Въпросите около комуникацията между председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и ръководителя на „Пфайзер“ Алберт Бурла продължават да пораждат съмнения за прозрачността на европейските институции. В същото време главният прокурор Лаура Кьовеши предупреди за натиск върху разследващите. Паралелно с това Брюксел подготвя мащабна административна реформа, която може да промени контрола върху разпределението на милиарди евро от бюджета на ЕС. Зад тези процеси стои един по-голям въпрос – доколко европейските институции са готови да се подчиняват на правилата, които изискват от останалите?
Фон дер Лайен все още не е предоставила лично изявление пред Европейската прокуратура във връзка с разследването около преговорите за доставките на ваксини срещу ковид, твърди източник, запознат със случая, цитиран от „Политико“. Информацията отново поставя във фокуса аферата „Пфайзергейт“. Този казус от години предизвиква съмнения за прозрачността на решенията, взети по време на пандемията и за отчетността на най-високопоставените представители на Европейския съюз.
През 2024 г. Европейската прокуратура пое разследването, започнало в Белгия, за предполагаеми нарушения, свързани с преговорите между Фон дер Лайен и Бурла. Според правни документи, видени от „Политико“, разследването обхваща подозрения за намеса в публични функции, унищожаване на текстови съобщения, корупция и конфликт на интереси.
Говорителят на еврокомисията Томас Рение заяви, че институцията е сътрудничила напълно на Европейската прокуратура, за да бъдат изяснени фактите. По думите му съдействието е осъществявано от името на фон дер Лайен и с пълната ѝ подкрепа. Рение подчерта, че председателката продължава да отговаря на откритите въпроси в рамките на задълженията и възможностите си.
Този отговор обаче не дава конкретно обяснение дали и кога фон дер Лайен ще бъде изслушана лично. Разликата между институционалното съдействие и личното участие в разследването придобива особена тежест в продължаващите спорове около комуникацията ѝ с ръководителя на „Пфайзер“. На 14 май 2025 г. Общият съд на Европейския съюз отмени решението на Комисията да откаже достъп до текстовите съобщения между двамата. Делото беше заведено от „Ню Йорк Таймс“ през 2023 г., след като изданието поиска достъп до съобщенията, свързани с преговорите за ваксините. Съдът установи, че Комисията не е предоставила достатъчно правдоподобно обяснение за начина, по който е обработила искането, и за липсата на съобщенията в съответните документи.
Решението бе свързано с прозрачността и достъпа до документи, а не представлява присъда по наказателно дело срещу Фон дер Лайен. Тази правна разлика е съществена, но не премахва политическия въпрос защо комуникация по договори с огромна обществена и финансова значимост остава толкова трудна за изясняване.
Кьовеши: „Някои политици смятат, че са над закона“
В интервю за „Политико“ главният прокурор на Европейската прокуратура Лаура Кьовеши каза, че през мандата си многократно се е сблъсквала с висши европейски чиновници, които отказват да се явят по призовки на институцията. „Някои политици смятат, че са над закона“, коментира тя.
Кьовеши не обясни дали Фон дер Лайен е сред конкретните длъжностни лица, но подчерта, че работата по случаи, в които участват влиятелни политици или заможни хора с връзки в политическите среди, създава сериозни затруднения пред прокуратурата.
Европейската прокуратура бе създадена през 2017 г. и започна оперативна работа през 2021 г., за да разследва и преследва престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС. Това включва измами с европейски средства, корупция и други нарушения, които могат да нанесат щети на бюджета на съюза. Ефективността ѝ зависи не само от правомощията, с които разполага, но и от възможността да ги упражнява независимо от политическия и институционалния натиск.
Кьовеши предупреди, че Европейската прокуратура рискува да бъде постепенно обезсилена, докато формално продължава да съществува и описа ситуацията с препратка към датския политически сериал „Борген“. Заглавието му идва от разговорното наименование на двореца Кристиансборг в Копенхаген, където се намират датският парламент, министър-председателят и Върховният съд. Там има една много известна поговорка: „В Брюксел никой не може да те чуе да крещиш“ и за съжаление това е вярно“, каза тя, намигвайки към блокбъстъра на Ридли Скот „Пришълецът“.
Кювеши отбеляза също, че се притеснява, че Европейската прокуратура „ще бъде убита тихо, защото си върши работата.“
Според главния прокурор основните проблеми са хроничното недофинансиране, забавянето на преразглеждането на правната рамка и сложната бюрократична структура, която затруднява ежедневната работа на разследващите. Особено показателен за нея е случаят с Гърция, където разследвания за предполагаеми злоупотреби със земеделско финансиране предизвикаха сериозно политическо напрежение. По него, освен разкритията за милиони евро източени средства, има доказани прояви на сплашване, натиск и заплахи спрямо реални производители, разследващи служители и дори европейски прокурори. По случая бяха засегнати представители на управляващата партия „Нова демокрация“, а четирима депутати са изправени пред съд, като всички пледират за невинни.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис изрази недоволство от избирателни изтичания на информация и постави под съмнение мотивите на прокуратурата. Кьовеши отхвърли обвиненията, че институцията действа политически, като изтъкна, че подобни реакции изместват вниманието от същината на разследванията.
Битката за независимостта се преплита с милиардите от бюджета
Предупрежденията на Кьовеши идват в момент, когато Европейската комисия подготвя мащабна реформа на собствената си администрация. Паралелно с разследванията за злоупотреби с европейски средства, Брюксел обсъжда как да реорганизира структурите, които управляват и разпределят тези пари.
Външна експертна група, ръководена от бившия генерален секретар на Комисията Катрин Дей, представи доклад с девет препоръки за модернизиране на институцията. Целта е тя да стане по-гъвкава, процедурите да бъдат опростени, а отделните генерални дирекции да работят в по-тясно сътрудничество. Предвижда се също укрепване на Генералния секретариат като стратегически център и по-широко използване на изкуствения интелект за административни задачи при запазване на човешкия контрол.
Фон дер Лайен определи необходимостта от по-бързи действия, по-ясни структури и по-добра координация като ключова за бъдещата работа на еврокомисията. Зад административните формулировки обаче се крие потенциално преразпределение на влияние между отделите, които управляват значителна част от европейските средства.
Сред структурите, чието бъдеще може да бъде засегнато, са генералните дирекции по регионална политика, земеделие, заетост, рибарство и научни изследвания. Това се отнася най-вече за средствата по кохезионната политика, предназначени да намаляват икономическите и регионалните различия в ЕС и финансирането по Общата селскостопанска политика. Възможни сливания или промени в разпределението на отговорностите биха имали отражение върху начина, по който се планират и контролират разходите.
Междувременно Европейската прокуратура продължава разследванията си в различни държави за злоупотреба с пари на блока. Сред тях е и бившата група „Идентичност и демокрация“ в Европейския парламент, която е заподозряна, че е изразходвала неправомерно над 4.3 милиона евро.
Когато става дума за ваксините, европейските фондове или бъдещото разпределение на бюджетни средства, фокусът не е само репутацията на отделни политици. Става дума за доверието в институции, които управляват публични ресурси и изискват от държавите членки да спазват общи правила.
Източници: „Политико“ и Ройтерс
