Новите атаки срещу търговски кораби в Черно море, близо до нашето крайбрежие, поставиха въпроса за националната сигурност и дипломатическата реакция на България с още по-голяма острота. Два плавателни съда бяха поразени при отделни инциденти през нощта на 13 октомври, единият от които потъна, а моряци са в бедствено положение при тежки метеорологични условия. На този фон бившият евродепутат Александър Йорданов призова България да обмисли отзоваването на руската посланичка Елеонора Митрофанова и понижаване на равнището на дипломатическите отношения с Москва.
Според Йорданов извикването на посланика в Министерството на външните работи не е достатъчна реакция на продължаващата руска агресия срещу Украйна и на рисковете, които войната създава за сигурността в Черноморския регион. „България трябва да има много ясна и категорична позиция изобщо срещу руската агресия, която продължава вече много години“, заяви той.
Според него атаките срещу плавателни съдове в непосредствена близост до българските брегове показват, че последиците от войната вече засягат все по-пряко сигурността на държавите в региона.
Позицията на Йорданов идва след обявеното от министър-председателя Румен Радев намерение руската посланичка да бъде извикана за разговор. Той определи поредната атака срещу търговски кораби в близост до българските териториални води като абсолютно недопустима. Премиерът обаче подчерта, че към момента няма достатъчно категорични доказателства, които да позволят официално обвинение срещу конкретна държава. Радев заяви, че логиката на събитията насочва към възможна полза за Русия, но разследването трябва да установи фактите.
Два инцидента, жертви и нарастващ риск за корабоплаването
При първия инцидент малтийският товарен кораб „Челси 3“ е бил атакуван от три дрона на около 18 морски мили източно от Бяла. По предоставената от българските власти информация всички 15 души от екипажа са евакуирани. Сред тях има седем украински и осем азербайджански граждани. Няколко моряци са получили наранявания и са транспортирани до лечебни заведения във Варна. Корабът е останал на вода след атаката.
Около четири часа по-късно е подаден сигнал за втори бедстващ плавателен съд, намиращ се на приблизително 17 морски мили от Крапец. Според първоначалните сведения моряците са забелязали дронове около кораба и са чули три взрива.
Плавателният съд е потънал, а няколко от моряците са останали във водата, докато преминаващи търговски кораби са се включили в спасителните действия. По информация на областния управител на Добрич Руслан Страхилов петима души са спасени, а 11 са в неизвестност към момента на съобщението. Данните за националността и пълния състав на екипажа все още се уточняват.
Спасителните операции се провеждат при изключително трудни условия. Главният секретар на МВР Любомир Николов съобщи, че Гранична полиция, полицията и военните координират действията си за оказване на помощ на бедстващите моряци. Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ Антон Златанов посочи, че вълнението в района надхвърля четири бала, което прави приближаването до пострадал плавателен съд и прехвърлянето на хора особено рискови операции.
Новите инциденти не са изолиран случай. На 6 октомври два други търговски кораба – „Ейбъл“ под флага на Палау и „Алфа Ватан“ под флага на Того, бяха поразени в българската изключителна икономическа зона, на около 70 морски мили източно от Бяла.
Първият беше повреден и обхванат от пожар, но екипажът му беше спасен. Вторият потъна, а издирването на 12-те сирийски моряци беше прекратено на 7 октомври, след като те не бяха открити. На 12 октомври българското правителство съобщи, че е поискало техническа помощ от Европейския съюз и НАТО за разследването на атаките.
Последователността на инцидентите ясно показва, че търговското корабоплаване в западната част на Черно море е изправено пред трайно нарастваща заплаха. За България проблемът не се изчерпва с икономическите последици от евентуални прекъсвания на морския трафик. Застрашени са човешки животи, безопасността на международното корабоплаване и доверието в способността на институциите да реагират своевременно на рисковете в региона.
Дипломатически натиск, международно право и отговорността на България
Александър Йорданов настоява страната да координира действията си с останалите държави от Европейския съюз и да изпрати по-категоричен сигнал към Москва. Според него отзоваването на руския посланик и понижаването на равнището на дипломатическите отношения трябва да бъдат обсъдени като реални възможности, а не да останат само политическа реторика.
Подобен ход би представлявал сериозен дипломатически сигнал.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също осъди нападенията. В публикация в социалната мрежа „Екс“ тя заяви, че Черно море се е превърнало в поредния фронт на ескалацията на руската война в Украйна, и определи атаките срещу търговски кораби край българското крайбрежие като неприемливи. Фон дер Лайен подчерта, че подобни действия излагат на сериозна опасност живота на екипажите и заплашват регионалната сигурност, като потвърди подкрепата на ЕС за България.
И министърът на външните работи Велислава Петрова отбеляза, че повтарящите се нападения срещу търговски плавателни съдове в непосредствена близост до българските териториални води са недопустими и че те представляват грубо нарушение на международното право и принципите за безопасно корабоплаване. България вече потърси съдействие от ЕС и НАТО за разследването, а премиерът Радев обяви и предстоящ разговор с генералния секретар на Алианса Марк Рюте.
От правна гледна точка обаче е необходимо да се прави разграничение между териториалното море, прилежащата зона и изключителната икономическа зона. Юристът и специалист по международно право Ивайло Дерменджиев обърна внимание, че инцидентите се развиват в морски пространства с различен правен режим.
Териториалното море е под суверенитета на крайбрежната държава, докато прилежащата зона и изключителната икономическа зона не представляват нейна територия в същия смисъл. Но и в тях се прилагат определени права и правомощия, произтичащи от международното морско право, включително правилата на Конвенцията на ООН по морско право.
Това разграничение е важно както за установяването на приложимите правни норми, така и за определянето на възможните действия на българските институции. Самото местоположение на атаките не е достатъчно, за да се направи окончателен извод за отговорността на конкретна държава. Необходими са проверими данни за произхода на дроновете, обстоятелствата около ударите и евентуалната връзка между отделните инциденти.
Междувременно представители на „Демократична България“ настояха за по-твърда реакция и по-активно ангажиране на НАТО. Ивайло Мирчев каза, че България трябва да защитава гражданите си, корабоплаването и националния си интерес, а Йордан Иванов призова за изслушване на премиера и ръководителите на службите за сигурност в парламента. Тези позиции отразяват нарастващия вътрешнополитически натиск върху правителството да даде ясен отговор на заплахата, без да изпреварва резултатите от разследването.
Въпросът за отзоваването на Митрофанова е част от по-широк дебат за това как България да съчетае дипломатическия натиск и защитата на морската си сигурност. Категоричната политическа позиция може да бъде важен сигнал, но тя изисква координация със съюзниците и конкретни мерки за защита на корабоплаването.
Всъщност големият проблем не е обтягането на отношенията между София и Москва заради зачестилите атаки срещу търговски кораби близо до българския бряг, а способността на България и европейските ѝ партньори да гарантират безопасността в Черно море.
