Паричният комитет (FOMC) на Федералния резерв (ФЕД) гласува на 28 октомври да запази базовата лихва по заемите овърнайт в диапазона между 3.75 и 4 процента. Двама от 12-те парични стратези с право на глас – членът на Управителния съвет Лиса Кук и директорът на клона на централната банка на Кливланд Бет Хамак – изразиха несъгласие с решението и настояха за повишаване на лихвата с четвърт процентен пункт. В изявлението си след заседанието от Федералния резерв посочиха, че инфлацията „остава висока“ и че „натрупването на допълнителна информация ще помогне на паричния комитет да определи политическия подход, необходим за осигуряване на своевременно връщане на инфлацията към целевото равнище от 2 процента“.
Кук е в центъра на продължаващ спор, в рамките на който американският президент Доналд Тръмп се опита да я отстрани от длъжност заради твърдения, свързани с информация, която тя е предоставила в заявления за жилищни кредити. Въпреки че Върховният съд спря опитите на стопанина на Белия дом, администрацията му поднови процедурата, като за началото на ноември е насрочено изслушване. Това беше първият случай, в който Кук изразява несъгласие, откакто се присъедини към Федералния резерв през 2022 г. по предложение на предишния президент Джо Байдън.
Председателят на клона в Далас Лори Логан и председателят на клона в Минеаполис Нийл Кашкари се присъединиха към Хамак, гласувайки „против“ на предишното заседание на комитета през юли, като и двамата изтъкваха необходимостта от по-високи лихвени проценти. В сряда обаче те се включиха в мнозинството.
Междинните избори вероятно също са окзали влияние върху решението. На 3 ноември в цялата страна предстои ключово гласуване, от което зависи кой ще контролира Конгреса. Представителите на Федералния резерв смятат политическата независимост за основополагащ принцип на централната банка, но някои наблюдатели предположиха, че ръководството може да не пожелае да повишава лихвите толкова близо до изборите.
Тръмп, който номинира Кевин Уорш за председател на институцията, от години е в обтегнати отношения с централните банкери. Според него лихвените проценти по федералните фондове трябва да бъдат значително по-ниски. Различията в позициите отразяват вътрешен конфликт в паричния комитет по въпроса колко агресивно трябва да се повишават лихвените проценти, за да се овладее ръста на цените.
Инфлацията е над целевото ниво на Федералния резерв от 2% вече повече от пет години, а темпът на поскъпване дори се ускори след заседанието през септември. В изказванията си през последните няколко седмици представителите на институцията показаха, че предпочитат да изчакат допълнителни данни, преди да предприемат по-нататъшно затягане на паричната политика.
Заместник-председателят на Федералния резерв Филип Джеферсън и директорът на клона в Ню Йорк Джон Уилямс заявиха, че сегашните икономически условия дават на ръководството време да прецени следващите си стъпки.
В официалното изявление на паричните стратези икономическата активност е описана като „разрастваща се със силни темпове“ – формулировка, която звучи по-категорично от използваната през септември дума „стабилна“. Други съществени промени в текста няма, с изключение на премахването на изречението, което разясняваше причините за повишението през септември.
Решението не беше изненада, тъй като според инструмента FedWatch на CME Group пазарите оценяваха вероятността за повишение на лихвите под 10 процента. Въпросът сега е колко дълго стратезите са готови да изчакат, преди отново да затегнат паричната политика. Котировките на пазара на лихвени фючърси сочат голяма вероятност за ново повишение на лихвените проценти на следващото заседание на Федералния резерв през декември, а вероятно и за още едно или две увеличения през 2027 година.
Централните банкери заявиха, че са насочили вниманието си към анализи на допълнителни данни, за да вземат бъдещи решения за лихвените проценти. Последните доклади за инфлацията показват, че ценовият ръст се е ускорил. През септември индексът на потребителските цени достигна 3.7% спрямо 3.4% през август. Ако се изключат силно променливите цени на храните и енергията – подход, който Федералният резерв предпочита при анализа на базовата инфлация – базовата му съставка регистрира септемврийски ръст от 2.6% срещу августовските 2.4 процента. През миналия месец цените на едро са скочили с повече от 6%, а предпочитаният от Федералния резерв измерител на инфлацията – базовият индекс на цените на разходите за лично потребление (който трябва да бъде публикуван на 29 октомври) – се очаква да надхвърли 3 процента.
Икономистите са загрижени, че инфлационният натиск се е разпространил извън енергийния сектор и ефектите, произтичащи от войната в Иран. Същевременно, вътрешните разходи са устойчиви, а производителността и капиталовите инвестиции са стабилни. Равнището на безработица остава ниско, а икономическият растеж – силен.
Индикаторът GDPNow на Федералния резерв в Атланта сочи годишен темп на растеж от 3.4% за третото тримесечие, което би било най-високото ниво от една година насам. Потребителските разходи също остават стабилни, а инвестициите, свързани с бума на изкуствения интелект, спомагат за поддържането на икономическата активност в Съединените щати. Тази комбинация от фактори обаче засилва дебата доколко действащите лихвени проценти на централната банка реално ограничават икономиката и дали на политиците няма да се наложи да действат по-агресивно, ако ценовите данни не се подобрят.
Макар пазарите да очакват допълнителни повишения, Уорш избягва да дава така наречените „насоки за бъдещата политика“ (forward guidance) за намеренията на FOMC. През юни останалите членове на комитета, чрез графиката с прогнозни стойности (известна като „dot plot“), посочиха вероятността от още едно лихвено повишение през тази година. Последното за тази година официално заседание на Федералния резерв е на 9 декември, а търговците оценяват на 86% шанса за качване на лихвата с 25 базови пункта.
По време на пресконференцията след края на съвещанието на паричните стратези на Федералния резерв, Уорш призна, че задачата за овладяване на инфлацията все още не е изпълнена. „Ако бяхте до мен в онази зала през последните дни, щяхте да чуете, че преобладаващото мнение – категоричният консенсус – е, че приложените от нас „парични лекарства“ започват да дават известен резултат, но все още не може да се правят окончателни изводи“, заяви той. „Окуражен съм от напредъка, постигнат за толкова кратък период от време. Но ако същината на въпроса ви е, че все още не сме си свършили работата – че не сме постигнали ценова стабилност – тогава сте прави. Но ние работим по въпроса.“
Уорш отрече политиката да е изиграла каквато и да е роля в решението на централната банка да запази лихвените проценти непроменени шест дни преди междинните избори и увери, че по време на двудневните заседания на паричния комитет „не е чул нито дума за политика“. „Не вярвам тя да е имала някакво отношение към решението – не само за мен, но и за колегите ми в залата“, каза той. Но въпреки това намекна завоалирано, че централните банкери може би са склонни към повишаване на лихвите, когато се съберат отново през декември, след изборите. „Предстои период, наситен с информация, който няма нищо общо с политиката“, заяви банковият шеф пред репортери.
Уорш също така обяви промяна в графика на заседанията на FOMC, която ще влезе в сила от следващата есен. Комитетът ще продължи да заседава осем пъти годишно, но едно от заседанията ще бъде „посветено само на цялостната стратегия за паричната политика, като на него няма да се гласува лихвеният процент по федералните фондове, нито се предвижда публикуването на изявление за политиката“. Две от заседанията през 2028-а ще бъдат посветени на стратегията, а шест – на определянето на самата политика.
