На 6 октомври 1014 година октомври в Преспа умира българският цар Самуил, управлявал България от 997г. до смъртта си през 1014 година. Той е първият владетел от династията на Комитопулите (синовете на управителя на комитат (област) Средец, българския болярин комит Никола).
От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман.
През 997 г. достига вест, че плененият български цар Роман (от 977 до 997 г.) е починал в катакомбите на Цариград. С неговата смърт умира и династията на Крум. По това време няма законен владетел на българския престол.
През същата година Самуил се провъзгласява за цар на България.
Той става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история.
Новата Самуилова династия трябва да получи международно признание, но тъй като отношенията между българи и византийци не са добри, Самуил получава благословията не на патриарха, а на римския папа, който го провъзгласява за император (цар) на българите.
В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване.
След поражението при село Ключ обаче Гаврил Радомир бързо успява да организира оцелелите български сили и да неутрализира по-нататъшното настъпление на византийците. Любимецът на император Василий II попада в устроена от Гаврил Радомир засада и „пада убит, изтърбушен на копието на Радомир“ (според Теофилакт Вотаниат), което вбесява до такава степен императора, че той нарежда да бъдат ослепени пленените 15 000 български войници като на всеки 100 е оставен един с едно здраво око, за да води другите по пътя към дома след битката при Беласица. Когато ослепената войска достига Преспа, гледката така поразила Самуил, че той получава сърдечен удар и два дни по-късно (на 6 октомври 1014 г.) умира.
След преждевременната смърт на царя България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците.
Първото българско царство успява да просъществува само още 4 години след смъртта на Самуил,
след което пада под византийска власт до 1185 г., когато българската държавност е възстановена с въстанието на братята Асен и Петър.
През 1969 година гръцкият археолог професор Николаос Муцопулос прави разкопки в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанското езеро и в десния ѝ наос открива четири богати погребения, три от които ограбени още в Средновековието. Въпреки отсъствието на надписи Муцопулос предполага, че това са гробовете на Самуил, сина му цар Гавраил Радомир, зет му Иван Владимир, а в четвъртия гроб са костите на малки деца, вероятно синовете на Гаврил Радомир, убити по заповед на Иван Владислав, за да запази трона за сина си.
На 29 септември 2026 година министрите на културата на Гърция и България се договарят за взаимното предоставяне на реликви с историческа стойност за двете страни, като българската страна ще предаде на Гърция 48 църковни ценности, произхождащи от Кушнишкия манастир „Света Богородица Икосифиниса“, от Серския манастир „Свети Йоан Предтеча“ и от Серската и Нигритска митрополия, пренесени в София в 1917 година, по време на Първата световна война, и изложени или съхранявани в Националния исторически музей, а Гърция ще предаде на България костите на Самуил и другите трима членове на българското царско семейство. На 3 октомври 2026 година костите на Самуил и неговите родственици са приети на българска земя.
