Растежът на частния сектор в еврозоната се е забавил до най-ниското си за последните четири месеца ниво през октомври, под натиска на рязко нарасналите разходи за енергия и подновения спад във Франция, съпътстван от политически и финансови затруднения, сочи предварителният анализ за индекса на мениджърите по поръчките (PMI) на S&P Global, публикуван на 23 октомври. Той се е понижил до 51.9 пункта през този месец спрямо 53.1 през миналия – най-ниската стойност от юни насам, която се оказва и под всички прогнози на участниците в анкета на агенция „Ройтерс“, предвиждаща умерено понижение до 52.7 пункта. Стойност на PMI над 50 е показател за растеж.
„Ключът към по-широкото забавяне е по-нататъшната ескалация на инфлационния натиск, наблюдавана през месеца“, посочва Крис Уилямсън – главен бизнес икономист в S&P Global Market Intelligence. „Разходите на входа на производствения процес отново се качват рязко, като темпът им на растеж се увеличава на фона на по-високите цени на енергията, което кара фирмите да повишават продажните цени, за да защитят печалбите си.“
Похарченото за входящи суровини, материали и други пера се ускорява за втори пореден месец, което е свързано с по-скъпите енергия, гориво и транспорт, отчасти поради войната в Близкия изток. Въпреки това фирмите са повишили продажните си цени с по-бавни темпове, отколкото през септември, което предполага известно свиване на маржовете.
Влияние започват да оказват и по-високите лихвени проценти „намалявайки търсенето, а картината на устойчив растеж и упорито повишена инфлация от октомврийския PMI вероятно ще допринесе за по-нататъшни спекулации за по-агресивно затягане на политиката от страна на Европейската централна банка“, добавя Уилямсън.
Проучване на „Ройтерс“ предвижда, че ЕЦБ ще задържи депозитната си лихва на сегашните 2.50% на официалното съвещание на Управителния си съвет през идната седмица, но ще я повиши с 25 базисни пункта през декември, тъй като инфлацията ще достигне почти двойно по-високото от целвите 2% годишно равнище.
S&P Global констатира и спад на доверието на бизнеса до петмесечно дъно, като той е най-рязък в производството. „Първенец“ по този показател е Франция, изправена пред финансов натиск и политически сътресения, чийто индекс PMI сигнализира за икономически спад, а оптимизмът на бизнесмените е слязъл до най-ниското си ниво от 2012 г. насам (изключвайки периода на пандемията от КОВИД-19).
Разходите за държавно финансиране на Франция се повишиха рязко през последните седмици поради опасенията на инвеститорите за способността на страната да оздрави финансите си. Същевременно, вълните от улични протести повишиха политическото напрежение в навечерието на президентските избори през пролетта на 2027-а и изстреляха доходността на 10-годишните държавни облигации над 5% – най-високите й стойности от 2002 г. насам.
Новите поръчки – ключов показател за търсенето – са постигнали най-бавния си темп на растеж от началото на текущия четиримесечен период на експанзия, като както преработващата промишленост, така и секторът на услугите отчитат умерени повишения. Новите поръчки за износ са се увеличили за трети пореден месец – обнадеждаващ сигнал след близо 4 години и половина непрекъснат месечен спад – като темпът на растеж при тях изпреварва този на общия обем нови поръчки.
Предварителната стойност на индекса PMI за сектора на услугите е слязъл до най-ниските за последните два месеца 51.7 пункта (срещу 53 през септември) и прогнозирани от „Ройтерс“ 52.5 пункта.
Индексът на производството в преработващата промишленост, който е компонент от общия (съставен) индекс, се е понижил до четиримесечен минимум от 52.4 точки (от 53.6 миналия месец).
Наемането на персонал почти е спряло, като заетостта отчита съвсем лек ръст след слабо повишение през предишните два месеца. Създаването на работни места в сектора на услугите се е забавило до петмесечен минимум, а броят на заетите в преработващата промишленост леко е спаднала след два месеца на подобрение.
