Щатският долар достигна на 14 октомври най-високото си ниво от март 2025-а насам, след като по-високите от очакваните инфлационни данни възродиха надеждите за повишаване на лихвените проценти от Федералния резерв по-късно този месец и засили опасенията, че ценовият натиск се разпространява в цялата икономика. Бюрото по трудова статистика към американското Министерство на труда съобщи на 14 октомври, че потребителските цени в Съединените щати са се повишили рязко през септември на фона на скока на цените на бензина. Базовият индекс на потребителските цени (от който са изключени силно променливите храни и енергия) е нараснал с 0.3% през септември в сравнение с август при очаквано от икономистите увеличение от 0.2 процента. На годишна база повишението е с 2.6% – над прогнозираните 2.5%, докато общият индекс е скочил с 3.7% – далеч над целевите 2% годишно на Федералния резерв.
„По-високият от очакванията базов инфлационен показател поражда опасения, че инфлацията, движена от цените на енергията, се прехвърля и към други сектори на икономиката“, коментира Уто Шинохара – старши инвестиционен стратег в Mesirow Currency Management. „Очакванията за лихвено решение на американската централна банка през октомври скочиха… веднага след публикуването на данните, което прави вероятността за действие на предстоящото заседание по-реална.“
Доларовият индекс, измерващ силата на валутата спрямо кошница от шест други валутни конкуренти, се повиши с 0.69% – до 102.88 пункта – най-високото му ниво от март 2025 г. насам.
Докладът на Бюрото по трудова статистике засенчи неотдавнашните сигнали за по-мека парична политика от представители на Федералния резерв, включително коментарите на директора на клона в Ню Йорк Джон Уилямс, които отслабиха зелените пари по време на предишната му търговска сесия. През миналата седмица заместник-председателят на щатската централна банка, отговарящ за банковия надзор, Мишел Боуман, също се обяви за подход на изчакване, преди да се пристъпи към ново качване на лихвите.
Към момента търговците оценяват на 56% вероятността Федералният резерв да запази лихвените проценти непроменени на заседанието си на 27 и 28 октомври (спрямо 53% преди месец), като същевременно залагат на затягане на паричната политика с около 79 базисни пункта до края на 2027 г., сочат данните на инструмента FedWatch на CME Group.
„Инфлацията се оказа по-висока. Тя обхвана по-широк кръг от сектори, така че със сигурност не става въпрос за еднократно явление, което би позволило на привържениците на по-хлабавата политика да я пренебрегнат“, заяви Марвин Ло – старши стратег за глобалните пазари в State Street, Бостън. „Смятам, че в крайна сметка на Федералния резерв ще се наложи да проведе сериозен разговор по този въпрос.“
Миналия месец централната банка на Съединените щати повиши основния си лихвен процент с четвърт процентен пункт до диапазона 3.75%–4.00 процента. В по-късните часове на 14 октомври предстои изказване на представителя на институцията Томас Баркин. Освен това Федералният резерв ще публикува и своята месечна „Бежова книга“ (Beige Book).
Редица ръководители от финансовата сфера от цял свят са в Банкок, където Международният валутен фонд и Световната банка провеждат годишните си срещи. Ръководителят на отдела за фискални въпроси в МВФ Родриго Валдес заяви, че институцията отправя все по-настоятелни призиви към правителствата да овладеят растящите дългове, докато Кристалина Георгиева от МВФ отбеляза, че Съединените щати трябва да предприемат фискални корекции, за да насочат дълга си към по-устойчив път.
Френските държавни облигации бяха сред най-силно засегнатите от скорошната вълна на разпродажби на световните пазари, тъй като инвеститорите се опасяват, че политическите борби преди президентските избори догодина могат да възпрепятстват усилията за намаляване на високия бюджетен дефицит. Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви на събитие на CNN в Банкок, че Франция трябва да реши проблемите с дълга си чрез фискална консолидация, с което тушира спекулациите, че има вероятност ЕЦБ да започне да изкупува френски облигации, за да ограничи доходността им.
Еврото поевтиня с 0.69% – до 1.1121 долара, достигайки ново 17-месечно дъно спрямо щатската валута и 16-месечен минимум спрямо британския паунд, тъй като поскъпването на суровия петрол и неотслабващите опасения за фискалното състояние на Франция продължават да оказват натиск върху единната европейска валута.
Роберто Миалич – валутен стратег в „Уникредит“, заяви, че в краткосрочен план еврото може да тества нивото от 1.10 долара, но изрази по-умерен песимизъм за представянето на валутата до края на годината, очаквайки, че „доходността на американските държавни облигации вероятно ще се понижи, въпреки че ситуацията в еврозоната може да натежи на еврото“.
„Файненшъл таймс“ съобщи на 14 октомври, че се очаква британският финансов министър Джон Хийли да финансира всички нови социални придобивки в бюджета за този месец чрез по-високи данъци или съкращения на разходите, вместо чрез допълнителни заеми. МВФ не препоръчва на Великобритания да ускорява фискалната си консолидация, заяви високопоставен представител на институцията. Британският паунд поевтиня с 0.58% – до 1,3178 долара. Японската йена отслабна с 0.33% – до 158.81 йени за един щатски долар.
