България и Румъния настояват за допълнителни мерки за сигурността в Черно море, включително осигуряване на оборудване и подкрепа за функционирането на регионален център за гражданска морска сигурност. Двете държави предлагат конкретни ангажименти в тази посока да бъдат включени в заключенията на Европейския съвет, предаде NOVA.
Това съобщи румънският президент Никушор Дан на фона на зачестилите инциденти с търговски кораби в Черноморския регион и продължаващите руски атаки срещу Украйна. По думите му, предложенията на София и Букурещ са насочени към подобряване на наблюдението и защитата на морската среда, както и към повишаване на безопасността на корабоплаването.
Дан уточни, че паралелно се водят разговори и в рамките на НАТО, които са предимно с оперативен характер и засягат осигуряването на допълнителни отбранителни способности.
Темата за сигурността в Черно море придоби особена важност след последните атаки срещу търговски плавателни съдове, включително в близост до българското и румънското крайбрежие.
По време на срещите в Брюксел българският премиер Румен Радев също подчерта необходимостта от засилване на защитата на външните граници на Европейския съюз като част от общата европейска сигурност.
ЕС и САЩ имат различия по санкциите срещу Русия
На фона на общата европейска подкрепа за Украйна се очертават разминавания между Брюксел и Вашингтон за санкционната политика спрямо Москва.
Европейският съюз не възнамерява да последва предприетото от Съединените щати облекчаване на ограниченията върху руските горива. Европейските лидери настояват икономическият натиск върху Русия да продължи.
Различия има и по въпроса за замразените руски активи. Според представената информация американски преговарящи са предложили част от средствата да преминат под контрола на САЩ, но европейската страна е отхвърлила тази възможност.
Германският канцлер Фридрих Мерц е заявил, че активите са замразени в Европа и решенията за тяхното използване трябва да бъдат вземани от европейските държави.
Белгийският премиер Барт де Вевер от своя страна е признал, че Украйна се чувства изоставена от част от ключовите си съюзници. Според него европейските страни трябва да бъдат готови да поемат значителна част от финансовите потребности на Киев.
Зеленски предлага съвместно производство на противоракетна система
Украинският президент Володимир Зеленски постави акцент върху необходимостта от укрепване на противовъздушната отбрана на страната си. Той изрази очакване Украйна и европейските ѝ партньори да разработват съвместно противоракетна система, която да може да се произвежда по-бързо и на по-ниска цена. Целта е да се увеличат възможностите за противодействие на въздушни атаки, като същевременно се съкратят сроковете за производство и доставка на необходимото оборудване.
Зеленски защити и правото на Украйна да отговаря на руските нападения.
Хърватия блокира напредъка на Черна гора към ЕС
Сред обсъжданите в Брюксел въпроси е и разширяването на Европейския съюз. Процесът на присъединяване на Черна гора среща ново препятствие заради позицията на Хърватия, която възпрепятства напредъка на страната в преговорите за членство.
Така наред със сигурността в Черно море и подкрепата за Украйна европейските лидери трябва да търсят съгласие и по въпросите за санкциите срещу Русия, използването на замразените руски активи и бъдещото разширяване на ЕС.
