Проведеният първи тур на президентските избори в известен смисъл напомня на футболен мач между слаби отбори, в който всички се надпреварват да грешат – състезатели, треньори, съдии, спортни коментатори. А публиката скучае, дюдюка и накрая започна да напуска стадиона. Именно напускането на публиката, т.е. уникално ниската избирателна активност, е ключът към резултатите от първия тур и към крайния изход. Това, че активността ще бъде крайно ниска, твърдяха мнозина, но никой дори не допусна мащаба на явлението, тези исторически 23 процента.
Ще започна с грешките на анализаторите и социолозите. Разминаването между данните от последната седмица преди вота и реалностите в неделния ден е фрапиращо. За различните агенции тази разлика варира – от 700 хил. до 1 млн. избиратели по-малко от предвиденото. Сбъркаха и анализаторите, в т.ч. и ние, въпреки че в анализа от миналата седмица предвидихме крайно ниска избирателна активност (породена от съчетанието на няколко съществени фактора) и безпрецедентно ниски резултати за влизане в балотажа. Мащабът на спада обаче не успя да познае никой.
Втората ключова грешка на изследователите бе, че
не успяха да разпознаят разпределението на негласувалите
сред електоралните корпуси на отделни партии. Докато за ГЕРБ и ДПС това предвиждане бе логично, неучастието на две трети от привържениците на „Прогресивна България“ бе абсолютна изненада. Допускаше се известен спад, но не и срив. Причината е в недостатъчното разбиране и познаване на този електорат, който е нехомогенен и все още е в процес на формиране, както и в подценяването на ролята на партийните структури по места, които бяха формално създадени, но очевидно не успяха да се справят със задачата.
Натрупването на аналитични грешки и недопустими пристрастия при повечето от изследователите и анализаторите подведе и кандидатите, техните щабове и подкрепящите ги партии, въпреки че пропуски им са от различно естество. Всъщност, може да се каже, че вторите, третите и четвъртите се доближиха до хипотетичния желан резултат в дадената ситуация. Друг е въпросът, че и ПП-ДБ, и „Възраждане“ (макар че Костадинов си върна част от избирателите, подкрепили Радев през април) изглеждат по-силни, заради немислимия спад на участието на избирателите на управляващите.
За съжаление,
една част от анализаторите и политиците упорстват в грешките си,
защото избързват с обобщенията, възприемайки желаното за действително. Неучастието на голяма част от избирателите на „Прогресивна България“ на 25 октомври все още не означава трайно и окончателно сваляне на доверието от управляващите и най-вече лично от Румен Радев. Опозиционните лидери повтарят вече три дни тази мантра, разчитайки на ефекта на „самосбъдващите се прогнози“, но вероятно ще бъдат опровергани още на балотажа следващата неделя. Защото залозите са вече много големи не само за Йотова, но и за управляващите, които ще трябва да напрегнат всички сили, за да опровергаят твърденията за срив на доверието. Това ясно личи от поведението на самия Румен Радев през последните дни.
Разбира се, предстои решаваща битка между доста изравнени съперници, поради което трябва да се отчитат възможните ходове и ресурси на всеки от претендентите. Да започнем с екипа на Йотова и управляващите. За да бъдат мотивирани разочарованите или „самоуспокоили се“ избиратели да гласуват, в оставащите три дни, ключът е вотът да се предефинира от „формално констатиране на сигурната победа“ в „битка за оцеляване“. Тъй като предишното самодоволство, причинено от прекалено оптимистичните социологически проучвания, вече е разрушено от резултатите от първия тур, настоящата стратегия трябва да се съсредоточи върху събуждането на чувство за криза сред избирателите.
Йотова е опитен политик и ясно осъзнава, че именно предишните прогнози за „значителна преднина“ са накарали голяма част от избирателите да останат у дома. Затова в оставащите три дни основното послание трябва да бъде
„разликата е само 40 хил. гласа, всяка бюлетина е решаваща“.
Щабът вече обяви „пълна мобилизация“ и обеща да проведе „възможно най-много срещи“ в цялата страна, за да предаде директно това кризисно послание.
