Светът ще трябва да сподели тежестта на разходите за войната с Иран и поразената инфраструктура, предупреждават ръководителите на два от най-големите производители на петрол в Близкия изток. Конфликтът доведе до масови щети по нефтопроводи, рафинерии, газови централи и десетки танкери, натрупвайки сметка за нови инвестиции, достигнала десетки милиарди долари. Амин Насър – главен изпълнителен директор на Saudi Aramco, и неговият колега от Kuwait Petroleum Corp. шейх Наваф Ал-Саба, споделиха на 5 октомври на провеждащия се в Лондон двудневен енергиен форум Energy Intelligence Forum, че се стремят да разширят експортните маршрути и възможностите за съхранение в чужбина.
Шефът на Kuwait Petroleum посочва, че ако европейските държави искат произведени в Кувейт горива като дизел и керосин, ще трябва да инвестират в инфраструктурата за съхранението им. „Никоя държава не трябва да се справя с това сама“, подкрепил го Насър. „Нефтената и газова инфраструктура не е разход, който трябва да се минимизира или избягва. Това е колективна необходимост както за производителите, така и за потребителите.“
Шейх Наваф е подчертал, че потребността от съхранение на горива е особено остра в Европа, за която Кувейт се превърна в основен доставчик на рафинирани петролни продукти преди конфликта. Оттогава Старият континент е затънал в енергийна криза, най-вече с недостиг на дизел. И Кувейт сега обсъжда инвестиции с европейски партньори за съхранение на повече рафинирани горива по-близо до потребителите.
„Искаме да сме в позиция, в която ние ви предоставяме дестилатите, а вие също трябва да подготвите тези логистични инвестиции, за да можем да съхраняваме“, заявил шейх Наваф. А Насър е отбелязал, че дори ако кризата приключи сега, може да възникне допълнително търсене на около 2 милиона барела на ден за период до две години, само за да се попълнят изчерпаните запаси.
Aramco работи върху алтернативни маршрути за износ на суров петрол, за да се отърси от зависимостта си от традиционните опции за доставка в Персийския залив и Червено море, така че да може да достигне до глобални купувачи, съобщил Насър, без да предоставя подробности. Компанията също така проучвала и планове, които биха удвоили или утроили капацитета на задграничните й складови съоръжения, добавил той.
Значението на предварителните разходи за по-гъвкави споразумения е подкрепено от подновеното използване от Рияд на тръбопровода „Изток-Запад“, който служи като жизненоважен маршрут за заобикаляне на Ормузкия проток, след като доставките през най-важния енергиен път в света бяха прекъснати.
Разходите за изграждане на тръбопровода са се изплатили в рамките на 14 дни след началото на конфликта, уверил Насър. Тъй като войната вече е в осмия си месец, причинявайки невиждани в историята смущения, той призова другите да инвестират в по-гъвкави вериги за доставки.
„Разбира се, не всяка система трябва да изглежда като нашата, но всяка система се нуждае от по-дълбоки нива на устойчивост“, резюмира той.
