Брюксел обмисля да обложи с данък американските технологични гиганти чрез широкообхватен налог на големите корпорации в опит да увеличи постъпленията на Европейския съюз, като същевременно избегне негативна реакция от администрацията на американския президент Доналд Тръмп. Европейската комисия работи върху нови начини за получаване на повече приходи от технологични групи като „Епъл“, „Мета“ и „Гугъл“, без да ги посочва поотделно, съобщили на „Файненшъл таймс“ шестима служители, запознати с дискусиите, след като Вашингтон заплаши с ответни мерки срещу държави, които въвеждат такси за цифровите услуги.
Обсъжданията се провеждат в момент, когато страните от ЕС преговарят за споделения бюджет на блока и същевременно са принудени да орязват разходите у дома, което води до искания за нови централизирани такси, докато глобалните усилия за облагане на печалбите на мултинационалните компании се провалят. Поради което Брюксел обмисля промени на съществуващо предложение, което би изисквало от всички компании, развиващи дейност на територията на общността с приходи над 100 милиона евро годишно, да плащат годишна еднократна данъчна вноска, обясняват добре информираните източници.
Става въпрос за промени в предложението, известно като „Корпоративен ресурс за Европа“ (CORE), които ще задължават всички компании, развиващи дейност в ЕС с годишен оборот над 100 милиона евро, да плащат годишна еднократна данъчна вноска. В сегашния си вид CORE изисква от тези корпорации да внасят фиксирана годишна такса между 100 хиляди и 750 хиляди евро, което обхваща само малка част от печалбите на мултинационалните гиганти.
Коригирането на праговете и вноските по предложението за CORE, така че да обхванат само много големи корпорации, би увеличило сумата, набирана от технологични групи, и би парирало критиките в Европа, че то ще засегне много средни европейски дружества, твърдят представители на ЕС. Новият данък ще обхване всички видове компании, не само тези, специализирани в цифрови услуги, но спецификите все още се обсъждат, допълват източниците.
„Някои столици (от ЕС) са против чисто цифровия данък, защото не искат да разстроят американците, а много други са против CORE“, коментира един представител на ЕС. „Решението е да се разшири (обхвата му), за да покрие почти всички големи корпорации.“
Данъкът CORE е част от група от пет нови налози или „собствени ресурси“, които колективно биха набирали около 60 милиарда евро годишно (6.8 млрд. евро само от CORE) за общия бюджет на ЕС за следващия седемгодишен период от 2028-а до 2034-а. Той обаче среща яростна опозиция от мнозинството от страните от общността, които твърдят, че това би поставило редица средни европейски фирми в неизгодно положение в сравнение с техните чуждестранни конкуренти.
Официалните лица смятат, че промяната на праговете, за да се изключат средните предприятия, вероятно ще насърчи по-голям брой страни да подкрепят налога. Но същевременно предупреждават, че този ход ще изисква съгласието на всички 27-страни членки на блока.
Глобалните усилия за облагане с данъци на големите компании за цифрови услуги са в застой през последните години. Споразумение от 2021 г., постигнато с посредничеството на ОИСР, което задължава мултинационалните гиганти да плащат повече данъци в страните, където генерират приходи от продажби, претърпя провал след преизбора на Тръмп за президент на Съединените щати през 2024 година. А служител от Брюксел определи сделката като „мъртва“.
ЕК беше спрял законодателството за данък върху цифровите услуги в целия блок, за да даде възможност за задействането на глобалната сделка, но остава предпазлива към всякакъв данъчен дизайн, който би отделил цифровите групи. Някои длъжностни лица коментират, че подобен данък е малко вероятно да получи необходимата подкрепа от членовете на ЕС поради опасения от ответни мерки от Вашингтон. През юни Тръмп заплаши със 100% мита на всички стоки от всяка държава, която облага цифровите услуги на американските компании. Службата на търговския представител на Съединените щати, която отдавна заплашва европейските държави с ответно обмитяване, ако наложат такива данъци, твърди, че подобни налози дискриминират американските компании, които доминират сектора в световен мащаб.
Блокът се движи по тънка граница след преизбирането на Тръмп, докато продължава да прилага своите забележителни цифрови правила, като същевременно избягва ескалация на напрежението с Белия дом. Франция, Италия, Испания и Австрия вече имат национален данък върху цифровите услуги и са обект на разследвания от американска страна по раздел 301 от щатското законодателство, което потенциално може да доведе до ответни търговски мита.
Говорител на ЕК обяви, че Брюксел е готов да подкрепи Съвета на ЕС Европейския парламент „за постигане на споразумение по новия пакет за собствените ресурси тази година“, добавяйки, че той е „от съществено значение за осигуряване на адекватно финансиране на нашите съвместни приоритети през следващото десетилетие“.
