Реториката на премиера Румен Радев за мир и война не може да замени аргументите за сигурността. Острите му обвинения срещу Андрей Гюров разкриват стратегията на управляващите преди балотажа да всяват страх, но близкият резултат от първия тур поставя под въпрос способността им да мобилизират собствените си избиратели.
„На изборите в неделя ще избираме между мира и войната“ – с тази категорична заявка премиерът коментира резултата от първия тур на президентските избори и призова избирателите да подкрепят Илияна Йотова. В същото време той представи Андрей Гюров като политик, чиито действия застрашават сигурността на България и обвърза кандидатурата му с възможно завръщане към управленския модел, който нарича „сглобка“.
Така президентската надпревара беше поставена в рамката на противопоставяне между мир и война, демокрация и корупция, спокойствие и политическа истерия. Не става ясно обаче доколко тези определения описват реалните различия между кандидатите и доколко са инструмент за мобилизация на избирателите преди решаващия вот.
Когато политическите опоненти се превръщат в заплаха
Радев поздрави Йотова за първото място на първия тур и за поведението ѝ по време на кампанията, като я похвали, че е запазила достойнство и не се е включила в негативната реторика. Същевременно той предупреди, че политическите му противници са готови на всичко, за да запазят влиянието си, включително да въвлекат страната във война.
Според премиера ПП–ДБ, ГЕРБ и ДПС са допринесли за отслабването на доверието в институциите чрез промените в Конституцията и внушението, че гласуването няма смисъл. Той определи изборите като битка за политическо оцеляване и обвини опонентите си, че използват президентската институция за реванш.
Тези твърдения обаче са фриволни политически оценки, а не тези със сериозна аргументация. За подобно заключение са необходими конкретни факти за дадени решения, техния правен статут и действителните им последици за националната сигурност.
Същото важи и за определянето на Йотова като гарант за мира. Подкрепата на премиера Радев може да има значение за политическата ѝ позиция, но не доказва автоматично, че управлението ѝ би осигурило по-висока степен на сигурност. Мирът не е характеристика, която може да бъде установена единствено чрез предизборни послания.
Междувременно инициативният комитет, издигнал Андрей Гюров и Георги Кандев, сезира ЦИК за изявлението на Радев и разпространението му през официалните канали на Министерския съвет. В сигнала се твърди, че са нарушени чл. 182, ал. 1 и чл. 168, ал. 3 от Изборния кодекс – за агитация чрез държавна институция и за безплатно използване на публичен административен ресурс.
Украйна и въпросът за мандата
Един от основните аргументи на Радев срещу Гюров е твърдението, че той е подписал военно споразумение с Украйна без необходимия мандат. Премиерът представи този акт като доказателство за политическа безотговорност и риск за страната.
За да бъде оценено обвинението, трябва да се установят точният текст на споразумението, обхватът на поетите ангажименти, компетентността на подписалия го представител и приложимите решения на Министерския съвет или други компетентни институции. Самото твърдение за липса на мандат не е достатъчно, за да се заключи, че е нарушен законът или че България е изложена на непосредствен военен риск.
В изказването си Радев засегна и сигурността в Черно море. Той заяви, че България е реагирала на инциденти с дронове и заплахи за корабоплаването и подчерта, че съюзниците са оказали подкрепа. По думите му българските пристанища и териториални води остават спокойни за корабоплаване, а основата на националната сигурност са Европейският съюз и НАТО.
Тези думи очертават съществено противоречие в посланието на премиера. От една страна, той представя международните съюзи като основа на българската сигурност. От друга, използва подкрепата за Украйна като аргумент срещу политическия си опонент. Реалният въпрос не е дали страната трябва да избира между мир и война, а какви конкретни политики най-добре защитават интересите ѝ в условията на война в Европа и нарастващи рискове в Черноморския регион.
Близкият резултат е предупреждение за управляващите
Първият тур показа, че очакваното предимство на Йотова не се реализира с убедителна преднина. При 99.94% обработени протоколи разликата между нея и Гюров е 42 826 гласа, или около 2.8% според публикуваните резултати.
Тези резултати поставят под съмнение предположението, че подкрепата за управляващите автоматично ще се пренесе към техния кандидат на президентските избори. Само месец по-рано социологическите прогнози очертаваха значително по-голяма преднина за Йотова. Разминаването между очакванията и действителния вот показва колко трудно е да се предвиди поведението на избирателите, особено когато активността е ниска.
Социолозите Първан Симеонов от „Мяра“ и Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ определиха резултата като предупредителен сигнал за управляващите. Симеонов допусна, че Гюров има потенциал да привлече допълнителна подкрепа, макар да предупреди, че не е ясно колко още гласове може да спечели. Йотова пък може да бъде подкрепена от избиратели на „Възраждане“.
Димитрова обърна внимание на спада в мобилизацията сред поддръжниците на управляващите. По думите ѝ около 70% от гласувалите на парламентарните избори за „Прогресивна България“, които отново са участвали във вота, са подкрепили Йотова. Това означава, че значителна част от електоралната подкрепа не се е превърнала в гласове за кандидатката. Според социоложката икономическите и финансовите притеснения на хората могат да се окажат по-силен фактор от противопоставянето чрез понятията „мир“, „война“ и „сглобка“.
Какво ще реши балотажът?
Пред Йотова стои задачата да мобилизира избиратели, които са останали у дома или са приели победата ѝ за предрешена. Гюров, от своя страна, трябва да привлече подкрепа извън собствения си електорат, включително от избиратели на отпадналите кандидати. Нито един от двата лагера не може да разчита, че резултатът от първия тур ще се повтори автоматично.
Затова призивът на Радев към избирателите да гласуват за Йотова „за да бъде България в сигурни ръце“ има двойно значение. Той е опит да се мобилизира собствената политическа подкрепа, но и признание, че тази подкрепа не е достатъчно надеждна. Ако кандидатката на управляващите се нуждае от извънредна мобилизация, за да спечели балотажа, това ще бъде знак, че общественото доверие не следва безусловно правителствената линия.
Йотова със сигурност не е „мирът“ само защото Радев я подкрепя, както Гюров не е „войната“ заради позицията си по споразумението с Украйна. Подобни коментари превръщат сложните въпроси на външната политика и националната сигурност в предизборни лозунги. Истинският избор трябва да се основава на конкретните ангажименти на кандидатите, отношението им към съюзите на България, законността на решенията им и способността им да защитават обществения интерес. По тези критерии, а не по силата на страха, трябва да бъде оценен всеки кандидат за президент.
