И ведомството на министър Евтим Милошев подкрепя Хартата за културна политика като обществена и стратегическа рамка за развитие на културния сектор и заявява готовност за съвместна работа по конкретизирането на заложените в нея приоритети. Първо това направиха в парламентарната комисия по културата и медиите, като на заседание на 8 октомври документът, иницииран от д-р Диана Андреева-Попйорданова (директор на Обсерватория по икономика на културата и преподавател в УНСС) и подготвен съвместно с водещи организации в сектора, получи пълна подкрепа от всички политически сили в комисията.
Вчера – 26 октомври и Министерството на културата даде своята подкрепа за Хартата, в която се съдържат 62 належащи проблемни точки в културната политика, формулирани на база Културния компас на Европейската комисия, новия доклад на ЮНЕСКО за устойчиво развитие и националната нормативна рамка.
Това стана по време на среща между министъра на културата Евтим Милошев и представители на неправителствения сектор, които създадоха документа – от Обсерватория по икономика на културата; Сдружение „Фабрика за идеи”; Българска музикална асоциация; Сдружение „Независим културен сектор“; Асоциация за свободен театър; Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“; Асоциация на сценографите в България.
Министерството на културата приема Хартата като ценна основа за диалог с културния сектор и за обсъждане на дългосрочните приоритети в развитието на културните политики.
В документа са обединени предложения и позиции на професионалната общност по ключови теми, сред които са достъпът до култура, създаването на културни паспорти за деца, регионалното развитие, прозрачността и устойчивостта на финансирането, авторското право и подкрепата за културните и творческите индустрии.
Част от очертаните в Хартата въпроси попадат в правомощията на Министерството на културата, а други изискват координация с останалите компетентни ведомства, Народното събрание и местните власти, уточняват от екипа на министър Милошев.
Като първа точка в Хартата например е записано, че публичното финансиране на културата трябва да бъде изведено до равнище на национален стратегически приоритет чрез ясно политическо и законодателно поемане на ангажимент за достигане на минимум 1% от БВП за група „Култура“, започвайки с постъпково увеличение още от Бюджет 2027 с 0.1% на годишна база, като този ангажимент следва да бъде обезпечен не само декларативно, а чрез средносрочна бюджетна рамка, ежегодни индикатори за изпълнение, публично оповестяване на междинните резултати и механизъм за парламентарен и граждански контрол върху изпълнението.
По време на вчерашната среща е била обсъдена и необходимостта от междуинституционално взаимодействие, както и от последваща работа по конкретните предложения. От екипа на министър Милошев отбелязват, че Хартата очертава широк хоризонт за развитие на културния сектор и поставя въпроси, чието решаване предполага дългосрочен подход, съгласувани действия и участие на заинтересованите страни. От Министерството на културата обръщат внимание, че разглеждат документа като отправна точка за продължаващ диалог в рамките на своите правомощия.
