Поради вялата кампания и почти предизвестения резултат голяма част от коментарите относно предстоящите избори се плъзгат по повърхността на любопитната статистика. Например, като констатацията, че за първи път предходният президент е премиер с абсолютно мнозинство в парламента, а действащият държавен глава е негов бивш вицепрезидент и е подкрепен от управляващата партия. Вярно е, че подобна политическа близост между двете институции, съчетана с голяма концентрация на власт в парламента, не сме наблюдавали.
Оттук дори се прави обобщението, че изборът ще бъде не само между личности, а между два модела на отношения „президента – правителство“. Но съжителството на Георги Първанов с кабинета на Сергей Станишев, или на Росев Плевнелиев с правителствата на Бойко Борисов не бе нещо принципно различно, поне като институционална динамика.
Ако нещо изпъква като наистина без прецедент
в историята на президентските избори у нас, това е, че втората и четвъртата по парламентарно влияние парламентарни сили не участват – ГЕРБ и ДПС не само не издигнаха кандидати, но и отказаха (засега) да обявяват подкрепа за някой от участниците в надпреварата. Това даде основание на някои анализатори да твърдят, че избирателите на тези две партии ще бъдат скрит резерв, който ще реши финалния изход от президентските избори, особено при неизбежния втори тур на 1 ноември.
Чухме дори екстравагантни прогнози, че Бойко Борисов „ще бие дузпа в 90-та минута, само още не е ясно, дали ще бие дузпата на Илияна Йотова или на Андрей Гюров“. (В интерес на истината, Борисов с решението за неучастие вече „би дузпата“, но на собствената си партия, значителни части от която енергично търсят по-топло място под българското политическо слънце.)
По-вероятният сценарий, който наистина ще е нещо ново,
е на първия тур на предстоящите избори да регистрираме крайно ниска избирателна активност, поради съчетанието на поне три съществени фактора. На първо място, това е очакваното слабо включване на избирателите на ГЕРБ и ДПС, мнозинството от които няма реален мотив да идат до урните. На второ място, е внушителната преднина на Йотова-Вълчев, която бе демонстрирана още в началото на кампанията и се потвърждава от последните сондажи. На трето място, по всичко личи, че без личното участие в изборите на Румен Радев, току-що изградените партийни структури на „Прогресивна България“ не са в състояние да повторят внушителната мобилизация от април тази година.
Не е изключено на втория тур да има известно активизиране, ако се задействат механизмите за някакво споразумяване – известно е, че такова например е типичното поведение на ДПС на балотажите. Разбира се, трябва да се отчита, че и в тази партия се наблюдава отхлабване на желязната хватка на Пеевски. Там също мнозина не горят от желание да се включат в прокламирания от Пеевски „щит за защита на хората“ (разбирай, „щит за защита на един конкретен човек“).
Очакванията за ниска избирателна активност се потвърждават от проучванията на социологическите агенции, въпреки че преценката се затруднява от различията в изходната база и неясните критерии за определяне на абсолютния брой очаквани избиратели. Като цяло,
нито една агенция не дава прогноза над 2,6 милиона (на първия тур),
а повечето гравитират около долната граница от 2,2-2,3 милиона.
Подобни стойности не само се различават драстично от високата активност на парламентарните избори през април, но и са доста по-ниски от скромната активност на президентския вот през 2021 г. (около 2,7 милиона, при това при паралелно провеждане на парламентарни избори), да не говорим за огромната мобилизация през 2016-та. Обясненията за този срив са различни, но един от новите моменти е, че за пръв път от много години президентските избори се провеждат самостоятелно и в условия на стабилно управление, което все още не е разочаровало повечето си привърженици.
Една от последиците на неангажираността на голяма част от избирателите е, че ще бъдем свидетели на невиждана, крайно ниска „цена на билета“ за вход в балотажа, особено при заелите второ място. Да припомним, че през 2016 г. заелата второ място Цецка Цачева (издигната от ГЕРБ) се класира за балотажа с над 840 хил. гласа, а през 2021 г. издигнатия от инициативен комитет (но подкрепен от ГЕРБ) професор Анастас Герджиков се класира за втория тур с едва 611 хил. гласа.
При очакваната още по-ниска избирателна активност (в сравнение с 2021 г.) е много вероятно за пръв път в историята на президентските избори у нас да наблюдаваме
рекордно нисък праг за класиране на втория тур –
между 320 хил. и 370 хил. гласа, което е приблизително два пъти по-малко от 2021 г. (и три пъти по-малко в сравнение с 2016 г.) Това означава, че сочените за „сигурни“ втори ще получат доста скромна подкрепа, която няма да им дава основания за претенции за легитимен основен опонент (да не говорим за алтернатива) на управляващите.
Голямата въпросителна е колко гласа ще получи предизвестеният победител на първия тур (Йотова-Вълчев), като възможният диапазон е твърде широк – от 850 хил. до 1 млн. гласа и изцяло зависи от степента на мобилизация на избирателите на „Прогресивна България“. Тук предизвикателството ще бъде не толкова пред Йотова (победителите не ги съдят), а пред управляващите, които ще трябва да се борят с негативните за тях интерпретации на изборния резултат.
Ако се опитаме да проследим политическите последици
от изборните резултати, те ще са до голяма степен уникални от гледна точка на неспособността на опозиционните партии да мобилизират протестен вот срещу управлението, което заклеймяват от сутрин до вечер. Иначе казано, за разлика от предишни години, очакваният резултат от президентските избори няма да предизвика съществена промяна на политическата конфигурация, каквато наблюдавахме през 2016 и 2021 г., ако изключим предполагаемите щети за абдикиралите от битката ГЕРБ.
От тази гледна точка, предстоящите избори наистина са различни, в смисъл, че не пораждат никаква интрига – нито по време на кампанията, нито с оглед вероятния резултат. Що се отнася до компроматната война, тя отдавна не прави впечатление на никого.
