В навечерието на президентския балотаж премиерът Румен Радев отново постави Русия в центъра на политическия дебат, но този път чрез темата за сигурността в Черно море. С изказванията си, че посочването на Москва като източник на атаките срещу търговски кораби не предпазва държавите от нови нападения, той фактически оспори публичната позиция на Румъния и предизвика остра реакция в Букурещ. Зад аргумента за необходимостта от предпазливост обаче се крие по-същественият въпрос – дали България защитава интересите си чрез реалистична дипломация, или постепенно се дистанцира от съюзниците си в НАТО и ЕС, когато става дума за руската агресия?
Политическият момент не е случаен. На 27 октомври Централната избирателна комисия обяви окончателните резултати от първия тур на президентските избори. На първо място се класира двойката Илияна Йотова – Кирил Вълчев с 528 951 действителни гласа, а на второ – Андрей Гюров и Георги Кандев с 486 232 гласа. Балотажът е насрочен за 1 ноември. В навечерието на решаващия вот Радев отново изведе на преден план тезите си за войната, отношенията с Москва и необходимостта от преговори. Целта му е пределно ясна, като се има предвид, че немалка част от обществото е проруски настроена. Според данни от представителни социологически проучвания на водещи агенции като „Алфа Рисърч“, „Маркет Линкс“ и международни доклади като GLOBSEC Trends, твърдото проруско или стратегически ориентирано към Русия ядро сред българите се оценява на около 19% -22%. Според анализатори обаче процентите са доста по-високи, защото сред нашествието в Украйна мнозина не биха си признали открито, че подкрепят Русия.
Поводът за поредното изявление на премиера беше поредната атака срещу търговски кораб в Черно море, в близост до териториалните води на България. Пред журналисти в четвъртък Радев заяви, че България не е отправяла категорични обвинения към конкретна държава, защото досега не е разполагала с достатъчно точни доказателства. Според него публичното посочване на Русия като извършител не представлява гаранция за сигурност.
Радев вече използва същия аргумент на 26 октомври. Тогава той заяви, че румънското политическо ръководство е обявило Русия за източник на атаките, въпреки че според него не е разполагало с доказателства, а впоследствие два кораба са били ударени и потопени в румънски териториални води.
„Много хора си мислят, че когато посочим агресора, атаките ще спрат и така ще предпазим териториалните ни води от потенциални атаки“, коментира Радев. Тази теза обаче съдържа сериозен логически проблем. Фактът, че атаките са извършени след публично обвинение, по никакъв начин не доказва, че обвинението ги е предизвикало. Още по-малко доказва, че премълчаването на отговорността би предотвратило следващи атаки. Да не забравяме и че Москва вече ни обяви за „неприятелска държава“ на 7 март 2022 г., след като страната ни и останалите членки на ЕС подкрепиха санкциите срещу Русия заради войната в Украйна.
Бившият румънски министър на отбраната Михай Фифор определи изказването на Радев като изненадващо и постави под въпрос внушението, че публичните позиции на Букурещ са довели до новите нападения. Според него подобно твърдение изисква сериозна аргументация. Фифор припомни, че България и Румъния са съюзници в НАТО и имат общи стратегически интереси в Черно море.
Още по-остра беше реакцията на журналиста и политически анализатор Богдан Киряк. В коментар за DCNews той определи думите на българския премиер като шокиращи и заяви, че подобна позиция засяга не само Румъния, но и Европейския съюз. В телевизионно участие Киряк използва определението „абсолютно идиотско“, уточнявайки, че го отнася към изказването, а не към личността на Радев.
Румънското издание Cotidianul.ro публикува още по-остър коментар на публициста Еуджен Шербанеску. Той представи България като възможен нов претендент за „троянски кон“, която прокарва руските интереси в НАТО, след като Виктор Орбан загуби изборите в Унгария. Шербанеску обвини Радев в двусмислено поведение между евроатлантическите съюзи и Кремъл и определи публичната му линия като двулична.
Подобни реакции не са само резултат от различия в политическата реторика. Те показват колко чувствителен е въпросът за доверието между съюзниците в регион, в който сигурността на търговското корабоплаване има пряко значение за всички черноморски държави.
Радев отхвърли критиките като резултат от спекулации или грешен превод. Според него медиите са представили думите му неточно, тъй като България не е отправяла обвинения към конкретна страна, докато Румъния е посочила Русия като източник на нападенията.
Позицията на Радев за инцидентите в Черно море не е изолиран случай. Тя се вписва в последователна политическа линия, която премиерът представя като реалистичен подход към войната в Украйна. Още в края на септември, в интервю за „Евронюз“ в Брюксел, той заяви: „Трябва да спрем да говорим за Русия, трябва да започнем да говорим с Русия“. Радев настоя за възстановяване на каналите за комуникация с Кремъл и отхвърли обвиненията, че подобна позиция означава подкрепа за Москва. „Не ме интересува да подкрепям Русия. Интересува ме реалистичният подход и това най-сетне да намерим пътя към мира възможно най-скоро“, заяви той.
Според Радев Европа не може да разчита единствено на военни инструменти и трябва да съчетава военни, икономически и дипломатически средства. Той смята, че продължаването на войната на изтощение създава все по-големи рискове за социалните и икономическите системи на европейските държави. Премиерът постави под съмнение и способността на европейските политически лидери да формулират реалистични цели за конфликта.
В подкрепа на тези свои думи той се позова на обучението си във Военновъздушния колеж на САЩ и на концепцията на американския стратег Джон Уордън за стратегическа парализа и „война отвътре навън“. Според анализа му Русия променя начина на водене на войната, като все повече разчита на удари с балистични ракети и реактивни дронове по цели в дълбочина на украинската територия. Радев твърди, че част от дроновете вече достигат височина от 5000–6000 метра и скорост около 500 километра в час, което изисква значителен ресурс за противовъздушна отбрана.
Премиерът настоява, че България вече е използвала наличните си възможности за реакция срещу атаките в Черно море. Той изброи инициативи пред ООН, генералния секретар на НАТО и регионалните министри, както и мобилизацията на способностите на българските въоръжени сили и съюзниците. Според него страната е достигнала пределите на възможното, а използването на военни средства извън териториалните ѝ води е ограничено от международното право и наличните способности. „Единствената сигурна гаранция за прекратяването им е спиране на огъня и започване на мирни преговори“, твърди Радев.
Въпросът обаче не е дали дипломацията трябва да бъде част от усилията за прекратяване на войната. Тя неизбежно ще бъде необходима. Въпросът е дали призивът за диалог с Москва може да замести посочването на виновника за нападенията и координацията с партньорите. България има интерес да избягва покачване на напрежението, но също така има интерес съюзниците ѝ да знаят, че може да разчитат на нея. Преди балотажа този спор придобива и вътрешнополитическо значение. Позицията за Русия отново се превръща в инструмент за разграничаване на политическите лагери.