На второ място, необходима е промяна в акцента – от „подкрепа за Йотова“ към „защита на резултатите от изборите през април“. Тъй като част от избирателите може наистина да са разочаровани от реалното управление след идването на власт, е трудно да бъдат мотивирани само с „подкрепа за спасяване на конкретен човек“. Екипът на Йотова се опитва да превърне вота в референдум за управлението на „Прогресивна България“. Представителят на щаба Емил Стоименов заяви: „Истината е, че все още не сме си върнали държавата, тази битка тепърва предстои“. Това означава да се каже на избирателите: ако не излезете да гласувате сега, предишните усилия за промяна ще бъдат напразни, а „старият режим на сглобката“ (който бе съборен през април) може да се завърне.
Накрая,
не бива да се подценява ролята на емоционалната мобилизация
чрез призива за „легитимност“ и „достойнство“. Йотова и екипът ѝ многократно подчертават, че изключително ниската избирателна активност може да постави под въпрос легитимността на новия президент. За лоялните избиратели това е силно емоционално послание – те не искат техният кандидат да бъде „президент с недостатъчна легитимност“. Освен това Йотова обещава да запази „позитивен тон“ на кампанията и да се съсредоточи върху теми като мир, стабилност, семейство, вместо да отговаря на атаките на опонентите, което цели да вдъхне увереност на избирателите, че гласуването за нея е „достойнство“, а не „избор на по-малкото зло“.
Ако обобщим, през оставащите три дни екипът на Йотова вече не може да разчита на внушението „ние сигурно печелим“, а трябва да използва кризисното послание „ние сме на ръба“, за да събуди отново поне част от тези близо 900 хиляди избиратели, които останаха у дома. Резултатът от балотажа ще зависи от това дали в последните 72 часа тези избиратели ще възприемат нагласата „ако не гласувам, нещата, които искам да променя, ще се върнат към предишното положение“.
Каква е ситуацията при Андрей Гюров? Твърдението, че Гюров няма особен шанс да разшири подкрепата си, до голяма степен е вярно. Основната дилема пред неговия екип и подкрепящите го партии не е как да спечелят повече нови гласове, а как да задържат вече получената подкрепа и да се справят с присъщата си слабост. Те срещнаха пречки главно в три аспекта: ограничена независима и стабилна електорална база, липса на подкрепа от други опозиционни сили и
ограничени възможности за разширяване на обхвата.
Припомняме, че на парламентарните избори преди шест месеца ПП-ДБ получиха около 406 хил. гласа, докато на първия тур на президентските избори Гюров спечели малко над 486 хил. гласа, което е увеличение от около 80 000 гласа. Разпространено е мнението, че това увеличение идва главно от преливане на гласове от ГЕРБ и ДПС, а не от истински нови избиратели, привлечени от самия Гюров. Това означава, че социалната база на Гюров е крехка и ако тези „гласове на заем“ се разпръснат на балотажа, той ще изгуби всякакви шансове.
За да се увеличи подкрепата на балотажа, обикновено е необходимо да се спечелят избирателите на елиминираните кандидати. Но Гюров е изправен пред почти „нулеви изгледи“ за външна помощ. Костадинов вече ясно заяви, че Гюров няма да получи нито един глас от „Възраждане“. ГЕРБ и ДПС запазват мълчание: Въпреки мнението, че избиратели на ГЕРБ и ДПС са гласували за Гюров на първия тур, след обявяването на резултатите нито ГЕРБ, нито ДПС са направили официално изявление в негова подкрепа. А без официална подкрепа от тези две големи сили, Гюров трудно може да мобилизира значителна част от техните избиратели.
На трето място, Гюров има ограничени възможности за разширяване на собствената подкрепа. Докато в последните три дни Йотова може да използва кризисни послания, за да събуди собствените си избиратели,
Гюров по-скоро трябва да се бори да задържи спечеленото.
Като кандидат на ПП-ДБ, неговата основна аудитория са градските средни класи, младежта и избирателите в чужбина, които вече са гласували за него на първия тур. За разлика от Йотова, която може да се опита да привлече избиратели от „Възраждане“, Гюров няма ясна „алтернативна притегателна сила“ към избирателите, които са гласували за Йотова или са се въздържали – той трудно може да предложи на тези избиратели причина да променят вота си.
Основната трудност пред Гюров е, че структурата на неговата подкрепа предопределя ограниченото пространство за разширяване. Той няма подкрепа от елиминираните по-значими опозиционни партии, а собствената му политическа платформа трудно може да привлече избиратели извън градските среди. За него най-реалистичната цел на балотажа е не да увеличи, а да не намали – да се надява, че онези избиратели, които са гласували за него на първия тур поради неприязън към Йотова, ще излязат отново в неделя, а по някакви причини нейната подкрепа ще ерозира.
