САЩ и Русия обсъждат възможното завръщане на американски компании на руския петролен пазар като част от по-широки преговори за прекратяване на войната на руския президент Владимир Путин в Украйна, твърдят запознати с въпроса източници. Белият дом и Кремъл са загатнали, че след края на военния конфликт може да бъде възобновено съвместното дружество с участието на големи американски и руски петролни компании край бреговете на остров Сахалин в Далечния изток. Освен това се обсъждало и включването на големи американски корпорации в план за възобновяване на доставките на руски петрол за Европа чрез петролопровода „Дружба“, добавят източниците.
Посочените потенциални сделки са част от по-мащабния стремеж на Вашингтон да сложи край на пълномащабното нахлуване на Путин – което вече е в петата си година – чрез предлагане на стимули за сядане на масата за преговори. Американски представители многократно са заявявали, че подобни проекти няма да бъдат реализирани, докато войната не приключи. По думите на източниците, специалният пратеник на американския президент Доналд Тръмп – Стив Уиткоф, е обсъждал възможни бизнес сделки с Путин по време на среща в Санкт Петербург в началото на септември. При последвалото посещение в Москва миналата седмица, в бележника на Уиткоф, наред с други записки, е бил изписан изразът „Бизнес сделки“, ставало ясно от снимки, публикувани от пресслужбата на Кремъл.
„Посредниците на президента Тръмп обсъдиха икономически предложения и с двете страни във войната, включително икономическа рамка за периода след приключването й, целяща създаване на дългосрочен растеж и възможности за инвестиции в Украйна, както и потенциални възможности за икономическо сътрудничество с Русия след края на конфликта“, коментирал за „Файненшъл таймс“ американски представител. И добавил: „Икономическите споразумения биха били част от всеобхватна мирна рамка, която да спре кръвопролитията в тази жестока война, но все още нищо не е решено окончателно“.
Според двама от източниците, Москва разглежда тези бизнес сделки като стимули за Тръмп да нормализира отношенията с Русия още преди края на войната. Кремъл не крие желанието си да възобнови икономическото сътрудничество със Съединените щати, дори още докато продължава да води война в Украйна. Повечетно обсъждани сделки имат малък шанс за реализация поради непреклонната позиция на Путин за прекратяването на военните действия, както и вследствие на предпазливостта на американските компании по отношение на завръщането им на руския пазар.
„Ексън мобил“ – единствената американска компания, участваща в мащабния проект „Сахалин-1“ – заяви миналата година, че води преговори с Русия за компенсация, касаеща отнемането на 30-процентния ѝ дял от съдружието, но няма планове да възобновява дейността си в страната.
Сред другите предложения са възстановяване на достъпа на американски авиокомпании до руското въздушно пространство за транзитни полети и прелитания, което значително би намалило разходите за гориво. Както и идеята, прпедвиждаща американските фирми да възобновят сътрудничеството си с Русия в производството и доставката на титан – ключов компонент за гражданските самолети. Според запознат с темата източник, „Боинг“ е имал съвместно предприятие за руски титан, но е прекратил партньорството след нахлуването в Украйна и оттогава е диверсифицирал веригите си за доставки на този метал.
Тези инициативи – част от няколко предложения, обсъждани от американски и руски представители без прякото участие на Украйна или на европейски държави – биха белязали съществена промяна в отношенията на Москва със Запада след години на изолация. От Белия дом заявиха, че Русия и Украйна трябва да постигнат съгласие за прекратяване на войната, преди да се пристъпи към пълно икономическо възстановяване. Съединените щати вече сключиха сделка за внос на руски дизел, преустановиха налагането на нови санкции върху руския енергиен износ и оказаха натиск върху Украйна да спре атаките с дронове срещу руски петролни рафинерии.
Текущите дискусии надграждат предложения, които Уиткоф и зетят на Тръмп – Джаред Къшнър – са обсъждали с Кирил Дмитриев – специалния икономически пратеник на Путин, по време на разговори за мирен план за Украйна в края на миналата година. През февруари Дмитриев оцени стойността на потенциалните проекти на 14 трилиона долара. Впоследствие този процес заглъхна, тъй като Украйна се противопостави на руските искания за териториални отстъпки като предварително условие за преговори.
„Планът на Дмитриев предвиждаше изчакване, докато войната не бъде „замразена“, но времето тече, а войната не спира, затова те взеха решение да действат сега“, сподели източник, запознат с бизнес сделките. Въпреки че Путин не дава никакви признаци, че ще смекчи твърдата си преговорна позиция, американците се надяват да постигнат напредък към евентуално споразумение по време на планираните тристранни разговори с участието на Киев, които ще се проведат следващия месец в Абу Даби – първите подобни обсъждания от февруари насам.
Дискусиите ще бъдат съсредоточени върху възможни гаранции за сигурността на Русия и Украйна след края на войната. Според двама души, запознати с преговорите, по-рано Вашингтон е обвързвал бъдещите гаранции за Украйна с териториални отстъпки, но впоследствие е дал да се разбере, че няма да притиска Киев да се откаже от свои земи на масата за преговори.
Съединените щати и Русия са обсъждали също потенциална продажба на международните активи на петролния гигант „Лукойл“ на инвеститори, свързани с Белия дом; проект за втечнен природен газ в Аляска с участието на руската компания „Новатек“; както и възобновяване на доставките на газ за Европа чрез остатъците от газопроводите „Северен поток“ (всички с изключение на един бяха унищожени при украински саботаж през 2022 година).
Вашингтон и Москва са обсъждали и по-мащабна сделка за смекчаване на санкциите върху калиевите торове и износа им през пристанища на Балтийско море – стъпка, която би изисквала от Европейския съюз да отмени съответните наказания. Друга възможна идея предвижда управлението на Запорожката атомна електроцентрала, намираща се в окупираната от Русия част на Украйна, да бъде прехвърлено на американска структура, която да разпределя енергията между Украйна и Русия.
Европейски дипломати многократно са подсказвали на американските си колеги, че се противопоставят на смекчаването на каквито и да е санкции или на сключването на бизнес сделки с Русия, преди войната да приключи. Те подчертават, че решения, засягащи интересите на ЕС, не могат да бъдат вземани без одобрението на блока.
От години Съединените щати се стараят да насърчат Европа да намали зависимостта си от руските енергийни ресурси. Брюксел се съгласи постепенно да прекрати вноса на руски газ, а германският канцлер Фридрих Мерц изключи възможността за възобновяване на газопровода „Северен поток 2“. Европейски дипломат пък изрази сериозен скептицизъм, че икономически сделки ще са достатъчни, за да убедят Путин да сложи край на войната в Украйна. „Не става въпрос за пари“, посочва той. „Става въпрос за унижение и контрол.“
Предишни усилия на Вашингтон да подтикнат Кремъл към мирно споразумение не са срещнали особен отклик у Путин, сподели бивш служител от администрацията на Тръмп. „Преговорният екип изготви реални предложения, целящи да създадат възможности за Русия да прекрати войната, но не успя да преодолее параноята на самия Путин“, отбелязва източникът. „Нищо от това никога не е имало шанс да се превърне в реалност.“
А Джефри Паят – бивш помощник-държавен секретар по енергийните ресурси в администрацията на бившия американски президент Джо Байдън изрази скептицизъм, че някоя голяма публична компания би имала желание да се върне в Русия при сегашната обстановка.
