Очаква се Европейският парламент да подкрепи по-твърда стратегия към Китай, часове преди еврокомисарят по търговията Марош Шефчович да замине за Пекин за ключови преговори с китайския министър на търговията Ван Вентао. ЕС настоява за конкретни отстъпки от Поднебесната империя за ограничаване на търговския дисбаланс и натиска върху европейската индустрия. Новото е, че точките на сблъсък вече обхващат и въпросите на сигурността, човешките права и отношенията на Пекин с Русия и Тайван.
Европейският съюз навлиза в нов етап от отношенията си с Китай, в който търговските спорове все по-трудно могат да бъдат отделени от въпросите на сигурността, технологичната независимост и геополитическото влияние. В Европарламента постепенно се оформи по-широк политически консенсус, че Пекин вече не трябва да бъде разглеждан единствено като икономически конкурент, а и като фактор, способен да застраши стратегически интереси на Европа.
Тази промяна идва в момент, когато Брюксел се опитва да постигне конкретен пробив в отношенията с Китай. Докладът на Комисията по външни работи за двустранните политически отношения призовава евродепутатите за по-твърда и цялостна стратегия, която да надхвърли традиционните инструменти на търговската политика.
Авторката на доклада Хилде Ваутманс настоява Шефчович да получи „възможно най-силните правомощия“ от Европарламента. Според нея ЕС разполага със значителна икономическа тежест, но досега не я е използвал достатъчно последователно в отношенията си с Пекин.
Показателно е, че по-твърдият подход вече не идва само от една политическа група. Представители на десницата, центъра и либералите се обединяват около позицията, че отношенията с Китай са достигнали точка, в която икономическата взаимозависимост вече не може да бъде оправдание за бездействие.
Зад тази промяна стои и натрупването на проблеми, които през последните години постепенно се превърнаха от икономически в стратегически. Китайският индустриален свръхкапацитет оказва натиск върху европейското автомобилостроене, машиностроене, химическата промишленост и други ключови сектори. В същото време зависимостта на Европа от китайски доставки на редкоземни елементи и други критични суровини превръща търговските отношения във въпрос на национална и европейска сигурност.
Търговският дисбаланс допълнително засилва напрежението. Дефицитът на ЕС в търговията с Китай вече достига около 1 милиард евро дневно, а европейските индустрии предупреждават, че евтиният китайски внос застрашава производствения капацитет и работните места в Европа.
От икономическа зависимост към стратегическа автономия
Промяната в европейската позиция се вижда най-ясно в Германия. Тя дълго време беше сред държавите, които настояваха за запазване на тесните икономически връзки с Китай. Германската индустрия е силно зависима от китайския пазар, а автомобилният сектор има особено големи интереси в страната.
През 2024 г. Германия се противопостави на европейските мита върху китайските електромобили. Днес обаче позицията на Берлин се приближава значително до тази на Франция, която от години настоява за по-твърд европейски подход.
Германският канцлер Фридрих Мерц и френският президент Еманюел Макрон поискаха от Европейската комисия да използва пълния набор от съществуващи търговски инструменти и да създаде нови механизми, позволяващи на ЕС да реагира бързо, когато трети държави подкопават равните условия на европейския пазар.
Сред предложенията е инструмент, който би позволил ограничаване и дори временно изключване на компании от единния пазар при сериозни и системни нарушения. Идеята е решенията да могат да бъдат вземани по-бързо чрез механизъм, основан на квалифицирано мнозинство, а не на единодушие на 27-страни от блока.
Зад тази инициатива стои по-голяма промяна във философията на европейската икономическа политика. През последните две десетилетия ЕС разчиташе в значителна степен на глобализацията и свободната търговия като двигатели на растежа. Китай се превърна в един от най-важните търговски партньори на блока, но същевременно използва огромния си индустриален капацитет, държавните субсидии и контрола върху ключови вериги за доставки, за да засили позициите си на световните пазари.
Брюксел все по-често говори за „намаляване на риска“, а не за пълно отделяне от Китай. Целта не е прекратяване на търговските отношения, а ограничаване на зависимостите, които могат да бъдат използвани като политически или икономически лост.
Особено показателен беше спорът около редкоземните елементи и чиповете. Китай ограничи в началото на годината износа на стратегически материали, жизненоважни за автомобилната индустрия и високотехнологичното производство, което показа колко уязвими са европейските вериги за доставки. За Брюксел това е доказателство, че икономическата сигурност вече не може да бъде разглеждана отделно от геополитиката.
Европейската индустрия също настоява за промяна. Федерацията на германската индустрия предупреди, че системната конкуренция с Китай поставя под въпрос устойчивостта на европейския социален и икономически модел. Според бизнеса дори ответните мерки от страна на Пекин биха били по-малък риск от дългосрочното запазване на критичните зависимости.
Този натиск се разширява и към области извън търговията. Евродепутатите настояват отношенията с Китай да се разглеждат през призмата на човешките права, сигурността и ролята на Пекин в международните конфликти.
Политиката на Китай спрямо уйгурското население в Синцзян остава един от най-сериозните проблеми. Европейският парламент вече определи действията на китайските власти като престъпления срещу човечеството. В същото време нараства тревогата около Тайванския проток и възможността напрежението между Пекин и Тайпе да прерасне в по-широк конфликт с глобални последици.
Друга гореща точка е ролята на Китай във войната в Украйна. Макар Пекин да не участва пряко във военните действия, икономическите му отношения с Русия и поддържането на руската икономика засилват усещането в Европа, че Китай не е неутрален геополитически играч. Затова все повече евродепутати настояват правата на човека, сигурността и търговията да бъдат част от една обща европейска стратегия.
Накъде вървят отношенията?
Предстоящите разговори между Шефчович и Ван Вентао ще покажат как ще отговори Китай на европейския натиск. Брюксел пък търси измерими резултати, включително по отношение на достъпа до китайския пазар, европейския износ и ограничаването на натиска върху ключови европейски индустрии.
Особено чувствителен е автомобилният сектор. След въвеждането на европейски мита върху китайските електромобили Пекин реагира чрез пренасочване на износа към хибридни автомобили, които първоначално не бяха засегнати по същия начин. Това показа способността на китайските производители бързо да адаптират търговската си стратегия към новите бариери.
Брюксел предлага доброволни ограничения и квоти, но Китай вече даде сигнал, че няма намерение лесно да приеме подобни условия. Пекин настоява всяко решение да бъде съобразено с правилата на Световната търговска организация и да отчита интересите на китайската индустрия.
Според анализатори рискът от търговска война остава реален. ЕС продължава разследванията срещу китайски продукти заради подозрения за нелоялни търговски практики, а Пекин предприема собствени антидъмпингови процедури срещу европейски стоки.
Ако Пекин предложи достатъчно конкретни отстъпки, Брюксел вероятно ще предпочете дипломацията пред конфликта. Задачата на Шефчович в Пекин ще бъде особено трудна, защото Брюксел не гледа на отношенията си с Китай еднозначно. Пекин в очите на ЕС е конкурент, с когото трябва да се съревновава, партньор, от чиито пазари и технологии все още зависи, както и играч, използващ некоректни търговски практики, от което се опитва да се защити.
