключов катализатор беше войната в Украйна, накарала някои централни банки да активизират златните си придобивки, след като Вашингтон наложи мащабни финансови санкции на Русия.
Неотдавна пък, трупащите се тревоги за нарастващото задлъжняване на Съединените щати подхраниха очакванията, че централните банкери биха могли да диверсифицират дейността си, отдалечавайки се от долара, и да увеличат допълнително златните си резерви. В проучване сред 74 централни банки, публикувано от Световния златен съвет през юни, 45% са заявили, че планират да купуват през следващата година. Това е най-големият дял от началото на подобни изследвания през 2018 година. Само една от участващите в допитването институции е споделила, че планира да намали златните си резерви.
В речта си в Соренто Нагел проследява еволюцията на златото в най-новата му история като резервен актив на централните банки: котва, отстъпление и завръщане.
В края на Втората световна война златото функционира като котва на паричната система, когато валутите са обвързани с щатския долар, който от своя страна е можел да се обмени в злато по системата Бретън Удс. По онова време, през 1950 г., жълтият метал е имал почти 70% дял по пазарна стойност в световните резерви на централните банки, като тези запаси са силно концентрирани, основно в Съединените щати.
До края на 60-те години на миналия век делът на златото в резервите на централните банки намалява бавно, а географското им разпределение се измества от към Европа и американският дял в тях пада от 70 на 30 процента. След колапса на Бретънудската система през 1973-а и след почти десетилетие на корекции, делът на златото достига близо 60% през 1979 година.
Началото на 80-те години на миналия век започва отстъпление по отношение на относителната важност на златото в резервите на централните банки и делът му като дял от резервите спада от 60% до около 10% през 2009 година. За развитите икономики сривът е до 20%, а за нововъзникващите и развиващите се – до едва 3 процента.
Централните банки започват да натрупват големи количества валутни резерви по три причини. Първата – благородният метал престава да бъде опора на международната парична система и стратегическата му роля в управлението на резервите вече не е централна. Второ – притежаването на злато е по-скъпо в относително изражение, защото то не носи лихва, води до разходи за съхранение и не предлага положителна доходност, освен ако цената му не се повиши. Трето – геополитиката отстъпи място на икономическата интеграция и международното сътрудничество.
След световната финансова криза тази тенденция започна да се обръща и централните банки се завръщат като активни купувачи на злато, най-вече тези на Китай и Русия. Цените на метала навлизат в устойчива възходяща тенденция, а натрупването на валутни резерви се забавя осезаемо. Няколко фактора изглежда обясняват този обрат.
Първо, държавните ценни книжа стават относително по-малко привлекателни заради експанзионистичната парична политика, включително програмите за закупуване на активи, намали общото ниво на лихвените проценти, респективно алтернативните разходи за притежаване на злато. Второ, от края на миналото десетилетие геополитическите съображения стават много по-важни, като от една страна, благородният метал често функционира като безопасен актив по време на периоди на икономически, финансов и геополитически стрес, а от друга – финансовите санкции са допълнителен двигател на покупките му.
В резултат, делът на златото от световните резерви се е увеличил от 10% през 2009 г. до около 14% през 2023 година. В развитите икономики участието му е като цяло стабилно – около 20%, а в развиващите се стопанства то се е увеличило от 3% до 8 процента. Накратко, по-ниската възвръщаемост на валутните активи и увеличаването на геополитическия риск подновяват интереса на централните банки към златото. От 2023 г. до 2025 г. делът на метала в световните резерви скача до почти 25%, като основният двигател е резкият скок на цените му. Ако златните котировки са били останали на нивата си от 2023 г., делът му е щял да падне от 14% на 12 процента.
Заключението на Нагел: Геополитиката може да повлияе на икономическия растеж, да направи инфлацията по-нестабилна и да промени състава на резервите на централните банки. Тя е определяща характеристика на нашето време и ще продължи да ангажира вниманието на централните банкери.
