Разходите за възнаграждения в публичния сектор са нараснали повече от два пъти за периода 2020–2025 г., като увеличението значително изпреварва ръста на данъчните приходи и икономиката. Това води до задълбочаване на бюджетния дефицит, ограничаване на средствата за инвестиции и необходимост от поемане на нов държавен дълг. Това показва одит на Сметната палата в Министерството на финансите.
Според одиторите нормативните промени не гарантират устойчивост на приходите спрямо постоянно увеличаващите се разходи за персонал. Те заемат основен дял от разходите по Консолидираната фискална програма (КФП) за периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 година.
От Сметната палата предупреждават, че този дисбаланс ограничава публичния ресурс за инвестиции и превръща държавния дълг от инструмент за финансиране на инвестиции в средство за покриване на текущи разходи.
Приходите не успяват да догонят разходите за заплати
Данъчните постъпления и осигурителните вноски формират над 80% от общите приходи в държавния бюджет. За периода те нарастват номинално с 88.8%, което ги прави най-устойчивия източник на бюджетни средства.
Одитът откроява два основни периода в развитието на приходите. През 2021–2022 г. инфлацията води до по-бърз номинален ръст на брутния вътрешен продукт спрямо данъчните постъпления. Влияние оказват и антикризисните мерки, сред които намалени ставки на ДДС, данъчни облекчения и освобождаване от акциз на електроенергия, газ и нефтен газ.
През 2023–2025 г. приходите започват да нарастват по-бързо от икономиката заради инфлацията и административни решения като увеличаването на осигурителните прагове, минималната работна заплата и нормативните индексации. Въпреки това ръстът им остава под този на разходите за персонал.
Неданъчните приходи също се увеличават значително – с над 6 млрд. лева, или 105.5 процента. През 2020 г. те са били 5.8 млрд. лева, а през 2025 г. достигат 11.9 млрд. лева. Делът им спрямо БВП обаче остава почти непроменен – от 4.8% до 5.2 процента.
Основен проблем при тези постъпления е липсата на трайна тенденция, тъй като те зависят от еднократни и извънредни приходи. Влияние оказва и дивидентната политика на Министерския съвет спрямо държавните предприятия и дружествата с държавно участие. По-устойчив ръст се наблюдава при таксите – държавни, общински, съдебни и най-вече пътни.
Разходите за възнаграждения са нараснали със 114%
През 2025 г. разходите за заплати достигат 24.3 млрд. лева при 11.3 млрд. лева през 2020 година. Това представлява увеличение от 114%, което е с 25.3 процентни пункта повече от ръста на данъчните приходи.
Делът на разходите за персонал спрямо БВП се повишава от 9.40% през 2020 г. до 10.73% през 2025 година. Особено показателно е, че през последните две години от периода увеличението на възнагражденията значително надхвърля инфлацията. През 2024 г. ръстът е 14.50% при инфлация от 2.6%, а през 2025 г. – 16.22% при инфлация от 3.5 процента.
Над 90.7% от увеличението на разходите за заплати е концентрирано в 11 ведомства. Повече от 60% от общия прираст е в сектор „Отбрана и сигурност“, включително Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.
При магистратите увеличението на възнагражденията е 79.66%, или допълнителни 551.6 млн. лева. Причината е законовият механизъм, който обвързва заплатите им с най-високите възнаграждения в държавата.
Одитът отчита и увеличение на щатните бройки въпреки намаляването на населението с 7.13%. Броят на щатните позиции на 1000 души се покачва от 24.70 на 28.32.
Заетите длъжности при първостепенните разпоредители с бюджет се увеличават с 11 835, или 10%, до 129 819. В общините ръстът е с 25 466 позиции, или 12.3%, до 232 367.
Същевременно незаетите щатни бройки са между 5.25% и 7.66 процента. Според одита те се използват за натрупване на икономии, които впоследствие се насочват към увеличения на индивидуалните възнаграждения и изплащане на бонуси.
Инвестициите растат, но изпълнението остава под плана
Капиталовите разходи по КФП се увеличават номинално с близо 130% – от 5 млрд. лева през 2020 г. до 11.5 млрд. лева през 2025 година. Средното изпълнение спрямо планираните средства обаче е едва 78.1 процента.
През разглеждания период капиталовите инвестиции представляват между 7% и 12.9% от общите разходи по КФП без вноската за Европейския съюз. Между 87% и 93% от публичните средства продължават да се насочват към текущи разходи.
При общините капиталовите разходи нарастват почти три пъти – от 824 млн. лева до 2.3 млрд. лева. Одитът обаче установява, че инвестиционната програма за общински проекти през 2024 и 2025 г. не е била финансово осигурена, което е довело до натрупване на неразплатени задължения.
Бюджетният дефицит почти се е удвоил, а държавният дълг расте
Бюджетният дефицит по КФП се увеличава с 93.3%, или с 3.3 млрд. лева – от 3.5 млрд. лева през 2020 г. до 6.8 млрд. лева в края на 2025 година.
През 2020 и 2021 г. дефицитът е резултат от икономическия спад и разходите за мерките срещу COVID-19. През 2022 г. той намалява с 65.1% до 1.3 млрд. лева, тъй като приходите нарастват с 23.5%, изпреварвайки увеличението на разходите от 17.5 процента.
През 2023 г. обаче дефицитът отново се покачва – повече от четири пъти, достигайки 5.6 млрд. лева. В края на 2025 г. вече е 6.8 млрд. лева.
За покриването на бюджетните дефицити държавата увеличава поемането на нов дълг. Размерът му нараства повече от два пъти – от 14.06 млрд. евро през 2020 г. до 31.43 млрд. евро през 2025 г. За 2026 г. прогнозата е да достигне 37.7 млрд. евро.
Съотношението на дълга към БВП се повишава от 22.5% през 2022 г. до 29.9% през 2025 г., като очакванията за 2026 г. са за достигане на 31.3 процента.
Увеличават се и разходите за обслужване на задълженията. Те нарастват повече от 2.5 пъти – от 1 млрд. евро през 2020 г. до над 2.53 млрд. евро през 2025 година.
Допълнителен риск представлява необходимостта през следващите 10 години да бъдат рефинансирани над 12 млрд. евро от стари дългови емисии. Замяната на облигации с ниски лихви от 1–2% с нови емисии при по-високи лихвени проценти ще увеличи цената на обслужването на държавния дълг.
В заключение Сметната палата подчертава необходимостта от навременна фискална консолидация. Тя трябва да включва стратегическо ограничаване на държавните разходи и/или увеличаване на приходите от данъци, съчетано с мерки за стимулиране на икономическия растеж.
В рамките на одита към министъра на финансите е отправена една препоръка.
