Във Франция сметката за щетите от уличните безредици може скоро да бъде покривана от социалните помощи за семействата. Предложен законопроект предвижда някои участници в насилствени безредици да плащат за разрушения, дори когато лично не са причинили конкретните щети.
Тази седмица френският Сенат одобри мярката със 229 гласа „за“ срещу 105 „против“. По предварителни оценки щетите надхвърлят 1 млрд. евро. Само за един уикенд полицията задържа близо 2400 души, а според властите хиляди магазини са били ограбени или повредени. Пожар унищожи и историческото кметство в Лимож, построено през XIX век.
Франция не е единствената държава, която предприема подобни мерки. Правителства в Западна Европа търсят начини да разширят отговорността за безредиците отвъд преките участници – към техните родители и към дигиталните платформи, чрез които се организират протестите.
Възможно е напрежението да продължи. Испанската организация за проверка на фактите Maldita.es е установила призиви за протести около Хелоуин в 46 града в най-малко девет европейски държави. Някои от тях насърчават и грабежи. Властите твърдят, че целта е да предотвратят нови безредици и да осигурят обезщетения за вече нанесените щети. Критиците обаче предупреждават, че разширяването на отговорността може да накаже хора, които не са участвали в насилие, и да възпре други от упражняването на правото им на протест.
Във Франция всеки, който съзнателно се присъедини към група, подготвяща насилие, може да бъде задължен да плати до 10 000 евро за разрушения, причинени от други нейни членове. Същата санкция може да бъде наложена и на човек, който съзнателно остане в насилствена тълпа, след като полицията е наредила тя да се разпръсне, ако впоследствие бъдат нанесени щети.
Събирането на тези суми обаче е трудно, посочва доклад на Сената. Нарушителите често нямат достатъчно средства или получават доходи, които по закон са защитени от принудително удържане.
Законопроектът предвижда да бъде използван и друг източник на средства – държавните помощи за семействата. Френското законодателство и сега е насочено към това родителите да носят отговорност за щети, причинени от децата им под 18-годишна възраст. Според новия текст, след като съдебното решение стане окончателно, дължимите суми могат да бъдат удържани от семейните надбавки и помощите за жилище.
Поддръжниците на мярката твърдят, че пострадалите трябва да получат обезщетение и че разходите не бива да се прехвърлят върху данъкоплатците. Подмяната на една голяма витрина например може да струва десетки хиляди евро. След безредиците през 2023 г. застрахователите са изплатили 793 млн. евро по 16 400 претенции, сочат данни на браншовата организация France Assureurs.
В Италия дебатът също се съсредоточава върху отговорността на семействата. „Зад онази витрина стои семейство, вложило цял живот труд и лишения“, заяви премиерът Джорджа Мелони на 20 октомври, когато обяви нов указ за сигурността след грабежи в Милано. Принципът ѝ се обобщава с три италиански думи: „Chi rompe paga“ – който чупи, плаща. „А ако този, който чупи, е непълнолетен, плащат родителите му“, добави тя.
Родителите вече могат да бъдат глобявани с до 1000 евро, като санкцията се удвоява при повторно нарушение, освен ако докажат, че не са могли да предотвратят поведението на детето си. Те могат да бъдат задължени и да покрият нанесените щети.
Организирането на насилие по време на протести, включително онлайн, вече се наказва с лишаване от свобода от четири до 12 години. „Telegram и WhatsApp трябва да закриват такива канали, когато подбуждат към насилие“, подчерта ръководителят на вътрешното министерство на Каталуния Нурия Парлон.
Говорителят на Telegram Реми Вон сподели пред Асошиейтед прес, че компанията подкрепя свободното изразяване и мирните протести, но „призивите към насилие, вандализъм и кражби са изрично забранени и се премахват винаги когато бъдат установени“. По думите му, Telegram е премахнала подобни призиви, свързани с протестите в Мадрид.
