„Жените не трябва непрекъснато да доказват, че заслужават мястото си. Не ни трябват повече жени, които просто физически заемат управленски позиции, трябват ни организации, в които лидерският потенциал на всяка жена може да се превърне в реално влияние, стратегическа стойност и устойчива промяна“. Това заяви Деница Величкова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, по време на форума All on Board, организиран от Българския фонд за жените (БФЖ) в партньорство с Френския институт в България.
Събитието, който бе посветено на женското лидерство и прилагането на европейските изисквания в България, транспонирани в Закона за равнопоставеност на мъжете и жените (ДВ, бр. 88 от 25.09. 2026 г.), обедини дамите в панела „Кой взема решенията?“ за баланса в ръководните органи.
Според нормативната уредба, публичните дружества (които не са микро-, малки или средни предприятия) трябва да въведат мерки, гарантиращи, че членовете на по-слабо представения пол заемат най-малко 33% от всички членове на управителния и надзорния съвет (или съвета на директорите), като са задължени да публикуват на интернет страниците си информация за представеността на половете в ръководствата си, както и причините и предприетите мерки, ако целта от 33% не е постигната.
Съгласно данни на КФН към септември 2026 г. делът на жените сред членовете на управителните органи на дружествата, допуснати до търговия на основния пазар, възлиза на 29,3%, като през 2025 г. същият е бил 29,4 %, а
делът на жените на управленски позиции в България възлиза на 41,5% за 2025 година.
Според участниците в панела, реалният напредък не се измерва единствено с броя на жените в управителните и надзорните органи, а и с възможността им да влияят върху стратегическите решения и развитието на компаниите. Законодателните промени създават необходимата рамка за по-равнопоставено представителство, но промяната в управленската култура, изпълнителните позиции и начина, по който се вземат решенията, изисква повече време и последователни действия.
Деница Величкова обърна специално внимание на ролята на корпоративното управление и публичното оповестяване при прилагането на новите изисквания. Контролът няма да се изчерпва единствено с проверка на численото представителство, а ще обхваща и информацията за политиките и мерките, предприети от дружествата за постигане на съответствие.
Първото отчитане е предвидено през 2027 г. за отчетната 2026 г.,
а първият списък на дружествата, постигнали законовата цел, трябва да бъде публикуван от КФН до 30 юни 2027 г.“.
В дискусията беше подчертано, че прозрачността прави промяната видима и проследима. Регулацията е катализатор и цели да провокира промяна, но истинският успех ще бъде постигнат, когато равнопоставеността се превърне в част от управленската култура. В този контекст формалното оповестяване на политики и цели не е достатъчно, ако зад него не стоят реални действия. Компаниите трябва не само да декларират намеренията си, но и да показват какви мерки предприемат, какви резултати постигат и как осигуряват равнопоставен достъп до управленски позиции, ресурси и финансови решения.
Панелистите се обединиха около разбирането, че законовите изисквания трябва да бъдат инструмент за промяна, а не самоцел. От една страна, са необходими ясни правила и механизми за контрол. От друга, компаниите трябва да изграждат устойчива култура на отчетност, прозрачност и ефективно лидерство.
Друг важен акцент беше рискът от създаване на формални управленски позиции, които покриват определени показатели, без да осигуряват реално участие във вземането на решения. Бе подчертано, не е достатъчно жените просто да бъдат насърчавани да успяват. Необходимо е да участват и в разпределянето на ресурсите, капитала и възможностите. Затова равнопоставеността трябва да се разглежда и през достъпа до позициите, на които се вземат ключовите решения.
